Езотерично масонство

Масонството и древните мистерии

Х.Л. Хeйуд

Превод: Александър Рибалка

         Теорията за това, че съвременното масонство се явява пряк потомък на древните мистерии, дълго време притежаваше своеобразна притегателна сила. Това е много сложна тема за изследване, тъй като колкото повече научава човек, толкова по – малко той е склонен да приеме една или друга гледна точка.

         Темата за връзката между масонството и древните мистерии обхваща неизброимо много векове и огромни територии, за това и аз реших да огранича обема на настоящото изследване на митраизма – една от най – великите и най – интересни древни религии, която има много допирни точки и близки паралели с масонството.

Как Митра се е превърнало в първокласно божество. Както можем да видим от Авеста (свещената книга на зороастрийците), Митра бил млад бог на небесните огньове, който се появявал преди изгрева на слънцето и изчезвал, когато слънцето залязвало. Той служил като покровител на истината, животворната сила, силата на младостта, както и на радостта и забавлението. Тези свойства на Митра привличали към него много поклонници, докато той не се превърнал във „велик бог“, почти равен на бога на Слънцето.

В зороастризма Митра, който приемали за „млад бог“, в крайна сметка израстнал до титлата „дясна ръка на Ахура Мазда“, който въплъщавал в себе си  свойствата на всички богове като цяло.

Когато персите завладели вавилонците, които се кланяли на звездите, Митра се озовал в центъра на звездния култ. Минало време, Персийската империя се разпаднала на части, а Митра бил в състояние да поддържа своята идентичност и излязъл от борбата, заедно със собствената си религия. Той бил млад бог, пълен със сила и енергия. Той учил своите последователи на изкуството на победата и тези неща много се харесвали на войнствените ирански племена. Те не спирали да го почитат под една или друга форма, докато не били покръстени в исляма векове по-късно.

След разпадането на Персийската империя култът към Митра продължавал да процъфтява във Фригия (Фригия е вътрешен регион в Мала Азия). Фригия надянала фригийска шапка на Митра и включила в ритуалите ужасна „тавроболия“ – потапянето на здрав млад бик в кръв. С течение на времето тази кървава церемония се превърнала в център и кулминацията на митрайския ритуал. Тя правела дълбоко впечатление на ордите бедни роби и невежи хора, които се стичали към „Митрея“ – така наречените храмове на поклонение на Митра.

Митра така и не съумява да се наложи в Гърция (същото може да се каже и за Египет, където конкуренцията между религиите била изключително ожесточена), но така се случило, че тя заимствала нещо и от гръцкото изкуство. Неизвестен гръцки скулптор, един от блестящите гении на своя народ, направил статуя на Митра, която по-късно е възприета като ортодоксален образ на божеството. Митра е изобразена като млад човек, преливащ от жизненост. Мантията му е отхвърлена назад, на главата му е надяната фригийска шапка… Митра е изобразена в момента, в който убива бика.

Стотици години наред тази статуея била за благочестивите митраисти същото каквото е разпятието за католиците сега. Тази скулптура в много отношения наложила Митра на Запад, тъй като досега нейните образи са били представяни в изкривена и отблъскваща форма, характерна за източната религиозна скулптура.

Хората от Изтока, сред които се е родил Митра, винаги са били податливи на мрачно величие и религиозен ужас, но не са имали способността да създават толкова красиви образи като гърците. След завоеванията на Александър Македонски, култът към Митра започнал да изкристализира. Той получил своето православно богословие, църковната си система, своите мистерии и ритуали, своята картина на Вселената, и идването в края на живота на големия Страшен съд.

Много неща са вградени в религията на Митра. Има вълнуващи церемонии за тълпата, много мистика за благочестивите хора, механизъм за спасение на плахите, програма за военна дейност за доблестните и висока етика за висшите класи. Митраизмът има своята история, традиции, свещени книги и огромен импулс от поклоненията на милиони и милиони хора, следи на отдалечени и разпръснати племена. По този начин, оборудваният и въоръжен млад бог и неговата религия влизат в сложния свят, известен като Римската империя.

Митра в Рим

         Когато Митридат Евпатор, който мразел римляните толкова, колкото и Ханибал, и който се сражавал с тях три или четири пъти, претърпял окончателно поражение през 66 г. пр. Н. Е., царството му на Понт било разрушено, а разпръснатите останки на армията намерили убежище сред разбойниците и пиратите от Киликия. Навсякъде те носили със себе си  обредите и ученията на митраизма. По – късно „войните на република Тарс“, които организирали тези разбойници, се отправили да грабят и да се сражават по цялото Средиземноморие.

