Езотерично масонство

От Кабалата към свободния зидар

Бецалел Ариели

Ложа «Гръмотевичен камък № 1», град Москва

         Произходът и историята на Кабала са обвити в легенди. Някои твърдят, че това учение е било дадено още на Адам след неговото изгонване от райската градина. Други го приписват на Авраам, който, както се приема, съставя известната кабалистична книга – Сефер Ецира (ספר יצירה). Трети говорят за появата на Кабала заедно с даряването на Тората в планината Синай. Съгласно това твърдение, Кабала следва да се разглежда като една от няколкото части на Тората. 

Но ако сложим настрана преданията, които няма как да потвърдим чрез никакви исторически факти и се вгледаме в тази сложна система, която е известна в наши дни под името Кабала, то нейната история е уместно да кажем, че започва от 12-13 век, когато тя е оформила основните си концепции и термини. Разполага ли тя с далеч по – ранни исторически корени? Безусловно, да! Тайната духовна традиция съществува по това време вече много векове и постепенно се  развива. По своя път тя се трансформира и мени одеждите си. Затова, ако започнем да издирваме нейните източници, ще ни се наложи да говорим не за Кабалата (в този вид, в който е известна сега), а за ранната еврейски мистика, за Меркав и за редица други учения, имащи съществено родство с Кабалата, но изразяващи се в други понятия.

През 12-13 век испанските кабалисти правят няколко коментара на Сефер Йецира (самата книга е известна сред еврейските общности в Близкия Изток от IX век, а може би и по-рано), както и редица интерпретации на някои книги на Танах и пасажи от Талмуда. Приблизително по същото време или малко по-рано книгата на Баир (ספר הבהיר) става известна. Православната традиция я приписва на един от учителите на Мишна, равин Некхуния бен а-Кана и на неговите ученици. Също така известната книга на Зохар (ספר הזוהר), която традицията свързва с равин Шимон бар Йочай (II в.) се оказва публикувана около края на XIII-ти, началото на XIV век. Съществувала ли е тя далеч преди това, била ли е скрита на някакво уединено място или е била написана от някой от средновековните кабалисти, нека оставим отговора на този въпрос на историците. Колкото и да не е вероятно, основните произведения, които са в основата на кабалистичното учение, се появяват или стават известни в посочения период от XII-XIII век.

Следва да отбележим, че на първо време Кабала, основно била изключително достояние на еврейската общност. Болшинството от известните кабалисти по това време – уважаеми равини, учители на народа на Израел, тълкуватели на Тора и Талмуда. Може да намерим немалко изключения от това правило. Като добър пример за това например може да послужи Авраам Абулафия, който не само бил признат учител и равин, но и даже бил подложен на жестоки нападки от страна на кабалистите с ортодоксални възгледи. Въпреки това, във всеки случай признати учители е нямало или не са били евреи.

По – късно, в епохата на Ренесанса, когато културните граници са станали по–прозрачни, Кабала влиза също така и в средата на християнските и европейски мислители. В 15-ти век „бащи” на християнската Кабала стават Пико дела Мирандола, сред учителите на който имало еврейски мъдреци и философи. От него щафетата била приета от Йохан Райхлин, който написал две важни книги за Кабала – „За чудотворната дума“ и „За изкуството на Кабала“.

Универсалният дух на Кабала и богатият езотеричен инструментариум, който тя съдържа в себе си, я превръщат в център на окултните традиции, включващи такива области като алхимия, астрология и магия. Естествено, навлизайки в християнската култура, Кабала не напусна еврейската такава и продължава да се развива и там. Най-яркото откровение на по-късната Кабала, която определя и нейния бъдещ път, е учението на Ари (равин Ицхак Лурия Ашкенази), което се преподава в Сафед през 16-ти век. Основните направления на Кабала тръгват от него както в ашкеназките еврейски общности (хасидизъм), така и в сефардски (Рашашко училище и др.).

Братството на свободните зидари

Изследователят на масонството, който иска точно и ясно да проследи произхода му е изправен пред същата трудна задача както и изследователят на Кабала. Има много легенди и хипотези относно това как и откъде са дошли масоните. Очевидно в Европа така нареченото „спекулативно“ масонство (тоест занимаващо се с интелектуални, етични и езотерични учения) постепенно се израства от по-ранното „оперативно“, състоящо се от гилдии и работилници на занаятчии, зидари и строители.

