Александър Рибалка
За никого не е тайна, че Израел е „Светата земя” на масонството. Цялата символика на това тайно общество е построена около Йерусалимския храм на царя Шломо (Соломон) и на архитекта „Майстор Хирам” и др. Съществува даже така нареченото „масонско поклонничество” – когато членовете на различните ложи в света посещават Израел, разглеждат Храмовата планина и гробницата на цар Давид; Яфо, където корабите с кедър са пристигали от Ливан за изграждането на храма на цар Соломон …
Но кога е възникнало масонството в Светата земя? Не организация на занаятчии строители, а появилите се масонски ложи в сегашния им вид? Официалната история разказва, че всичко започнало в 1867 година, когато в Йерусалим пристигнала британска експедиция за разкопките на Храмовата планина. Естествено, при управлението на Отоманската империя било невъзможно да се разкрие подобно нещо. Впрочем след даване на подкуп всичко ставало възможно и изследванията започнали. Всички пристигнали били масони (съществува даже версия, че спонсор на разкопките е Обединената Велика Ложа на Англия). През 1868 год. в Йерусалим е била създадена и първата местна ложа, наречена Reclamation, означаващо „Подобрение“. Имало се предвид подобряването на човешката душа. В продължение на пет години тази ложа работила „нелегално”, без да получи одобрение от вишестоящата организация. През 1873 год. е организирана вече легалната „регулярна” ложа, която работила по патент, издаден от Великата ложа на Канада. Най – старата съществуваща ложа е основана от френски инженери в Яфа през 1896 година. Днес тя се нарича „Баркай“ („Изгрев“), а по времето, когато е създадена носи името „Пристанището на цар Соломон“ и е работила по устава на Мизраим (запомнете този факт, в бъдеще това ще бъде важно за нас). През 1933 год. от вече създадените отделни ложи е била основана Великата Ложа на Палестина. В нейното създаване са помагали… избягалите от Германия през 1933 год. масони. Нужно е да се каже, че сред немските масони основната част били умни хора. През 1933 год. без да дочакат по – нататъшното развитие на събитията те емигрирали от Германия накъдето им видят очите. Най – умните от тях се заселили в Палестина (днес малко хора вече помнят, че от 1933-та до 1945-та год. Великата Ложа на Германия е функционирала в Светата Земя). А през 1953 год. Великата Ложа на Палестина била преобразувана във Велика ложа на държавата Израел. Това накратко е повърхностният поглед върху историята на масонството – но той поставя твърде много въпроси. Във Великобритания масонството в неговия съвременен вид е било основано през 1717 година, а отделните ложи в Шотландия, например са били известни още от края на 11-ти век. В продължение на целия 18-ти век Великите Ложи са били откривани в много от европейските държави. В Палестина живеят много европейски гаждани – консули, посланници, инженери, търговци, … А масонът без ложа не може, както евреинът без синагога. И даже по – лошо – ако евреинът в крайна сметка може сам в уединение да се помоли у дома, то масонът извън ложата просто няма как да проведе работите си. Тогава какво са правили европейските масони, оказали се в Палестина до 1868 година?
Подсказка за това дава книгата на Серж Кайе „Египетското масонство от устава Мемфис–Мизраим”. Френският автор цитира обширен откъс от масоните, получили 90-ата (най-високата) степен от Устава на Мизраим. Списъкът е откъс от „Бюлетината на Женевското суверенно светилище” за 1822 година. В списъка виждаме херцога на Сакско-Ваймар (представител на едно от германските княжества), херцога на Съсекс (Великобритания), херцога на Атол (Шотландия) … И неочаквано – някой Полак Вита от Йерусалим!
Както виждаме сами, става въпрос не за редови масон, а за човек получил най – високата (към момента) масонска степен, наравно с херцози и генерали. При това следва да отбележим, че 90-та степен толкова лесно в устава на Мизраим не се давала – до достигането и човек следвало да „служи” минимум 10 години. Но единствен масон 90-та степен в страна – това е нонсенс. Това е като генерал без армия. Ако Вита е получил толкова висока степен – то следва да предположим, че той е управлявал цяла ложа? Какви са били тези хора?
Тук е моментът да кажем няколко думи за това какво преставлява „Уставът Мизраим”. „Устав” се нарича съвкупността от масонски ритуали, обединени от общи идеи. Например, Шотландският устав е посветен на историята на кръстоносните походи, Йоркският устав – на възстановяването на Втория храм… Уставът на Мизраим се е появил през 1805 год. в Милано и е посветен не на дреноегипетската символика, както може да се предположи, а на Кабала. Няма да ни се стори никак странно, ако отчетем, че едни от авторите на ритуалите в устава са еврейските негоцианти – братята Бедарид.
