За нас Светът на езотеричното масонство

Източният устав Мизраим

Превод и авторство на текста: Александър Рибалка

Обложката на ръкописа, където за първи път били описани символичните степени на устава Мизраим

Масонската традиция има тази особеност, че тя се основава на митове и се корени в историята. Източният устав Мизраим добре е проследил своята историческа нишка и е съумял да интегрира елементи, произлизащи от далеч по – стари западни традиции и посвещения.

         Източният устав Мизраим се явява един от тези обреди, които са съпровождани от легенди, митове и фантазии в продължение на цялото си съществуване.

Днешното масонство не е начално училище. То не дава догматично образование, задължително уважава мнението на всички и на всеки. Ако говорим за обикновеното масонство, англо-саксонското, то то не се явява университет за окултизъм – то не се управлява от окултистка йерархия, която обучава неофитите и им предава окултните тайни и посветителските сили.

Съвсем по друг начин обаче са стояли нещата в 18 век. Повечето от обрядите се състояли от т.нар. „духовни хора”, спиритуалисти. Те не се ограничавали само с търсенето на тайната на човешкото щастие, призоваването на духове, възпитанието на сърцето – не, те си поставили като основна задача завоюването на истината, проникването в хилядите тайни на природата, в най – смелите експерименти в духовната сфера.

От тук е и този необикновен разцвет на най – разнообразни обреди, мистични и херметични високи степени – за да се убедим в това, достатъчно е само да прочетем номенклатурата на степените, съставляващи устава на египетското масонство. Там се срещат и се смесват религии, алхимия, херметизъм, кабала. Стълбицата със степени на устава Мизраим ни демонстрира секретните обучения от всички видове, а неговите последни 4 степени на т.нар. „неаполитанска стълбица” откриват сериозните тайни на най – почтенната спиритуалистична традиция.

         В 18 век в южна Италия и в Сицилия, съществуват няколко ложи, които работят извън полето на наблюдение на светата инквизиция. Египет и Малта са кипящи тигели пълни с херметическа дейност, която се разплисквала из цяла Италия. Първоначално Неапол се увлича от египетските традиции, наследени от древни времена. Той е бил очарован от пирамидите. Тайните на Египет били изследвани от Джордано Бруно, Томазо Кампанела, Франко Мариа Сантинели, а по – късно и от многочислени групи розенкройцери.

         Източният обряд Мизраим бил роден в резултат на сливането на няколко гностични и езотерични обреди. Можем да кажем, че възрастта му се доближава до три века – през 1721 г. в Париж е основан така нареченият „изначален устав“ (Rite Primitif). По-късно името му е включено в „Древния и изначален устав Мемфис-Мизраим“. Думата „primitif“ може да бъде преведена като „изначален, първобитен“.

          През 1759 год. ние виждаме този устав в ложата „Изначален устав на Нарбон”. През 1767 год. е създаден „Орденът на африканските архитекти” (под името „Африка” тук се подразбира Египет, още повече древен); в 1780 год. е създаден „Изначален устав на филаделфийците”, а в 1785 год. „Уставът на съвършенните инициирани от Египет”. Той може да се приеме за едно от първите египетски послушания, макар масонската традиция да разказва, че в Неапол още в 1747 година е бил създаден „Орденът на Озирис египетски”. Основател на ордена станал Раймондо де Сангро, маркиз Сан-Северо, но никакви достоверни документи по тази тема до момента не са намерени. Те едва ли са съществували в повече от един екземпляр.

На рисунката: Маркиз Сан-Северо, основател на Ордена на Озирис Египетски (1747 год.)

В 1801 год. офицерите от армията на Наполеон, пребиваващи в Египет създали „Ордена на Софистите” (l’Ordre sacré des Sophisiens, «Орден священной мудрости»), а през 1806 год. – «Орденът на приятелите на пустинята». Тези обреди са се основавали на т.нар. „египетска традиция”, която е следствие от обединението на традиции и текстове, както са ги възприемали по това време.

Голяма част от тези египетски обреди са взети например от инициативния роман на игумена Жан Терасон „Сет, или животът, заимстван от паметниците и историите на Древен Египет“. Романът е бил написан през 1731 год., по-късно Денис Фонвизин го превежда на руски. През 1728 г. е публикувана книгата на Атанасий Кирхер „Едип от Египет“, посветена на изучаването на древни езици, включително и на египетските йероглифи. От голямо значение е и книгата „Първоначалният свят“, написана от Де Жебелен. Своят принос са дали също юдео-християнската кабала, неоплатоничният херметизъм, езотериката и рицарските традиции. Калиостро нарекал създадения от него устав през 1777 год. „Устав на висшето египетско масонство“.

Изначалният устав

Приема се, че т.нар. „Изначален устав на Нарбон” е бил създаден през 1759 год. в Прага от виконт Шефдебеном. В 1780 год. той бил пренесен в Нарбон. Членовете на този устав бил Габриел Маркони, който получил всички степени от Шотланския устав и бил член и на „Древния устав на съвършенството”.

         Така наречените „египетски ритуали” започнали да циркулират в масонското общество с пристигането на такива хора като Карл Фридрих фон Копен (1734-1797) и Йохан Вилхелм Бернард Химен (1731-1787).

«Уставът на африканските архитекти» е бил създаден в Берлин в 1767 год., от офицера в пруската армия Фридрих фон Копен, който по – късно в съавторство с фон Химен написал книгата „Крата Репоа”. Това име може да се преведе като „Карта рефуа”, „Домът на изцелението”. Интересно е, че „Крата Репоа” е станала първата масонска книга преведена на руски език.