От 17-ти век са известни доста специфични препратки към масонството. В същото време степените на Чирак, Калфа и Майстор се оформят приблизително във вида, в който масонските традиции ги поддържат и до днес. Ние обаче не знаем много за това как точно са се провеждали масонските работи в ложите по това време. Далеч по – ясно и ярко, масонското братство напомня за себе си през 1717 год., когато е създадена първата Велика ложа в Англия. Започвайки от този момент нататък, историята на масоните е описана от много автори и се обсъжда в много литературни произведения.

Не е тайна, че започвайки от 17-18 век и до наши дни именно Масонството е станало главен проводник на окултно – езотеричните знания и практики в Европа. Далеч по – късните магически ордени, такива като Ордена на мартинистите, Златна Заря и Ордена на източните тамплиери – са били създадени от масони с висока степен на посвещение, а самите ритуали и устройството на тези организации до голяма степен са заимствани от масонската система. Кабала, както вече беше отбелязано, е в центъра на огромен набор от знания, които се изучават и преподават в тези окултни школи.

Тези факти са широко известни. Много по-малко известно е колко широко и дълбоко Кабала е навлязла в масонската традиция и как са свързани основните елементи и символи на двете помежду си. И въпреки че по тази тема също е написано много, предстои да се добави още поне толкова. Папюс (Дж. Анкос), известен окултист и маг, който през целия си живот е заемал високи позиции в няколко масонски устава, пише в книгата си „Генезисът и развитието на масонските символи“:

«Не е трудно е да се покаже, че много френски масони не са напълно наясно с масонската наука. Те се затрудняват да обяснят, защо определена степен съответства на определен цвят на украшенията или на определена еврейска дума, която се приема за свещенна. Но масонската наука съществува! Познаването и дава възможност да бъдат възстановени много тайни на този достопочтенен орден и да се приложи от една страна еврейската кабала, а от друга – гностическите традиции, които в по – малка или по – голяма степен са били изменени от тамплиерите».

Този автор показва някои важни паралели в книгата си. „Нека видим заедно“, призовава Папюс своя читател, „няма ли да се окажат паролите и свещените думи думи на иврит, разгадаването на които може да се намери само в Кабала.“ Действително, сред масонските пароли има много думи на иврит. Въпреки това, приемствеността от Кабала, разбира се, не свършва дотук. В тази статия ще разгледам строителната и архитектурна символика на масонството, визуално показвайки нейните кабалистични корени.

Началото на творчеството или точката в кръга

         Тази статия неслучайно е започнала с кратката история на Кабала. Веднага щом говорим за всякакъв вид приемственост между кабала и по-късен европейски окултизъм, обикновено се твърди, че християнската кабала от 15-16 век е допринесла за нейното съдържание. Що се отнася до кабала Ари, която започва победния си поход през еврейските общности след 1572 год., ролята й в традицията на западния окултизъм е несправедливо сведена до минимум. Както ще видим сега, нейните идеи и символи са изключително близки до масонството. Ари започва да излага своето кабалистично учение с описание на Безкрайното, предшестващо творението:

«Знайте, че преди да бъдат създадени създанията и да бъдат сътворени творенията е имало висша проста светлина, която изпълвала цялата реалност. И е нямало свободно пространство под формата на празен въздух и пространство, а всичко е било изпълнено с тази проста светлина на Безкрайността. И той нямаше начало, нито край, но всичко беше една проста светлина, една и съща в едно единствено равенство, наричана светлина на Безкрайното».

В това състояние никой обект не би могъл да съществува като такъв. Различни коментатори към този текст отбелязват, че в Безкрайността е включено всичко, което впоследствие е трябвало да възникне под формата на отделни образувания в създаденото. Обаче там, в тази проста светлина, всякакви предмети и идеи бяха толкова погълнати в абсолютно единство, че не можеха да определят собствените си граници и да бъдат различими от всичко останало. Следователно, за да започне създаването е бил необходим акт, който в Кабала беше наречен „съкращение“ (Цимцум):

«И когато се появи в простото му желание да създава светове и да създава същества, за да демонстрира съвършенството на своите дела … тогава Безкрайността се сведе до централна точка, която е точно в средата на неговата светлина. И тази светлина беше намалена и се отдалечи към страните около централната точка. И тогава имаше свободно пространство, въздух и празно пространство … Това свиване беше равномерно около тази празна централна точка. Така това пространство беше кръгло от всички страни в пълно равенство. Не беше под формата на квадрат с прав ъгъл, защото Безкрайността се редуцира под формата на равномерен кръг от всички».