Най-старият от надписите за митраизма, направен от Флавия, е създаден горе – долу по това време. С течение на времето Митра привлекла на служба при себе си далеч по – боеспособна армия от мисионери – сирийски търговци. Те пътували по цялата Римска империя, като совалките на стан и навсякъде носели със себе си учението за митраизма. Робите и освободителите на всяка крачка ставали митраисти. Правителствени служители, особено тези с по-ниските чинове, издигали винаги когато станело възможно олтари на Митра, когато е възможно. Но най-големите пропагандисти на култа били войниците от римската армия.

         Митра, както се разказва, обичал гледката на искрящите мечове и развяващите се знамена. Той неуморно призовавал войниците си и те му били верни както на всеки командир на бойното поле. Настъпило време, когато всеки римски военен лагер притежавал храм на Митра.

Постепенно култът към Митра започнал да прониква в най-висшите слоеве на обществото. Антоний Пий, тъстът на Марк Аврелий, издигнал храма на Митра в Остия, морското пристанище на Рим. С изключение на Марк Аврелий и може би дори на няколко римски императори, всички цезари също се посветили на Митра.

         С предаността си към Митра особено се прославил Император Юлиан, който дори бил наречен от църковните служители „Отстъпник”. Но защо велики хора, наред с философите и писателите, възприели да се покланят на друг бог, донесен от Сирия? Защо те приели религията на робите и главорезите? Отговорът е лесен за намиране: Митра обичал силните в света. Свещениците му твърдяли, че самият Митра стои от дясната ръка на владетелите – и на трона, и извън него.

Разбира се, тези свещеници измислили „божественото право на царете“. Колкото повече масите почитали Митра, толкова по-пълен бил императорският контрол върху масите. Това била добра политика за императорите. Настъпило време, когато всеки император бил представян от скулпторите и художниците с ореол около главата си. Този нимб (ореол) принадлежал на Митра. Нимбът се изобразявал като младо и енергично слънце. След епохата на римските императори този обичай преминал при папите и епископите на Римокатолическата църква.

Митраизмът се разпространява по целия свят с невероятна скорост. От Северна Африка и дълбините на Сахара – през Херкулесовите стълбове в Англия чак до Шотландия, през Ламанша до Франция и Германия и така нататък до Дунава. Един от центровете за поклонение на Митра бил Лондон. А най-големият брой храмове на Митра е открит в Германия. Ернст Ренан твърди, че ако християнството е жертва на смъртоносна болест, то митраизмът може много лесно да се превърне в религията на западния свят. Може би сега хората биха се помолили на Митра и биха кръстили децата си в говежда кръв. Разбира се, култът се променял, за да може успешно да се разпространи по цялата Римска империя.

Накратко можем да кажем, че мистериите на митраизма са се зародили сред първобитните ирански племена. Вавилонските мъдреци са създали такова нещо като астрологията. По – нататък учението е било наситено с мощни обреди от Мала Азия. В ръцете на гръцките философи и художници то придобило блясък и се превърнало в световна религия сред римляните. Митраизмът достига своя апогей през втори век на новата ера, намалял през четвърти и напълно изчезнал през пети век – с изключение на парчетата и отломките, които били въплътени в няколко нови култа, като манихейството например.

Теорията и практиката на митраизма

След победите над своите ненавистни противници раннохристиянската църква разрушила всичко, свързано с митраизма. Почти не са останали сведения за някогашната всеобхватна и победоносна религия. Малко фрагменти са били събрани в книгата на д-р Франц Камонт, чиито съчинения разгневили римокатолическата йерархия дотолкова, че тя ги поставила в „Индекса на забранените книги”.

И така, нека разгледаме доктрината на митраизма. Благочестивият митраист вярвал, че зад целия грандиозен план на Вселената стои голямо и непознато божество. Това божество се наричало Хормузд (от думите на Ахура Мазда, бог Мазда). Митра бил син на Хормузд.

Душата, затворена в своята тъмница от плът, намирайки се в нисшите сфери, напуска в присъствието на Ормузд чрез врата съзвездието Рак и преминава през седем сферични планети, във всяка от които подбира някои функции, които ще е в състояние да използва на Земята. След пребиваването си на Земята, душата чрез тайнството и дисциплината се подготвя за повторното си възкачване след смъртта. По време на обратния път тя е подложена на велико изпитание – съд пред Митра.