Книгата имала претенции, че описва древното посвещение, провеждано във Великата Пирамида. Орденът имал седем степени: «Пастофор», «Некофор», «Меланофор», «Кристофор», и така нататък. Най – високата степен се наричала «Цафнат панеах». Този израз е споменат в Тората по отношение на Йосиф и означава „разкриване на тайни“ или просто „пророк“.

         По този начин „Орденът на африканските архитекти“ може да се счита за първия известен масонски египетски устав. Провинциалната му ложа е създадена в Париж през 1778 год. от Фредерик Хун. Калиостро, който по това време е написал „Уставът на египетското масонство“, тогава провеждал само отделни посвещения, а ложата започнала да работи през следващата година, в Митава. „Майчината ложа“ на египетското масонство на Калиостро ще бъде създадена в 1785 год. в Лион.

         „Орденът на африканските архитекти” се разделя на 7 степени. Неговите работи се практикували в Германия до 1806 година.

         Първите работи във Франция започнали примерно в 1770 година. В ордена имало 11 степени, групирани в триади – «Озирис», «Изида», «Хорус». Имената на степените били директно свързани с Древния Египет – „инициирани египетски тайни”, „египетски майстор”, „майстор на египетските тайни”, „врата на смъртта”. Този устав позволява да се разкрият тайните на Древния Египет и да се даде концепция за алхимия, изкуството на разрушаване на веществата и обединението на металите.

Обрядът на филаделфийците

Ложата „Филаделфийци” е създадена от Франсоа-Ани дьо Шефдебиен д’Армисон, заедно със синовете му, петима от които са Малтийски рицари, както и офицери от този орден. Те също са членове на „Изначалния устав на филаделфийците“, създадена в Париж през 1779 год., Савалет де Лангес. Уставът бил основан на базата на създадена от него на 23 април 1771 год. ложа, която се занимавала с окултизъм, алхимия и вълшебство.

         „Изначалния устав на филаделфийците“ се състоял от множество степени, разделени на няколко класа и групи. Най – старшият клас се наричал „Братството на розенкройцерите на Голямата Розария” (под „розария” католиците обикновено разбирали броеница).

         „Филаделфия” се занимавала със събирането на различни видове масонски ритуали и ритуали и на други общества, а също така участвала в създаването на обширни библиотеки. Йерархията на званията при „филаделфийците”, по този начин, съответствата на достъпа в зависимост от нивото до различните документи в техните ложи и библиотеки.

         През 1782 г. египетската ложа, работеща на гръцкия остров Закинтос (част от групата на Йонийските острови), разпространила във Венеция и съседните на нея райони масонската инициаторска система, с очевидни египетски ритуални особености. Марк Бедарид твърдял, че баща му, чието име е Гад (еврейското име за „щастие“), е посетил египетския инициатор. Гад Бедарид бил свободен зидар, посветен в Авиньон през 1771 година. През 1782 г. той получава „египетско посвещение“ от човек, когото наричал „мъдрец Анания“. „Анания” е еврейското име за „Облакът на Бога”. Но кой може да бъде този тайнствен инициатор?

         Някои смятат, че това е бил равин, роден в Близкия изток, може би един от последователите на Шабат Цви. Може би става въпрос за някой от обкръжението на кабалиста Хаим Йосеф Дейвид Азулай (ХИДА), последовател на Аризал. Възможно е дори да говорим за някои от последователите на Калиостро, които дотогава вече са създали Египетския устав. Анания посвещава Гад Бедарид в Египетското масонство и му дава поредица от високи степени.

         Образът на „египетския инициатор” по – късно се появява в различни книги. Първото от тези съчинения е романът на масонския писател Вернес, появил се в 1822 година.

По думите на Вернес, свети Марк (евангелист) в Александрия склонил към християнството някой си Хормуз, жрец от храма на Серапис. Хормуз, заедно с шестима свои колеги, създават в Египет „Общество на мъдреците на светлината”  и посвещават в тайните си палестинските есеи. Те на свой ред ги предали на рицарите – кръстоносци, които предали тези тайни в Европа през 1118 година. Техен ръководител бил Харимон, патриархът на Йерусалим, а трима учители създават „Ордена на източните масони” в Упсала (град близо до Стокхолм), след което го пренесли в Шотландия. За съжаление, тези твърдения не са подкрепени от каквито и да е исторически препратки.

         През 1785 год. от окултист на име Алиет (той използва псевдонима Етейл и съставя първата в света окултна система за разчитане на Таро) е създаден „Орденът на съвършенните посветени от Египет”. За съжаление, орденът не успял да преживее френската революция и последвалите след нея наполеонови войни.

Уставът Мизраим

Уставът Мизраим притежава троен характер. На първо място, той е „египетски”, т.е. претендира за духовна традиция, която предшества три теологии, изразени в католичество, протестантство и юдаизъм. На второ място, той е окултен, т.е. търсещ пряк контакт със свещенното, експериментиращ с търсенето и достъпа до невидимите светове на Кабала, магнетизма, сомнамбулизма…Всичко това ясно противоречи на религиозните институции, които искат да поддържат монопол върху достъпа до „свещеното“. На трето място, орденът е „пластичен” – в продължение на 50 години той формира своята структура по такъв начин, че всеки свободен зидар да може да използва най – добре благодатта, предизвикана от ритуалите.

По този начин, уставът Мизраим е посещаван от масоните с тройна цел – да се възстанови теологията чрез вълшебство, познанието за природата – чрез конкретни експерименти с метафизичните показатели, антропологията – чрез изследване на неосъзнатото в човешката психика.