Целият този текст се съдържа в главната книга, написана от учениците на Ари и излагаща неговото учение – „Дървото на живота” (עץ חיים, врата 1, гл. 2). Към повечето от нейните издания е приложена и проста рисунка, позволяваща с един поглед да се обхване кръглото пространство с точка в центъра. В тази пустота, образувала се след отделянето на безконечния свят, по – нататък възникват всички светове, започвайки от най – тънкия и духовен, и завършвайки с материалния.

Това изображение на точката в кръга е един от най – важните символи на масонството. К.Клауди в книгата си „Книга на ученика”, се чуства призван да обясни отново на посветения масон основните идеи на ордена. Той пише следното:

Точката в кръга

«Във всяка регулярно учредена и управлявана ложа обезателно трябва да бъде намерен символът точка в центъра на кръга, затворен между две успоредни линии. Това е един от най-силните и ярки символи на степента на Ученика … Никой в света не може да каже кога, къде и как се е появил този символ. От самото начало на човешката история този символ е станал за човека емблемата на Бог».

По – нататък авторът представя асоциациите между точката в кръга и слънчевия култ в древността. Той също така говори за това, че точката означава единството на Бог (тъй като това е най-простото нещо, което може да бъде изобразено), а кръгът означава вечност или безкрайност (тъй като се затваря и няма начало или край). „Символът може да има много значения и всички те са правилни, тъй като не си противоречат“, отбелязва авторът.

Според кабалистичната интерпретация, в нея наистина се съдържа както идеята за единството на Бог, така и идеята за Безкрайността, и това може да се види от пасажите от книгата „Дървото на живота“. Ари, продължавайки да обяснява актовете, ни води до невероятно заключение: кръговата форма на пространството се дължи на еднаквостта на свиването, което от своя страна се дължи на еднообразието на Безкрайността:

«А причината се корени в това, че тъй като светлината на Безкрайността е в пълно равенство е необходимо тя да бъде намалена равномерно от всички страни, а не така, че да се свива от едната страна повече, отколкото от другата. От геометрията се знае, че няма по-еднаква форма от кръга – което не може да се каже за квадрата с правия ъгъл или за триъгълника и другите фигури. Затова и свиването на Безкрайноста е била необходимо да се извърши във формата на кръга».

По този начин, кръгът в Кабалата директно посочва свойствата на това духовно пространство, в което са били създадени световете, и далеч по – косвено – на самия Бог («Безконечното»), тъй като включва в себе си идеята за равенство.

В последния цитат е включено още едно понятие, сближаващо Кабалата и Масонството – геометрията. Свещенното число 7 сред другите си значения свързва масоните със седемте благородни науки. Сред тях геометрията заема особено важно място. Голямата буква G, която може да се срещне на много от емблемите на свободните зидари, на базово ниво може да бъде разшифрована именно като «Geometry» – геометрия. И макар, че в езотеричните масонски ордени за нея има и други далеч по – дълбоки значения, базовото и такова не губи своята актуалност.

Геометрията е изключителна важна при планиране на съоръженията. Ако чертежът на сградите е съставен погрешно, цялата конструкция бързо може да се развали. Масоните виждат Бог като Върховен Архитект на Вселената, защото геометричният символизъм придобива за тях огромно значение. Всеки свободен зидар, преминавайки по пътя на своя орден, сам се стреми до определена степен да наподоби Твореца, а следователно и да усвои (в буквален или само в символичен смисъл) архитектурното и строително изкуство.

Знакът на Масонството

Ранната Кабала е била далеч по – малко математическа в своето учение. Тя повече оперирала с образи или понятия, които предизвиквали медитивните способности на човека и силата на неговото въображение.

