Енохианската магия на Джон Ди

Артьом П.

Тайните на 14-та степен на нашия Орден включват в себе си познанието за седмия патриарх Енох, превърнат от Всевишния в Ангела на божествения лик Метатрон. Едно от най – известните практически направления в западния окултизъм се явява т.нар. „енохианска магия”, уникална система, разработена през 16 век от Джон Ди и Едуард Кели. Ди, придворен астролог на английската кралица Елизабет I, бил водещ учен за своето време. Математик и техник, географ и картограф, философ и антиквар, майстор на криптографията, Джон Ди е запомнен в историята като магьосника, който в съюз с медиума и алхимика Кели влиза в контакт с ангелите, предали му описанието на духовните светове и йерархията на населяващите ги същества, методите за работа с тях и дори особения „ангелски език”, за произхода на който и до ден днешен спорят учените. Това знание, представено в дневника на Ди се е съхранило благодарение на знаменития масон Елиас Ешмол.

Ангелският език отново бил разкрит на Енох, както и Божествените тайни, които той се опита. да предаде на поквареното поколение, наскоро след това унищожено от Потопа. Истинското знание било заменено от демоничен фалшификат – Гьотея. Но сега то отново щяло да стане  достъпно чрез Джон Ди.

По време на магическите сесии на Ди били получени инструкции за създаването на различни магически артефакти, необходими за общуването с духовете. Някои предмети били истинско чудо. Така Джон Ди открил вълшебен кристал, в който Кели съзерцавал предизвиканите духове. От ангела Михаил бил получен пръстена на Соломон, даващ власт над демоните. Следвайки указанията на ангелите, Джон Ди направил специална вълшебна маса, върху която били изобразени Свещените скрижали от 12 части, около които били разположени седем емблеми на творението, съответстващи на седемте планети. На тази маса било необходио да се постави само главният пентакъл, направен от восък – Sigillum Dei Aemeth, Печатът на Бога на истината, а под краката на масата да се поставят малки копия на този печат. Печатът бил покрит с червен плат отгоре и върху него бил поставен кристала в който Кели надниквал.

         Печатът на Бога на истината съдържал седем Велики имена на Бог, имената на четири групи ангели (Дъщери на доброто, Синове на светлината, Дъщери на дъщерите на доброто и Синове на синовете на светлината), имената на седем велики ангела от небесните кръгове и имената на седем ангела на планети, известни от Кабала (Зафкиел, Задкил, Кумаил, Рафаел, Ханиел, Михаил и Габриел). В Херметическия орден на Златната зора от редица числа и букви разположени по външния край на печата били изписани имената на четиримата крале на стихиите.

         Първата част на енохийската система наподобява традиционната планетарна магия и се наричала Хептархия – Седмоначало. Тя включвала имената на седемте царе и седемте принца, свързани с планетите, и техните функции. Например, кралят на слънцето Бобогел бил отговорен за мъдростта и знанията, а царят на Сатурн Бнаспен – за прогонването на злите духове. Кралят и принцът заедно управлявали 42 слуги, при това имали 6 висши служители или министри, явяващи се посланници на добрите дарове, а имената на другите си слуги получавали чрез пренареждане на буквите в имената на министрите. Тези слуги имали по – малко достойнства, те били слуги на гнева и негодуванието на Бога на грешниците. Кралят управлявал тези дни, които съответствали на планетите, слугите били разпределени в  6 групи  и управлявали периоди от по четири часа през същия ден, започвайки от полунощ. Процедурата за хептархичната операция била следната: магьосникът с пръстена на Соломон на пръста сядал на масата, на която лежала емблемата на планетата. В ръката си държал талисмана на царя, а под краката му бил талисманът с имената на слугите на краля. Магьосникът се обръщал към краля, после към принца, после към шестимата висши министри. В резултат на това в кристала се появявали духове, които медиумът можел да види.

Огромен интерес представлявала онази част от енохийската магия, която била предназначена за работа с пазителите на Вселенската кула и специалните духовни светове – етери или въздух. На картината на Вселената, описана от ангелите, нашият свят бил защитен от четирите страни от Стражевите кули, представени на схеми в скрижалите, от които чрез специални операции могат да бъдат извикани имената на обитаващите тези кули ангели и демони. Джон Ди изгубил немалко време, да разшифрова схемите, които ангелите показали на Кели. Сега цялата тази информация е на наше разположение  – не е нужно да следваме отново сложните инструкции и да правим пресмятания; всичко е направено преди нас от Ди и изследователите на неговите дневници и е сведено до удобни за използване таблици. Следва да отбележим, че в енохианската магия има малко философия и сложни конструкции. Тя е предназначена именно за практическо използване. Задачата – призоваването на многочислените духове от йерахията и получаването на по – нататъшни обяснение непосредствено от тях.

В Скрижалите могат да бъдат открити Божествени имена, имената на четирима крале, шестима старци на Апокалипсиса, 64 висши ангела, 64 керуби, изпълняващи волята на краля, многочислените младши ангели и демони (имената на последните винаги се състоят от три букви). Съгласно дневника на Ди, демоните са способни да изпращат болести и да носят пари, но не бива да бъдат призовавани освен с цел изгонване. За да повикате духове, трябва да използване заклинания на ангелския език, наречени „Призоваване” или „Ключове”. 

Нашият свят е заобиколен от тридесет духовни сфери, етери. Те имат свои собствени духове – управители. Достъпът до тези планове ни се осигурява от 19-ия Енохийски призив. Прекрасен разказ за пътешествията в ефира представлява книгата на Алистър Кроули „Видение и глас“.

Ако за духовете и демоните гримуар ни е известно много (страниците на магическите книги съдържат подробни сведения за начина по който изглеждат и действията им), то за съществата, населяващи Кулите и Ефира, ние знаем много малко, понякога само техните имена. Няма и универсално описание на енохианските светове. Това елиминира програмираното визионерско преживяване и отваря широко поле за експерименти. Всъщност всеки практикуващ е в ролята на пионер в духовните пространства и получените от него резултати се превръщат в принос към общото магическо знание.

         Според практикуващите, енохиана е една от най-ефективните разновидности на магията. Но и в нея можем да видим системата за инициация. Предлагани са различни варианти за съпоставяне на енохианските ефири и кабалистичното „Дърво на живота”. От мен бе разработен план на посветителски път, състоящ се от 32 етапа или степени на посвещение (не свързани с масонските степени). Този път се основава на идеята, че всяка сефира от Дървото на живота съдържа свое собствено дърво, като при това Малхут от предшестващата сефира е Кетер от последващата сефира. Когато преминава през една или друга сефира посветенията се издига метафизично до ангелски ранг, съответстващ на дадената сефира. Доверието във всяка сфира е свързано с изпитанията по пътя и преодоляването на трудностите.

Енохианската магия влиза в арсена на магическите организации – Херметическия Орден на Златната зора, Ордена на Сребърната звезда, Ordo Aurum Solis – и може успешно да се използва от свободните зидари на езотеричното масонство в тяхното велико дялане.