         Мизраимите (масоните от Устава на Мизраим) не са нито пазители на вярата, нито академични учени, да не говорим за факта, че не са привърженици на техническата цивилизация. По-скоро те могат да бъдат наречени наследници на флорентинската академия на натурофилософи, Кралското общество и „Невидимия колеж на розенкройцерите”.

Друг източник разказва, че обредът на Мизраим се е появил във Венеция през 1788 г., където група социниани (християнска секта, противници на идеята за Троицата) помолили Калиостро да им даде патент за основаване на ложа. Притежател на патент става брат Тасони. Членовете на ложата обаче не искали да практикуват магическо-кабалистичните ритуали на Калиостро, те решили да използват за висшите степени ритуалите на тамплиерите. За това те взели от Калиостро само символичните степени, а за по – високите използвали степените на немското масонство (може да се предположи, че става въпрос за Системата на строго послушание).

         В 1798 год. Изначалният устав на Нарбон бил донесен в Египет от офицерите от ложата на Бонапарт, които открили на свой ред ложа в Кайро Именно в тази ложа през 1806 год. бил инициран Самуел Они, който заминал за Франция в 1814 год., а в 1815 год. заедно с Габриел Маркони създал ложата „Учениците на Мемфис”. Там влизат също така барон Дюма, маркиз де ла Рок, Ж.Пети и Иполит Лябруни.

         Ложата „Приятели на Мемфис” работила до 7 март 1816 год., след което била приспана. Работите в нея били възродени след 10 години, в 1826 год., под егидата на Великия Изток на Франция.

         В 1801 год. офицерите, участващи в Египетската кампания на Наполеон основали „Свещеният орден на софистите”. Ритуалите на ордена  се основавали на мистериите на Изида.

         В 1806 год., в Тулуза, архологът Александър Дюмеж създал още един египетски устав – „Суверенната пирамида на приятелите на пустинята”. Уставът бил вдъхновен от близкоизточните традиции и тестове, както те били възприемани по това време. Тази традиция била неоплатоническа и питагорейска. „Приятелите на пустинята” се опитали да се влеят във Великия изток на Франция, но били отхвърлени от неговото управление.

         Египетските устави са не просто обряди, както всички други. Те наричат себе си наследство и хранилище на инициаторските школи, пропътували пътя от древността до наши дни.

         Тайните школи съществували и във фараонския Египет. Те били своего рода университети, работещи в храмовете на Долен и Горен Египет, и насочени към изучаването на мистериите, описаните в Книгата на Тот. Преимуществено те се развивали в Новата империя – именно и затова нилотическият (свързан с разлива на Нил) календар, използван в ложата, започва с коронацията на фараона Рамзес II.

         В Александрия, космополитен град, основан в Египет от гърците, примерно една трета от населението били евреи. Там се възродили и мистичните школи. Те заимствали митовете от Древен Египет (Озирис, Изида и др.), които силно повлияли на гръцката култура. В течение на два века, предшестващи християнската епоха, циркулирали текстове, приписвани на Хермес – гръцко божество, което, както се твърдяло, разкрило мъдроста на Египет.

         Събрани по – късно, под името „Херметически корпус”, те обезпечават разцвета на херметичните науки – магия, алхимия и астрология. Обаче Египетските традиции, в които са написани тези текстове и към които се отнасят египетските масонски обряди се явяват не Земя на фараоните, а египетско – гръцки свят. Тъй като точното датиране на херметическите текстове е по-късно от техния превод, не можем да упрекваме египетските окултисти и авторите на уставите на египетското масонство, че са приели гръцки Египет за фараонски.

         Но няма значение, за кой Египет говорят херметическите текстове и египетски масонски обреди. Подобно на Небесния Йерусалим в Апокалипсиса, подобно на Мека в исляма, всяко откровение сакрализира земята, на която се случва, и я прави символичен център на света. Херметичното откровение се извършва в центъра на Вселената – повече символично, отколкото географско – описано в „Херметическия корпус“ като Сърцето на творението, активният център на пробуждането. Тази земя от самото начало се е считала за привилегировано място по отношение на небето, както е написано в „Изумрудените скрижали”: „Не знаеш ли, Асклепий, че Египет е копие на небето или, по-добре казано, мястото, където небесните сили планират и извършват всички операции? Освен това, ако говорим за това, то нашата земя е храмът на целия свят“.

         Интересът към египетските градиции се проявява по-отчетливо със създаването през 1450-та година на Платоническата академия във Флоренция. В 1472 год. Марселио Фичино превежда от гръцки на латински „Херметическият корпус”, който претърпява 32 издания.

Създателите на устава Мизраим действително станали „Патриарси на Великите Пазители” на устава, предавайки древни тайни. Такива хора като Калиостро, включили в масонските ритуали практика, която по-рано е съществувала само в закрити кръгове. Символите, церемониите, древните тайни – това е предварителна работа на съставителите на ритуалите, за които били достъпни книгите на Плутарх, Апулей, Ямвлих, Прокъл, Плотин и др. съчинения за древните мистерии.

         Египетските устави имат инициативна функция, която е единствената причина за тяхното съществуване. Те категорично заявяват своята привързаност към древните херметически и езотерични традиции. Впрочем, понякога в днешно време масонските послушания нямат добра репутация, защото ритуалите, които предлагат, могат да бъдат опасни за слабите души. Някои от тях вършат отлична работа, докато други стават просто социални клубове с инициативен речник.

