Светът на езотеричното масонство

Какво е това „посвещение”

Израел Регарди

(от увода към «Пълната система на Златната Зора»)

Превод: Бецалел Ариели

Ложа «Гръмотевичен камък № 1», град Москва

         Коренът на самата дума „посвещение” (initiation) означава „да започнеш нещо ново” (to begin, to commence a new). По този начин, посвещението – това е началото на нова фаза или отношение в живота, нещо повече – стъпка към съвършенно нов тип съществуване. Отличителният му признак – откриването на разума към възприемането на други нива на съзнание  както вътре, така и отвън. Посвещаването преди всичко означава духовен ръст – определен знак върху част от човешкия живот. 

Един от най – добрите начини да се предизвика стимула към вътрешен живот, така, че човек наистина да започне или да встъпи в ново битие, характеризиращо осъзнаване на висшите принципи вътре в самите нас – това е церемониалната техника. Под това се разбира провеждането на церемонии, в които определени идеи, учения и наставления се съобщават на кандидатите в драматична форма в подходящо оформен храм или ложа. Но и това още не е всичко – иначе Магията не би могла да претендира за това, че тя посвещава действително, а не само формално.

Всъщност произнасянето на написаните речи не означава непременно, че те достатъчно дълбоко ще нахлуят в съзнанието, за да събудят и провокират към обновена активност спящите духовни качества. Вече станахме свидетели на безсилието и духовния фалит на безброй организации – религиозни, светски и така наречените „братски“. Те имаха своите ритуали и въпреки това, ако ги погледнете в световен мащаб, те създадоха много малко посветени или духовно ориентирани мъже и жени, светци или адепти с някакво поне малко значимо достойнство.

Ефективността на церемонията на посвещението зависи изключително от самия посвещаван. Кое дава силата за успешно посвещаване? Тази сила произлиза или от факта, че е била събудена вътрешно от действията на друг компетентен посветител, или от огромното количество успешно извършена магическа и медитативна работа. Тук едва ли е необходимо да се работи върху описанието на тези учения и процесите на техническо развитие, предприемани от кандидатите и потенциалните посветители. Всичко това е било описано подробно на друго място – както в книгата ми „Дървото на живота“, така и в несравнимо по-добрата форма на документите на „Златната зора“ в тази книга. Необходимо е обаче да се подчертае фактът, че предварителната лична подготовка и дълготрайните магически усилия са единственото средство, чрез което човек може толкова да събуди спящия духовен живот на друг, че наистина да може да се нарече „посветен човек“.

         От проучване на споменатите по-горе документи и от древната литература знаем, че задачата на Теургичното изкуство или магическата концепция за посвещение, както се е наричала тогава е била да пречисти личността, така че това, което е било скрито вътре в нея открито да излезе на „бял свят”. Както казва един от тълкувателите на алхимията, „вътре в материалните отпадъци на този живот, когато се пречистят, се получава Зърното на Духа“. Крайната цел на всички магически и алхимични процеси е да се пречисти природата на човека и, работейки върху нея, да се извлече чисто злато от духовните постижения. Ето какво е посвещението:

         …Неоплатоникът Псел пише, че функцията на магията на посвещението е да „посвети или усъвършенства душата на човека чрез силата на материалите, присъстващи тук на земята; или чрез най-висшите способности на душата, ръководена само от собствените си инстинкти, и тя, душата, не може да не се стреми към най-финната интуиция и към разбирането на Божественото”. Това е общоприетото твърдение в окултизма, че „природата, на която не се помага, не се справя“. С други думи, естественият живот, оставен на самия себе си и изолиран от влиянието на по-висшия вид живот или съзнание, може да породи само обичайните проявления на природния живот. Това ни напомня за твърдението на алхимиците, изразили презрение към първичната материя в нейното естествено или нечисто състояние, в което тя обикновено се среща. Все пак същата тази първична материя, пречистена от психохимичното изкуство на алхимията, тоест Посвещението, се превръща в най-ценното нещо в целия свят. Но докато не бъде изчистена, тя има само незначителна стойност.

Природата, която помага на мъдрите и верни хора, където тя е останала, може да надмине себе си. Ето защо Псел обявява, че самата душа не е способна да постигне божественост, докато посветените не й покажат пътя и не я въведат в друг живот. Именно, за да се осъществи такава интеграция, за да се създаде посвещението – изкачването на съзнанието над естественото му състояние към божествената светлина – съществува магическата система „Златна зора” или която и да е друга легитимна посветителска система. Функцията на всяка фаза от работите и ключовите й ритуали, както ясно е изразено в неговото учение, е да помогне на кандидата чрез собствените му стремежи да намери това единство на битието, което е вътрешното „Аз“, чистата същност на ума и природата на Буда. Системата за посвещение не само предполага това в своите ритуални движения и потвърждения – тя има ясни и недвусмислени пасажи, в които тези идеи получават недвусмислен израз. Така откриваме, че цялата задача на освещаването и мистичното учение е „чрез намесата на символ, свещен и церемониален, да поведе душата по такъв начин, че тя да може да се освободи от привличането на материята, да се освободи от поглъщането в нея, от лутането, сякаш в сомнамбулизъм, без да знае откъде е дошла и накъде отива „…

         … Преди да се опитате да опишете възвишените елементи на ритуалите … би било хубаво да обърнете малко внимание на изкуството на церемониалното посвещение.

Полезно и важно въведение може да се извлече от коментара на д-р Юнг към превода на Вилхелм на „Тайните на златното цвете“, където има много неща, които обясняват ритуалната функция на Магията. „Магическите практики“, твърди той, са проекции на психични събития, които в такива случаи предизвикват обратна реакция на душата и действат подобно на чара на самия човек. Тоест чрез тези специфични операции внимание или по-скоро интерес, приличането става обратно към вътрешното свещено пространство, което е източникът и целта на душата. „Това вътрешно пространство съдържа единството на живота и съзнанието, което, макар че някога го притежавахме, беше изгубено и сега трябва да бъде намерено отново.“

От гледна точка на офицерите, участващи в ритуалите, те представляват точно такива психични проекции. Те представляват, както образи в сънищата, различни аспекти на самия човек – олицетворение на абстрактни психологически принципи, присъщи на човешкия дух. С помощта на изкуствените и конвенционални средства на драматическата проекция тези олицетворени принципи в добре проведената церемония  ще предизвикат реакции в съзнанието. Очакваме, че тази реакция ще събуди от тяхната сънливост онези много латентни способности, които обективно са представени от офицерите в храма на посвещението. Без никакви съзнателни усилия от страна на кандидата, това външно подреждане на духовните елементи предизвиква неволен поток на съчувствие и това може да е достатъчно, за да се постигне целта на церемонията по посвещаването. Естетичен апел към въображението … събужда живота на вътрешното пространство към обновена дейност. И целият ефект от такъв драматичен ритуал като цяло е, че душата може да се издигне до височините и да възприема поток от светлина по време на това мистично издигане …