Напускащият този свят преминава през седем платенарни сфери, и накрая през вратата на съзвездието Козирог стига до ексстатичното единство с източника на всички неща. В митраизма съществува също така концепция за вечния ад, където се отправят тези, които не са били верни на Митра. Безчислените демони, дяволи и невидими чудовища бушуват навсякъде.

Планетите, оказващи добър или лош ефект върху хората, най-вероятно произхождат от вавилонския култ към астрологията. Животът на митраиста се възприема като дълга битка, в която с помощта на Митра той води война срещу принципите и силите на злото. В началото на живота си като вярващ, той се пречиства чрез кръщение (потапяне), а по време на жизнения си път той получава сили чрез тайнства и свещени ястия.

Неделята при митраистите е свят ден, а на 25 декември започва сезонът на празниците. Митрайските жреци били организирани в орден и се считало, че притежават свръхестествени сили. Смятало се, че Митра когато дошъл на Земята, го направил, за да организира своите последователи в армията на Хормузд. И той наистина се сражавал с Духа на злото в пещера, независимо, че Духът на злото приел формата на бик. Митра победил своя противник, а след това се върнал на мястото си в небето, като предводител на силите на правдата и съдия на мъртвите. Всички митрайски церемонии били съсредоточени около момента, в който бикът бил убит.

         Древните бащи на църквата виждали много допирни точки между този култ и християнството, затова приели теорията, че митраизмът е фалшива религия, измислена от Сатаната, за да хване загубените души. Времето доказало, че са сгрешили, тъй като митраизмът е различен от християнството по същия начин, по който денят е различен от нощта.

Какво е общото между митраизма и масонството?

         Масонските писатели често заявяват, че има много сходства между митраизма и масонството. Албърт Пайк заявява веднъж, че масонството – това е съвременният наследник на древните мистерии.

         С това изречение не мога да се съглася. Съществуват сходства между нашето братство и древните тайни култове, но повечето от тях носят повърхностен характер и имат отношение към външните прояви на обредите или организацията, а не към вътрешното им съдържание. Когато сър Самуел Дил (масонски писател от края на 19-ти и началото на 20-ти век) описал митраизма като „свещенно масонство”, той използвал този израз в особено широк смисъл. Сходството поразява. Преди всички, за членове в култа се допускали само мъжи. Стотици надписи, достигнали до нас, не споменават нито една жрица, посветена или присъединила се. По това митраистките храмове се отличавали от поредицата антични божества, които приемали от жените помощи или пари.

         Членството в култовете към митраизма били особено демократично. Свободно се допускали роби, а освободените нерядко заемали значителни длъжности. Членството обикновено се поделяло на седем класа (степени), всеки от които имаше своя символична церемония.

Посвещението било короната на опита, който имал всеки член на култа. Той обличал символична роба, приемал обет, преминавал през потапяне (кръщение), а на най – високите степени се гощавал със свещени ястия заедно със своите другари. Голямото събитие на годината – къпане в кръвта на бик – следвало да обедини вярващите със самия Митра.

         Начело на култа било драматично изобразяване на умиращо и възкръсващо божество. В дълбините на всеки Митреум стояла таблетка с изображението на Митра, убиваща бик. Митреум – храмът на митраистите – обикновено бил пещера, в която Митра водил своята борба с Духа на злото. По продължение на двете и страни били разположени скамейки, на които сядали членовете на съвета. Всеки Митриум имал своите президенти, офицери и попечители. Всеки митраист наричал другия митраист „брат“. Храмовете били малки – ако броят на членовете се увеличил, тогава вярващите просто основали нови храмове.

         Както казах, манихеизмът е създаден от пепелта на митраизма. Свети Августин, който направил толкова много за създаването на структурата на Римокатолическата църква, през младостта си бил пламенен манихей, което няма как да не е оставило следи от древните персийски учения в християнството.

От манихейството произлиза павликианството, а от него – катарите, валденсите и хугенотите. Отзвук от стария митраизъм съществува в цяла Европа. Няма съмнение, че в масонството може да се намери и ехо от мистериите на Митра. Древните мистерии са били най-доброто, появило се в римския свят. Те се застъпвали за равенство в тежкото аристократично и класово общество, давали са убежище на бедните сред хората, които малко се занимавали с благотворителност …

Разбира се, можем да кажем, че масонството идва от древните мистерии, макар, че  е трудно да се установи неговият пряк произход от тези велики култове.

Политика конфиденциальности

Наш сайт использует файлы cookies, чтобы улучшить работу и повысить эффективность сайта. Продолжая работу с сайтом, вы соглашаетесь с использованием нами cookies и политикой конфиденциальности.

Принять