         Сред историческите предшественици на Египетското масонство си струва да си спомним още барон Чоуди (1724-1769), създал «херметическия устав» под името «Пламенееща звезда», или «Орден на неизвестните философи». Този устав, състоящ се от седем степени, включва в себе си: 3 символични степени, степен на съвършенния майстор, съвършенно избрания, малък архитект, съвършен инициатор на Египет и Рицаря – Слънце.

         Катехизисът на този устав, основан на базата на херметизма и алхимията, обяснява Голямото дело с помощта на основните масонски символи. Обрядът нарича себе си „философската система на древните египетски магове, организирана от древните еврейски жреци под масонска емблематика“. Обществото се занимава предимно с алхимически изследвания, а негов пожизнен ръководител е Шарл Джей (Charles Geille, 1753-1818).

Впрочем, след смърта на Етейл (12.12.1791), Шарл Джей, в ролята си на Велик Маг оглавява ордена „Съвършенните посветени от Египет”. Един от инициаторите на устава е бил маркиз Пелегрини, легендарен персонаж, влязъл в романа на Жерар де Нервал и Александър Дюма. Някои го отъждествяват с граф Калиостро.

На снимката: граф Калиостро

Неговият обряд заема особено място сред египетските устави. В документа от 1867 год. се говори за съществуването на Мизраим (орден или ложа с такова име) на острове Закинтос. Гастон Вентура в своя основополагащ труд «Масонските устави Мизраим и Мемфис» пише, че през 1796 год. във Венеция вече е съществувала ложа на „мизраитите”.

         Навярно може да се каже, че Калиостро е посещавал малтийската ложа  „Мистерия и хармония“, съществувала от началото на 18 век, и там е получил от рицаря Луиджи д’Акино, великия майстор на неаполитанското масонство, три високи степени, дошли по права линия от Древен Египет. Те са 87-а, 88-а, 89-а и 90-та степен от устава на Мизраим, под името „неаполитанско стълбище“.

         Какво е това „Арканум Арканорум”? Това са много високи степени, които се пазят в Суверенното Светилище на Великите пазители на устава. Те завършват зидарията, в допълнение към 33-та степен на Шотландския устав. В „Арканум Арканорум” се обсъжда учението за оцеляването на душата в съответствие с древната неоплатонична пневматология и в тях са разработени принципите на вътрешната алхимия.

Малтийските ложи и «Арканум Арканорум»

В Малта дълго време е съществувало окултно подземие, далеч от зоркото око на Римската инквизиция. Така великият майстор Мануел Пинто де Фонсека, който управлява Малта от 1741 до 1773 год., гони шестима рицари от ордена, за които се подозира, че „губят огромни суми в търсене на философски камък“. Следващият Велик Магистър Еманюел Рохан, който управлява ордена  от 1775 до 1797 год., е племенник на кардинал Рохан и също се подозира, че е свободен зидар, но „политическите императиви и предразсъдъци му пречат открито да заяви за това“, както пише в книгата си Бродли.

На рисунката: Великият Магистър на Малтийския орден

Мануел Пинто де Фонсека

В 1764 год. в Малта е основана нова ложа под името „Свети Йоан към Тайната и Хармонията”. В нейната работа  голямо участие вземат датският търговец Колмер, който направил много за внасянето в масонските устави на вълшебствата и кабалата. Но през 1771 год. ложата била „приспана”.

Според някои автори, Колмер става масонски инициатор на Калиостро през 1766-1767 год. В рамките на малтийското масонство Калиостро успява да посети алхимичната лаборатория на великия майстор на Ордена на Малта Пинто де Фонсека. Когато властта преминава към Еманюел Рохан, Калиостро установява тесни връзки с друг малтийски рицар, Луиджи д’Акино де Караманико.

         Скоро след това Калиостро се отправя към Неапол, където в течение на няколко месеца, по неговите собствени думи „изучава химия и Кабала”. Д’Акино де Караманико също така пристига в Неапол, където получава 3 степен на Арканум Арканорум.

         Контактите между Калиостро и Малтийския орден се съхранили. В 1785 год. ложата „Свети Йоан към Тайната и Хармонията” бива „събудена”. Неин майстор става офицерът от ордена Шарл-Абел де Лора. Четири години по – късно, той става майстор на римската ложа „Съюз на искрените приятели”. През 1788 год. Калиостро посещава градчето Роверето, недалеч от Венеция, където създава ложа. Скоро след това, именно в тази ложа се извършва предаването на Арканум Арканорум в устава Мизраим. По този начин, обрядът получава гностично или египетско наследство.

         Калиостро бил особено близък към водача на Малтийския орден Мануел Пинто де Фонсека. В 1784 год. той основава „Ложа – майка на Египетското масонство” в Лион под името „Триумфална мъдрост”. Уставът на Калиостро се състои от три степени: „Египетски ученик”, „Египетски калфа” и „Египетски майстор”. Следва да отчетем, че степента „Египетски ученик” може да бъде получена само след като човекът в обикновената масонска ложа получи степен майстор.

         По думите на Роберт Амбелен Калиостро бил иницииран в съответствие  с традициите на Древен Египет, които били отчасти съхранение в коптските кръгове на Кайро. Тези коптски групи съществували активно до Първата световна война под името „Розенкройцери на Изтока”. Амбелен твърдял, че влаее ритуала на възнесение към Древния Египет, който също така се използвал и от Калиостро.

         Калиостро бил не само масон, но и окултист. Той не е писал много, повече предпочитал да действа. От Калиостро останали такива известни фрази като „Аз не съм от никоя епоха или място; Аз съм извън времето и пространството; моето духовно същество живее своето вечно съществуване”. Калиостро наричали „Великият Копт” или „Йерофант”.