Огромна сила в устава носи понятието „хасид”. „Суверенният хасид”, „Трижди суверенният хасид”, „Кралският принц – хасид” – такива степени получавал масона през цялото си пътуване през степените на устава на Мизраим. Но за какъв „хасид” става въпрос? Ако е за течението, основано от Баал-Шем-Тов – то в същото време (припомням, става въпрос за началото на 19-ти век) се е считало за малкоизвестна секта от Източна Европа. Ако става въпрос за т.нар. „Хасиди Ашкеназ” – мистично течение в Германия от 14-ти век, представено в историята от Йехуда Хасид, то налице е твърде голяма времева разлика…
Най – накрая ми се удаде да намеря споменаване за най – високопоставения хасид на Светата Земя. Споменава го Марк Бедарид в своите писма, наричайки „Вито Полако, израелтянин” (именно по този начин). Вито Полако (рискувам да предположа, че в реалността това е Хаим Полак) е родом от Йерусалим и е бил ангажиран в Северна Италия (района на Милано, Венеция и др.) със събирането на средства за един от йерусалимските йешиви. Марк Бедарид пише, че Полако представя множество масонски патенти, но той (Бедарид) не ги приема за достатъчно сериозни. На какво основание Полако предоставя патенти? Както се оказва, първата Велика Ложа на Израел е била създадена още през 1812 година.
Нека продължим по ред на нещата обаче. Започвайки от 1805 год. ложите работещи по устава на Мизраим се образовали не само в Милано, но и в цяла Европа. Настъпило време да се синхронизират техните работи. И на 1-ви септември 1812 год. ръководството на устава на Мизраим обявила създаването на четири Велики ложи – една за Милано, една за Неапол, една за Варшава и още една за Йерусалим! Първият Велик Майстор на тази ложа станал Вито Полако. Великата Ложа обединявала не хората, а ложите. И ако за Йерусалим е била създадена Велика Ложа, но това означава, че там е имало не по – малко от три обикновени ложи. Във всяка от тях е следвало да има не по – малко от 7 човека със степен „майстор”. Полако събирал средства за йешивите сред богатите евреи, а за да ги стимулира да правят това ги приемал в масонската ложа. Още повече, ако Шотландският устав отблъсквал някои от евреите заради своя християнски уклон, то уставът Мизраим привличал последователите на юдаизма. Но за какъв йешив е събирал пари Полако? Всеки йешив в Палестина по това време е имал своя „зона за изхранване”. Неговите представители събирали средства в определен регион на Европа, а след това ги пренасяли в Светата земя и ги разпределяли между членовете на обединението – колел (тази система се наричала „халука”). Например, съществувал е колел „HUD” („Holland unt Deutschland“, „Holland and Germany“), колел „Silesia“ … Съществували йешиви, създадени от имигранти от Турция и Италия – и разбира се, техните представители имали право да събират дарения в тези страни. Това е била знаменитият кабалистичен йешив „Бейт Ел”, „Домът на Бога”, разположен в Йерусалим. Този йешив е бил основан през 1737 год., но не са го наричали „Йешива на кабалистите” – щяло да бъде нескромно, той се наричал „Кахал на хасидимите”, „Общност на благочестивите”. И съответно неговите ученици наричали себе си не кабалисти, а хасидими. И ето откъде всъщност се е взела и понятието „хасиди” в устава Мизраим.
За времето на неговото съществуване йешива е бил оглавяван от много известни кабалисти, например като равин Шалом Шараби. Известно е и това, че в йешива са се изпълнявали ритуали, имащи някои сходства с масонските (препоръчваме за повече подробности да се запознаете с книгата на Бени Нахмиас „Хамса”)… През 1903 год. починал поредният глава на йешива „Бейт Ел” равин Сасон Парсиадо (автор на книгата „Шемен бе Сасон). Когато пристигнали да го погребат, членовете на „Хевра кадиша” (погребалното общество) открили, че около кръста на равина е завързано въже на което бил закрепен меден ключ. Обърнали се с въпрос към равин Шмуел Салантер, който по това време изпълнявал ролята на главен равин на Йерусалим. – Знам какъв е този ключ, – отговорил равина. – Равин Сасон и още 12 кабалисти използвали къща извън градските стени за собствени нужди. Там не допускали странични, външни лица и всеки от членовете на обществото имал свой собствен ключ. Тази къща те наричали „мисторин” (тайно място – А.Р.). Защо на уважаемия равин се наложило да използва отделна къща извън Йерусалим, когато разполагал със синагоги и йешиви? Не е ли била това тайна масонска ложа по устава Мизраим, където „хасид Бейт Ел” са можели спокойно да провеждат свои ритуали? За сега отговор на този въпрос не е даден. Известно е само, че предпоследната глава на йешива „Бейт Ел”, а също така по съвместителство равина на Стената на плача Йехуда Гец са били членове на йерусалимската масонска ложа „Хар Цион” (Планината Сион), зачислена в регистрите на Великата Ложа на Израел под номер 2. Прекъсната ли е била традицията с неговата смърта? Ето, това е една от щателно пазените тайни на масоните в Светата Земя…