Към 16-ти век, благодарение на опитите да се обобщи натрупания материал*, учението станало по – схематично. В представянето на духовните светове настъпила структуризация. Съответно, нарастнала ролята на геометрията. Кабала отделила внимание на съотношението кръг, квадрат, триъгълник, прави линии и др. Четейки книгите на Ари, ние виждаме първоначалното разбиране за Бог като за „Безкрайност”, което впоследствие, прониквайки в празното пространство, останало след свиването, е облечено с антропоморфни изображения. В тези изображения светлината му получава имената “Първичен човек” (Адам Кадмон), “Древни дни” (Атик Йомин), “Голямото лице” (Арих Анпин) и др. В тези описания обаче, въпреки факта, че Създателят оперира с кръгове и прави линии, изображението на Архитекта или Строителя все още не е съществува. Тези изображения се появяват на следващия етап от развитието на Кабала, вече през 17-ти век.

* [Такива опити най – ясно могат да бъдат видяни и проследени в книгата на Раби Моше Кордоверо „Гранатна градина“ (פרדס רימונים). Авторът постоянно дава цитати от Зохар и мненията на предишни кабалисти, отбелязвайки всички противоречия между тях и се опитвайки да ги разреши, доказвайки верността на едното и грешката на другото решение].

«Върховният Строител » в Кабала

Най-близкият ученик на Ари е бил Равин Хаим Витал, който написал „Дървото на живота”, както и повече от дузина други книги, съдържащи учението на неговия наставник. И въпреки че много хора искат да овладеят казаното в тези книги, това знание се разпространявало много бавно. Причината за това била секретността на техния автор. Ари забранил на своя ученик да преподава кабала на широката публика. Равин Хаим получил правото да я преподава само на отделни студенти, които се считали достойни за това. Всъщност през почти петдесетте години, през които е живял след смъртта на учителя си, той не намерил „достоен” наследник и продължил да усвоява полученото съкровище сам, както и да провежда по – нататъшната и систематизация (за повече подробности по тази тема вижте статията ми „Рав Хаим Витал – маг и окултист”).

А междувременно слухът за великия равин Ицхак Лури и новото откровение Кабала вече се разнесъл по Европа. Другият ученик на Ари, който съвсем не бил толкова близък до него като Хаим Витал, написал свои книги и обикалял страната, обучавайки равините в различните еврейски общини. Наричали го Исраел Саруг*, и от него тръгнало още едно разклонение „лурианската” Кабала. В по – голямата си част тя напълно прилича на всичко, което е изложено в книгата на Хаим Витал, макар и в редица моменти налице да са съществени разлики. Много от тях  засягат началните етапи на творението.

* [Сред изследователите – историци се обсъжда въпроса, бил и е в крайна сметка Исраел Саруг ученик на Ари. Г. Шолем изказва мнение за това, че той не е бил изобщо пряк ученик, но е заимствал учението на Ари от ръкописите, които са били откраднати от сандъка на Хаим Витал и копирани, а след това са били разпространени в Цфат сред някои заинтересовани кабалисти].

Сред тези, които се явяват приемници на кабалистичното знание на Исраел Саруг могат да бъдат посочени Равин Менахем-Азария из Фано, равин Яков Лифшиц и равин Йосеф Шломо Делмедиго. За целите на нашите изследвания има смисъл особено ако подробно се спрем на последните от тях.

Йосеф Делмедико произхожда от известно семейсво на еврейски лекари и познавачи на Тората. Самата негова фамилия се явява леко модифициран вариант на италианското «della Medico», което показва съпричастност към медицинската наука. Към неговото семейство, няколко поколения по – рано бил равин Елия Делмедико, който по времето в което живеел в Италия се оказал на кръстопътя на две групи от еврейския елит – философите – рационалисти и последователите на Кабала. В добавка се получило така, че Елия Делмедико се превърнал в един от еврейските учители, споменати по – рано от Пико дела Мирандола, който представил Кабалата като универсално учение пред християнска Европа.