         Съгласно Египетското масонство, целта на „Великия Копт” или „Йерофант” е било да се изгради „тяло на светлината“ или „тяло на славата“. В своите духовни писания Калиостро пише: „Всеки ще получи своя собствен Пентагон (Гореща звезда), тоест празен лист, върху който оригиналните ангели са отпечатали своите кодове и печати, и с които ще станат Майстори и Учители. Без помощта на никой смъртен духът му ще бъде изпълнен с божествен огън; тялото му ще остане толкова чисто, колкото е тялото на невинно дете. Неговото проникване е безгранично, силата му е огромна и той не жадува за нищо друго, освен за мир, за да постигне безсмъртие и да може да си каже: Аз съществувам, защото съществувам. “ (Аналог на библейския израз „ехе ашер ехе“, „аз съм този, който съм“).

         Тъй като това безсмъртието се придобива по време на физическия живот, Калиостро описва тук етапа на вътрешната алхимия. Неговият „Арканум Арканорум“ е и си остава и днес „вътрешен алхимичен път; път на безсмъртието, придобито на Земята чрез създаване на Тялото на славата“.

         По същото време вече Мизраим е масонски обред с езотеричен характер, подхранван от алхимични, окултни и езотерични връзки, със стълбище от 90 степени, чийто произход може да се проследи до 1738 година. Той е идеалното място за получаване на посвещение и привличането на много последователи, които са нетърпеливи да се приобщят към древноегипетските традиции.

         Така Уставът на Мизраим попада в Тренто (град близо до Венеция). Първата ложа обединява Устава на Калиостро, Променения Шотландски устав и най – накрая, Древният Приет Шотландски Устав (ДПШУ). От Венеция Калиостро заминава за Рим, където на 17 декември 1789 г. е арестуван за създаването на ложа по Египетския устав в Рим на 6 ноември 1787 г. В неговия архив са открити катехизиси и ритуали от неговия устав, включително и статуетка на Изида. И до момента думата ISIS се използва като парола в една от степените на „Неаполската стълба”. След продължителен процес Калиостро е осъден на доживотен затвор. Масонската му атрибутика и книги са изгорени на публично място в Рим.

В папския затвор Сан Лео, близо до Урбино (Римини), Калиостро завършва живота си на 26 август 1795 г., не успявайки да доживее двете години до пристигането на френската армия, която пристигала да го спаси. Причините за хвърлянето му в затвора са не само политически. Всъщност той дава чрез обряда си достъп до тайни, които са били достъпни само за ограничен кръг хора от елита.

         Въпреки това, без Калиостро, египетският устав живее известно време, воден от Франсоа дьо Шефдебиен Армисан ((1753-1814 год.), вторият Велик Копт. Интересно е, че неговият баща, виконт Шефдебиен е бил сред основателите на „Изначалния устав на Нарбон”. През 1787 год. Луи Гийом Дьо Сен-Виктор разказва за египетския произход на масонството в своя сборник: „Произходът на адонирамическото масонство“. („Адонирам“ е името на един от архитектите в масонските легенди. Може да се предположи, че става дума за изкривяване на думите „Адон Хирам“, „Господин Хирам“).

Човек може да се запита дали Гад Бедарид и синът му Марк са знаели за Калиостро? Бедарид никога не оспорил реалността на египетското посвещаване на графа, нито неговия авторитет, обвинявайки го само в това, че Калиостро създал във Франция „личен египетски устав“.

         Нека сега преминем непосредствено към устава Мизраим. Той е роден във Венеция през 1788 год. и се е развивал във френско-италианската ложа на Кралството на Неапол Йоахим Мурат. Сред всички масонски устави Мизраим заемал особено положение от самото начало. Н него място намерили отзвуци от ученията на питагорейците, писателите – херметици на Александрия, неоплатониците, сабеите на Харан, исмаилитите и др. Египетският устав Мизраим е египетски само по име. Той е съграден по кабалистична структура. В него място е намерил и „Арканум Арканорум”, както и практиките на древните мистерии.

         Мизраим е двойнственото число думата „Мизр”, означаваща Египет. Две царства символизира короната на фараона – червеният Уреус за Северния Египет (Буто)  и белият за Южния (Ел-Каб). Обрядът Мизраим също така се именува „източен” (за разлика от устава Мемфис, който се нарича „египетски”).  

Ето какво пише масонският историк Франц Кумонт за произхода на мистериите за възкресяването на Озирис: „Още по времето на XII-та династия в Абидос и в други места се е провеждало свещенно представление (спектакъл), което е възпроизвеждало перипетиите около страстите и възкресението на Озирис. Ние сме съхранили този ритуал. Бог, излизайки от храма попада под ударите на Сет. Около него тела имитират погребален плач. След това Сет побеждава Хорус, и Озирис, който бил върнат към живота се върнал в своя храм след победата над смърта”.

Този мит ежегодно в края на ноември се разиграва в Рим почти във всички негови форми. Изида, страдаща от загубата на съпруга си, търсила Озирис, частите на който били разхвърляни от Тифон (Древногръцкото име на Сет). След това трупът, намерен, възстановен и възкресен  бил превозван по улиците и храмовете на Рим под бурните ръкопляскания от радост.

Достатъчно голямо е сходството между тази церемония и разказа за убийството на Хирам в трета степен. Още повече, че самата Библия нищо не съобщава за неудачите на Хирам– древноегипетският мит просто се е влял в библейските персонажи.

