Александър Рибалка
За човека, който има поне повърхностно познание за масонството не е тайна, че вътрешното разположение на ложата символизира Йерусалимския Храм. А първите три символични степени на масонството са пряко свързани с историята на строителството на първия храм, построен по време на цар Соломон.
Йерусалимският Храм символизира сам по себе си божественост, откритото Божествено присъствие в определени места. В някои храмове (например при розенкройцерите) триъгълният олтар се нарича „Шхина” (Божествен) – приема се, че именно през него се проявява Великият Архитект на Вселената.
За времето на преминаването по стълбата на отделните степени посветеният се свързва не само с различни традици, но и с различните нива на развитие на тези традиции.
Масоните участвали в строежа на Първия Храм са станали и свидетели на неговото разрушаване. В системата на Шотландския устав ние виждаме как се възстановява Вторият Храм – както и как се разрушава той; и как Светата земя преминава в ръцете на рицарите – кръстоносци.
По стълбата на Египетското, езотерично масонство ние попадаме в Храма на другите традиции. Ние виждаме Храмовете на древен Египет, древна Гърция, Индия и Персия. Някои от тези храмове отдавна са изоставени, някои – работят и днес, редовно разпръсквайки светлината на Божественото присъствие в света.
Действащата масонска ложа – ето това е Храмът, който по статут не се отличава от гореописаните. Там, където протичат масонски работи, от там идва и Светлината, там на олтара се намира Шхина (Божественото).
За това е и толкова важно да се помни за деня на 9-я ав, когато са били разрушени Първият и Вторият Храм. Важно е да помним това, че Храмът може да бъде разрушен, а Шхината може да се отдели от този свят (розенкройцерите, членовете на ордена на Менора и Златната роза добре разбират тази алегория).
Храм, както се говори е можело да бъде разрушен заради идолопоклонничество, кръвосмешения и убийства. В масонската среда тези пороци практически са невъзможни.
Вторият Храм е бил разрушен в резултат на безпричинна ненавист. В масонските ложи това е невъзможно – в тях винаги присъства братската любов. Може би не винаги тази любов се изразява достатъчно силно, но за безпричинна ненавист не се налага и да се говори.
Приема се, че Третият Храм ще бъде вечен. И това е алегорията на масонството. Сред масоните (в тяхната многолюдност) няма значими пороци; масонските храмове с техните стълби на придвижване между отделните степени не са обвързани нито с определено място, нито с определена религия.
С поста на 9-ти ав, спомняйки си нашите предшественици – Йерусалимските храмове – трябва да помним, че духовният храм на масоните е вечен и неунищожим.