Сега на равин Йосеф Делмедико предстояло да направи още една стъпка в развитието на това направление. Още като юноша той притежавал голям обем знания по отношение на Тората и еврейската традиция, както и на други науки. В Падуа той учи при Галилео Галилей астрономия и първи сред еврейските автори възприел хелиоцентриската система на Коперник. След това  известно време пребивавал в Египет, Турция, Литва, Полша, Германия, Холандия и други страни, където временно заемал длъжностите равин или лекар. Той съставя множество книги в известни в това време науки и области знания, сред които може да се отбележи математиката, астрономията, химията, механиката и медицината. В защита на Кабала от тези, които я нападали с разлини обвинения, той пише книгата „Огнище на мъдростта”(מצרף לחכמה). Заедно с нея често е издавана и друга негова неголяма книга „Падналите плодове на мъдроста” (נובלות חכמה), където излага основите на учението на Ари. За първи път и двете книги са издадени през 1629 година.

Равин  Йосиф Шломо Делмедико, често наричан «Яшар от Кандия»

Според равин Делмедико „Безкрайното“ (или по-скоро „светът на Безкрайното“) е син на първоначалната Божествена същност, за която не можем да кажем нищо. Самото значение на тази дума също търпи ново тълкуване. В „Падналите плодове на мъдростта“ авторът казва, че Безкрайността е като семе за световете (които по-късно ще произлезнат от него) *.

* [В еврейския език думата «זרע», буквално може да се използва като значение на „потомство”. По този начин, равин Делмедико, говорейки за семената на световете, представя на техните „потомци” Бог – Първородния син, силата на който е равна на силата на баща му (см. в споменатата книга гл. 2). За по – ясно представяне той също така използва по отношение на Безконечността думите «בן» и «בכור»].

Нарича се „безкрайност“, защото съдържа в себе си такъв потенциал, от който може да се родят неограничен брой светове, въпреки факта, че в действителност световете, произтичащи от него, са ограничени. По този начин, говорим тук за потенциално безкрайна творческа сила, която не се е проявила в реалността като такава до момента. Авторът изрично изтъква, че всички по-нататъшни дискусии са подходящи само за Сина, докато Отеца следва да бъде оставен извън обхвата на разглеждането с оглед Неговата непостижимост*.

* [Това разграничение в първоначалното божествено същество на Отца и Сина, които въпреки това са с еднаква сила, предизвиква явни асоциации с християнската теология. В действителност, за тези, които изучават Кабала задълбочено, напълно очевидно е, че между еврейските и християнските езотерични представи за божественото няма принципни различия. В рамките на тази статия обаче не можем да отделим допълнително внимание на тази тема].

Този Безкраен Син е представен допълнително от Върховния Строител на Вселената. Тук също говорим за кръгово ограничено пространство, вътре в което са създадени светове. Авторът задава въпроса: ако ограничен кръг беше достатъчен, за да побере всички светове вътре, защо се нуждаем от първоначалната безкрайност? И ето какво пише той в отговор на това:

«Както се знае от геометрията, ако някой иска да начертае голяма окръжност със желан размер (с център) във всяка точка, то той трябва да вземе неограничено пространство. Защото, ако той бъде ограничен, диаметърът на окръжността може да се окаже повече от наличната площ и замисълът да се окаже неосъществим…Така и при сътворението на света, докато още не е бил известен подходящия за него размер, се наложило, мястото, където той ще бъде сътворен, и материалът от който е бил издигнат да бъдат безгранични. В противен случай може да се окаже, че не им е достигнало пространство за света, замислен в ума на Върховния строител, благословенно да е името му.  Затова той е пожелал, мястото и площта да бъдат неограничени…»

В допълнение на това, равин Делмедико описва и „инструментите” на този Върховен строител. Той казва, че този Син „шествал по света на Безкрайността, преминавайки къси и дълги разстояния, а в ръцете си имал измервателна линийка и строителен стълб, и чрез тях измервал, претеглял и изчислявал“.

Строителният стълб (אמת הבניין) се явява измервателен инструмент също. Названието й по – точно можем да преведем като „строителен лакът”. Факт е, че в древността лакътът е бил мярка, използвана за всякакви сгради. Всички размери на храма, посочени в Танах, също така са дадени в “лакти”. По този начин, този стълб сам по себе си представлява инструмент, който позволява да бъдат зададени стойности в “лакти” (около половин метър). Когато Строителят пожелал да организира пространство за създаване на световете, той взел пергела:

«В ръцете на безкрайния имаше пергел и той правете маркировки и отмерваше размерите на ограничените диаметри, все повече и повече сближавайки раменете на пергела, докато не достигна диаметъра на кръга на Малхут. Това бил десетият кръг, най-близкият до центъра, в който Той сметнал, че е подходящо място за създаването на светове».