В някои египетски устави, например, във Великото Адриатическо светилище на устава Мемфис-Мизраим, вместо мистерията за убийството на Хирам в трета степен се разиграва митът за Озирис. Както и в случая с Калиостро и неговия Египетски устав, уставът Мизраим във Франция обединявал преимуществено масони, заинтересовани от работа във високите степени (алхимия, вълшебство, астрология). Уважавайки духа на египетските обряди, те малко са се безпокоили за създаването на „сини” ложи (първите три степени на символичното масонство).

Действително, при създаването на този устав в 18 век, той се отнасял само до тези, които вече имали майсторска степен. Първите три степени преимуществено работили по френския устав. В устава Мизраим влизали братя, които били специалисти по различни традиции – от християнския езотеризъм до питагорейството, шиваизма и даоизма. Най – висшите чинове ръководили и други организации – мартинисти, питагорейци, алхимици, а също така издавали списания и книги, посветени на въпросите за духовния ръст и инициация.

Уставите по т.нар. „символични степени” никога не са имали египетски особености. Само постепенно, относително неотдавна в тях също били въведени елементи от египетското знание. Една от особеностите на устава се състои във възпроизвеждането на формулата на митическата древност. При запалването на свещите в ложата обикновено се казва: „Масони на древния Египет, ние дойдохме тук, в земята на Мемфис, за да издигнем олтар на добродетелта и да изкопаем гроб за порока”. Тази фраза е известна във всички масонски ритуали, но първоначално тя е била свързана само с общите понятия за тях от древноста.

В устава Мизраим се използват няколко изменени първоначално масонски формули. Например, „Великият Архитект на Вселената” понякога се заменял със „Суверенния Архитект на света” или „на всички светове”. 

Един от създателите на устава Мизраим се наричал Авраам – еврея, учен кабалист, член на Изначалния Шотландски устав във Венеция. В създаването на устава участие взели също така членове на „Ордена на Източните Рицари”, „Неизвестните философи” (така се е наричала една от мартинистките организации), а също така и познавачи на Кабала (съдейки по текстовете може да предположим, че те са били с еврейски произход).

През 1792 год. във Венеция била създадена ложата „Питагорейските розенкройцери”. Известно е, че в 1796 год. ложата на „мизраимовете” още е работила. В 1797 – 1798 год. много от братята бягат в Палермо, спасявайки се от австрийската инвазия. Венецианската ложа потъва в сън, докато в 1801 год. не е реанимирана от „Авраам Филатет” (историкът на масонството Гастон Вентура, който, както се твърди се криел под името барон Тасони де Модена).

На снимката: Гастон Вентура, историк на масонството

В същото това време уставът Мизраим привличал както аристократичните личности, така и бонапартистите, и републиканците, а понякога дори и революционерите – карбонарии. Именно през 1796 год. Шарл ле Шанже и Гад Бедарид, участници в италианската кампания на Наполеон, получили от „Мъдреца Анани” посвещаване в масонската традиция на египетския устав През 1798 год., вече принадлежащи към ордена „Филаделфия”, те встъпили в Кайро в контакт с членовете на Великата ложа на Египет (наследници на розенкройцерите от константинополския период).

         Болшинството от членовете на египетските мисии, съпровождащи Бонапарт са били масони към много древни инициативни устави: братя Филалетов – африкански архитекти от Бордо, Академия на истинските зидари от Монпелие, Херметическия устав на Авиньон (Пернети) и преди всичко, Великия Изток на Франция. В Кайро бил открит гностико – херметически устав (първият Мемфис), който по – нататък подбудил братята да се откажат от сътрудничество с Великата Ложа в Лондон.

         Много от офицерите на наполеоновата армия, принадлежащи към различни езотерични течения, встъпили в контакт с Великата Ложа на Египет, в която се практикували примерно 70 различни степени. В 1798 год. в Кайро била организирана ложа „Изида” (Isis), членовете на която станали френски учени и офицери. Неотдавнашните открития потвърждават, че в тази ложа, работила под председателството на генерал Клебер бил иницииран и Наполеон. Съществува версия, че Наполеон получил посвещението си не в Кайро, а в Яфа, в католическата църква на Симон – кожаря.

         Обогатени с тези нови знания, връщайки се във Франция братята не могли да стоят със скръстени ръце. Сред тях бил Самуел Они, който се преставял като „ръководител на великата ложа на филалетите”, и офицер  от наполеоновата армия. Той бил иницииран в ложа „Изида” и във Франция открил ложа под името „Учениците на Мемфис”. Но това се случило по-късно през 1815 година.

Една от легендите на устава Мизраим гласи, че в 1799 год. Гад Бедарид, офицер от италиянската армия, получава  в Неапол 90-та степен от Великия Хранител и патриарх на устава Мизраим Паломбо. Реалноста обаче е друга – в 1799 год. 90-та степен още не съществувала и Гад Бедарид по – скоро бил посветен в Неапол в степен «Арканум Арканорум». През 1801 год. Марк (1776-1846) и Мишел (1778-1856) Бедарид, синове на Гад Бедарид, били посветени във военната ложа La Candeur de Cesena (Италия). По произход братята Бедарид били търговци от рода на португалските евреи. Родени са в Кавайон, неголям френски град на Лазурния бряг.

На 1 октомври 1802 год. Марк Бедарид получил майсторска степен в ложата «Марс и Фемида», в Париж (дипломата се пази в Националната библиотека на Франция). В Италия той се върнал през 1805 година. През 1803 год. Марк и Мишел били приети в устава Мизраим. По думите на Реджелини де Скио, това се е случило в Неапол в 1803 год. Ложата била ръководена от Франсоа Жоли, изпълняващ длъжността на Генерален секретар на морското министерство към Неаполитанското кралство. Сред участниците в първата ложа били Шарл ле Шанже, Арман Габориа, Мишел и Марк Бедарид. Те получили пълномощия от Суверения всемирен съвет (включващ в себе си Зенитите или великите ложи на Венеция, Кайро и Палермо), с които им се разрешавало да разпространяват устава Мизраим във Франция.

         В 1803 год. уставът бил оглавен от Шарл ле Шанже, който поел отговорността за събирането, класифицирането и координирането на всички елементи за разработването на бъдещия устав. Съгласно писмото на Бедарид до министъра на вътрешните работи на Франция, от 7 ноември 1822 год.  в Париж бил открит „Суверенен Върховен Съвет на рицарите кадош на 70-та степен”. В писмото си Бедарид помолил Министъра на вътрешните работи да му даде разрешение за възобновяване на работите на устава. Върховният съвет се оглавява от генерал Жозеф Шабран който е 77-ма степен (съгласно твърденията на Бедарид, Шабран, като наполеоновски генерал е бил иницииран в 46-та степен още през 1792 година! Твърдението между впрочем е спорно обаче). За масонската кариера на генерала може да се прочете подробно в книгата на Марк Бедарид „Масонският орден Мизраим”.

На снимката: генерал Жозеф Шабран

На снимката: Официалният бюлетин на устава Мизраим

През 1804 год. уставът Мизраим започнал да се разпространява от Венеция в Ломбардия. А в Неапол е създаден Велик Изток, под ръководството на Великия Магистър генерал Теодор Лечи.

На снимката: генерал Теодор Лечи

В същото това време претендентите могат да получат максимално 87-ма степен. Високата 90-та степен ле Шанже запазил за себе си, като „Висш Велик пазител на устава Мизраим”. 88-та и 89-та степен – за „неизвестните висши” (дори и имената на тези степени били скривани от братята с по – малки степени).

         В 1810 год. Марк Бедарид получил магистърски пълномощия от брат Пиер де Ласал (който видно притежавал 87, 88, 89 и 90-та степен „Арканум Арканорум”, които били наричани „неаполитанската стълбица” или „неаполитански устав” в устава „Мизраим”). В Милано тези пълномощия били потвърдени от Теодорич Цербс. Много от членовете на Шотландския устав се присъединили към устава Мизраим. На 23 декември 1810 год. били учредени висшите органи на управление на устава Мизраим в Париж, Брюксел и Мадрид.

         В 1816 год. ръководството на устава Мизраим във Франция се опитало да влезе във Великата Консистория на Великия изток на Франция, но безуспешно. Дипломите, издадени на 4 август 1811 год., свидетелстват за това, че Пиер де Ласар  към този момент бил Велик Президент на устава, Бедарид (неизвестно, Мишел или Марк – те са имали еднакви инициали) – пазители на печатите и щемпелите, а Шарл ле Шанже – велик секретар.  

         Черновата на указа за създаването на светилището в Рим, създадено през 1813 год., говори за това, че не по – късно от тази година (а по – скоро от 1811 год.) е била създадена цялата система от 90 степени. Степените били разделени на 4 класа. От този документ също така узнаваме за съществуването на „Висшия Генерален Съвет на абсолютните Велики Майстори” към устава Мизраим в Неапол, не по – късно от 1813 година. За съжаление, в архивите се е съхранила само черновата на указа – самият документ „заминал” към Рим и очевидно е бил унищожен в хода на многочислените войни. А може би още се пази някъде в архивите?

         На 1 септември 1812 год. живеещият във Венеция палестински евреин Полако Вита (очевидно Хаим Полак) узурпира правата от Шал Лешанже, провъзгласявайки себе си за „Велик Хранител на устава” и присъжда на Мишел Бедарид 90-та степен.

         Още една версия на развитие на събитията съществува: в 1812 год. са били създадени четири Велики ложи към устава Мизраим: в Неапол, във Франция, във Варшава и в Йерусалим. Великата ложа на Йерусалим била оглавена от Полако Вита (по документи). Той щедро раздавал 90-та степен, предполага се срещу не по – малко щедри пожертвования в полза на йерусалимските евреи.

         Тук е моментът да обясним, че в ритуалите на устава Мизраим видно място заема понятието „хасид”. Но хасидите, които познаваме в днешно време, тогава не са съществували – по – точно, те са били съвершенно неизвестни извън пределите на Източна Европа. И още повече, те не са могли да заемат никакво място в масонските ритуали. Хасидите, за които се говори в устава Мизраим – едновременно и при древните есеи, и при йерусалимските кабалисти – синагогата на кабалистите „Бейт Ел” (Домът Божий) в Йерусалим се наричали „община на хасидите”. Интересно е, че в тази синагога съществували обреди, сходни с масонските.

         На 12 октомври 1812 год. Теодорич Цербс дава на Мишел Бедарид диплома за предоставяне на титлата Велик пазител на 90-та степен. На дипломата освен подписите на Цербс и Марк Бедарид (който към този момент имал само 77-ма степен) се виждат подписите и на осем други братя, обозначени като Абсолютни Велики майстори. Всичките заедно съставлявали Великия съвет на 90-та степен. В съпровождащите документи било указано, че братята и сестрите получили „тетради (с ритуалите) за различните степени, работите в които широко се използвали”. От това може да се разбере, че основателите на устава не са разписали подробно работите по всички степени.