         Тук става въпрос в случая за известните на всички десет сфирота – понятия, заемащи централно място в Кабала. Върховният Строител  начертал със своя пергел десет концентрични кръга, постепенно приближавайки се към най – малкия (Малхут е името на 10-та сфирот), в който ще се създават световете. Следва да отбележим, че този ред се отличава от онзи, описан в „Дървото на живота” на равин Хаим Витал. Там десетте кръга са били създадени вътре в пустото пространство, останало след смаляването и превърнало се в място за възникването на световете. При равин Делмедико виждаме друга картина: първоначално в безкрайната светлина  са нарисувани окръжности една в друга, и след това в последната от тях се образува място за световете.

         Във всеки случай, смисълът на последователния преход от по – широкия кръг към по – тесния е един и същи. Той се свежда до постепенното отслабване на божествената сила или затъмнението на света, което позволява да се остави за създаване определена степен на свобода и възможност да осъзнаем собствената си самобитност.

         И така, тук виждаме не просто Безкрайността като нещо неподаващо се на определение. Това не е просто една запълваща всичко със себе си светлина или абсолютна божествена сила. По-скоро Безкрайноста ни се явява в ролята на Архитект или Строител, въоръжен с инструменти за рисуване и измерване. Това е великият масон, който изгражда Храма на целия свят. Всъщност, както в масонското, така и в  много други древни учения (включително кабалистичното), храмът е отражение на Вселената и в самата си структура има универсална аналогия с нея. А пергелът, правият ъгъл и другите инструменти на строителя са най-важните символи във всяка масонска ложа*.

* [За трите големи светлини на масоните се приемат свещената книга, пергела и правият ъгъл, които са поставени на олтара. Линията и другите инструменти също играят голяма роля в тяхната символика. Равин Делмедиго няма пряка препратка към правия ъгъл, но съотношението на пергела към правия ъгъл би послужило като много подходящ символ за кабала. Правият ъгъл помага за измерване на правите ъгли, а пергелът помага за очертаване на кръгове. Идеите за “кръг в квадрата” и “квадрат в кръга” срещаме вече, започвайки от Тикуне Зохар (една от частите на споменатата по-рано книга на Зохар)].

Обърнете внимание, че Кабала стигна до подобни описания през първата половина на XVII век – точно по същото време, когато очевидно са въведени ритуалите на масонството. Има ли връзка или някаква приемственост между едните и другите? Фактът, че масонството е приело в себе си голяма част от традицията на Кабала, вече е показано по-рано (виж цитат от книгата на Папюс). Що се отнася до изграждането на строителната символика, пергел, линии и др., историците по – скоро приемат, че всичко това е дошло до масонството от работилниците на майсторите – строители от Средновековието, които са могли да го получат от още по-древните си предшественици. Това обаче най-малкото не пречи на едни и същи идеи и символи да придобият допълнителна духовна дълбочина чрез Кабала.

Масонството през 17-ти и началото на 18-ти век се е развивало в Англия*. Равин Делмедико никога не е бил там, но в Амстердам той предал някои от своите книги на друг еврейски философ и кабалист – равин Менаше бен Израел, който пътувал в Англия и ходатайствал за разрешение евреите да се заселят в тази страна и да имат в нея правен статут. Менаше бен Израел също така притежавал издателство, в което напечатал някои неща от книгите на Делмедико. В тази връзка няма нищо удивително в предположението, че те, наред с други кабалистични източници са могли да проникнат в Англия. Конкретните линии на предаване на традиционните знания в дадения случай представляват сами по себе си хипотеза, която още чака да бъде подкрепена с факти. Единствено, само родството между представите залегнали в Кабала и основите на масонския символизъм, както стана ясно от настоящата статия, не предизвиква съмнения.

* [Определени сведения за този ранен период на Масонството могат да бъдат почерпени от записките на Елиас Ешмола – известен английски мистик, учен и колекционер – който през 1646 год. е бил приет в масонска ложа].

 

Политика конфиденциальности

Наш сайт использует файлы cookies, чтобы улучшить работу и повысить эффективность сайта. Продолжая работу с сайтом, вы соглашаетесь с использованием нами cookies и политикой конфиденциальности.

Принять