Ритуалът на устава Мизраим е разработван от Франсоа Жоли, Арман Габория, а изчезналите – от братя Бедарид. Специфичните ритуали на устава Мизраим за символичните степени (1-3) били съставени от братя Бедарид в 1821 година. На 21 май 1814 год. братя Бедарид организират Велика ложа в своя парижки дом (улица  Bons Enfants, Хороших Детей, дом 27). Братя Бедарид, произхождащи от еврейско семейство се родили в Кавайон – един от четирите града в графство Венасин, където евреите имали право да живеят. Там, в еврейските общини процъфтявало изучаването на Кабала и били основани масонски херметически обреди, такива, като устава на Избраните Коенс Мартинес де Паскуали, устава на илюминатите Пернети и философския шотландки устав.

         В този план уставът Мизраим се явява продължение на средновековните еврейски общини на Прованс и Лангедок. Той използва кабалистичните традиции на сефаридските евреи. Повече кабалистичен, отколкото египетски, Източният устав Мизраим бил въведен и развит във Франция от братята Бедарид.

         Нека да разгледаме биографиите на братята. Марк Бедарид се родил в Кавайон в 1776 година. Неговият баща, Гад Бедарид също бил масон. В 1792 год. френската революция го заставила да прекрати ученето си. Той се присъединил към батальона Буше-дю-Рон и се оправил заедно с армията в Ница. Приема се, че Марк Бедарид бил иницииран в масонството в 1801 година в Кесен, след като му се наложило да се върне във Франция заради проблеми със здравето (два пъти бил раняван). В Париж Марк Бедарид бил афилиран към ложата „Марс и Фемида” и на 1 октомври 1802 год. получава степен на майстор. Постепенно Марк Бедарид получава 31-ва степен от Шотланския устав и 70-та степен от Мизраим. При връщането си в Италия, той посещава коронацията на Наполеон като крал на Италия в Милано и след това се отправил към Неапол. Именно там той получава 90-та степен по устава Мизраим. При връщането си в Милано, той бил провъзгласен за един от „Великите Командори, почетни членове на Великото ръководство на ордена за кралство Италия” и бил украсен със звездата на Мизраим от Президента Теодорич Цербс, Суверенен Велик Командор египетски.

         За Мишел и Йосиф Бедарид било известно много по – малко. Първият от тях се родил през 1778 година, а вторият – в 1787 година. Тяхната масонска дейност започва в първото десетилетие на 19 век, когато един от тях се намира „между колоните” на ложа „Ла Конкорд” (1811-та година). Съгласно записите, Йосиф влиза в устава Мизраим „в 5-ти ден на 4-ти месец 5810-та година”.

По думите на Марк Бедарид, неговият брат Мишел, прикрепен към армията в Италия, Неапол и Германия, бил иницииран от техния баща в Анкона. В 1803 год. той се върнал в Париж, а в 1810-та година вече получил 77-ма степен от Великия Пазител на устава в Неапол. Мишел Бедарид бил иницииран в устава Мизраим „на 5-ти ден, 5-ти месец 5803 година”.

В 1813 година ние намираме Великата ложа „Небесна арка”, работеща на Изток в Париж по устава Мизраим. На 12 февруари 1814 год. в Париж в „Хотел Индия” в търговския център на Париж Марк Бедарид събира Великия Върховен генерален съвет на 90 степен на устава Мизраим. Съветът включвал най – значимите масонски имена на Франция. Бил създаден също така Велик Генерален съвет на министрите от 87-ма степен. Между впрочем, сред участниците в съвета се споменава граф Сен-Жермен, който окончателно се споминал през 1784 година.

На 8 август 1816 год. известният масонски теоретик Жан-Мари Рагон, майстор на ложата „Истински приятели” пише на Бедарид писмо за това, че той мисли да практикува устава Мизраим. На 18 август Бедарид приели неговото предложение. Рагон получава патент за 88-ма степен (Суверенен Велик Княз) и предлага на ордена да се присъедини към Великия Изток на Франция.

Трябва да споменем, че повечето от братята се обявили против тези идеи, но останалите, под влиянието на Рагон, на 11 ноември 1816 год. започнали преговори с Великия Изток на Франция. Тук е моментът да отбележим, че братята Бедарид съвършенно равнодушно се отнесли към «Арканум Арканорум» и практикуваните от тях висши 4 степени се отличавали от тези на „неаполитанската стълбица”.

На 20 ноември се провежда заседание на Великия Изток на Франция, посветено на включването на устава Мизраим. Били изискани всички данни относно създаването на устава и неговите ритуали. На 11 януари 1817 год. се състояло посещението в ложата „Тринсофия” (новото име на ложата „Истински приятели”) на комисарите от Великия Изток на Франция. Размишленията продължили дълго време. След продължителни дискусии на 7 ноември Великият Изток на Франция отказал да признае устава Мизраим. Още повече, че в него имало повече от 33 степени – „Великият Изток на Франция” приемал за важно за себе си, най – високата степен да бъде 33-та, както тя и да се е наричала.

На 27 декември 1817 год. Великият Изток на Франция забранил на своите членове под страх от изключване да посещават работите на устава Мизраим. Уставът Мизраим обаче не прекратил своите работи – резултатът бил само напускането на няколко братя от ложите на Великия  Изток на Франция.

         През 1862 г. император Наполеон III издава указ за влизането на всички масонски послушания във Великия Изток на Франция. Уставът  Мемфис веднага се подчини на това разпореждане, но Уставът на Мизраим отказал. Във Великия Изток на Франция влезли няколко откъснали се ложи, наричащи себе си „Велика Провинциална Ложа на Мизраим”. Египетските послушания, влезли във Великия Изток на Франция били преработени и днес действат под името „Велик Орден Египетски”.

         И днес още във Франция съществуват няколко ложи, работещи по оригиналния устав Мизраим. Болшинството от ложите през 1881 год. се присъединяват към Обединения устав Мемфис-Мизраим.