Езотерично масонство

Работните инструменти на майстора на Стария Йоркски устав

В.Л.Уилямсхърст
Статията е написана за Масонското изследователско общество. Лондон, 1923 година
Превод: Александър Рибалка.

В някои от ложите в Йоркшир и други места, където се е съхранил така нареченият „Стар Йорски устав“, може да се наблюдава, как майсторът използва три различни комплекта работни инструменти, предназначени за трите първи символични степени. При това, ученикът до неговото издигане в следваща степен остава в неведение за наличието на комплекта инструменти за по – високата степен и т. нат.

След обединението на двете съпернически Велики ложи през 1813 година Конституцията предвижда наличието само на три признати степени – ученик, калфа и майстор. По – точно, три плюс една – призната е и степента на Кралската арка. До този момент е съществувала още една масонска степен – инсталиран майстор на ложата. За съжаление, в днешно време тази степен е ликвидирана и майсторът на ложата по нищо не се отличава от майсторите свободни масони в нея. Един от малкото останали елементи от предишния ритуал са инструментите за управление на ложата.

Един от тези инструменти е отвесът. На стената на стара къща в Йорк, където някога се е събирала Великата ложа на Англия може да бъде видяна препратка към думите на пророка Амос, в които се говори за използването на отвеса:

„И каза ми Господ, какво виждаш Амос“? Аз отговорих: отвес. И Господ рече: ето, спускам отвеса в средата на моя народ израелтянски и повече няма да му прощавам“.

Вторият инструмент на майстора е мистрията. С мистрията, майсторът на ложата трябва да разпространява „цимента” на любовта между своите братя и да свързва „живите“ камъни в ложата си в единно цяло. 

Третият и най – значим инструмент на майстора е планът, съдържащ секретните проекти по които работи майсторът. Това е т.нар. символичен чертеж на Великия архитект на Вселената за изграждането на Храма на съвършенното човечество.

Обърнете внимание, че първият от тези инструменти представлява сам по себе си вертикална линия (отвес), вторият – хоризонтална (мистрия), а третият (чертежът) – тяхното пресичане или кръст, символизиращ плоскостта.

Жалко, че тази традиция вече е излязла от употреба и практически са неизвестни сред масоните.

Инструментите не просто изразяват абстрактните идеи, но и се явяват оръдията, с помощта на които следва да се свърши практическата работа. Как използва инсталираният майстор на ложата тези инструменти? Каква работа изпълнява той с тях? При инсталирането на всеки майстор на ложа той се заклева да пази тайните на майстора. Може да се каже обаче, че за повечето от майсторите тези тайни са абсолютно неизвестни. Така например, комбинацията от отвеса и мистрията ни дава т.нар. еврейски Тау –  кръст означен с буквата Т (този кръст се появява в 25-та степен на Шотландския устав, „Принцът на медната змия“ – А.Р.).

Този Тау – кръст виждаме и на престилката на майстора. Майсторът на ложата е кръстът, живият кръст, за това и той носи този знак на своето облекло. Впрочем, ние бихме предпочели да се въздържаме тук от религиозни дискусии и християнски асоциации. Ние разглеждаме Кръста като философска концепция, появила се много преди християнството, която се е използвала  за обучение по отношение на мистериите на Изтока и Запада, и която е широко застъпена в нашата система (масонството – А.Р.).

Платон и другите проводници на тайното учение възприемали, че самият свят е построен на принципа на Кръста, а като следствие от това е проявата на два резултативни принципа – духовният и материалният. „Да приемеш своя кръст“ означава да се занимаваме с балансирането на духовните и недуховни елементи, и сили вътре в самите нас. Това е всъщност „масонската работа“, „масонският труд“ в неговия най – висш смисъл.

Казано с други думи, можем да обобщим използването на работните инструменти в няколко основни аспекта, както следва:

  1. Използването на инструментите за да се завладее нисшата природа (материалната) от висшата природа (духовната) на човека и неговата висша воля. Човек, който не е господар на самия себе си и на своите ниски чувства, не може да функционира на по – висши нива и да разбира същността на космическите работи. „Този, който вярва в малките неща, не може да управлява големите неща“;
  2. Разбирането и използването на инструментите прогресира заедно с движението напред. Преминавайки от ученик към чирак, майстор и инсталиран майстор на ложата, човек овладява, приема и започва да използва различните набори от все по – модерни инструменти;
  3. Инструментите на първа степен подсигуряват правилата за външното обективно поведение. Инструментите от втора степен – правилата за психическия субективен живот, включващ в себе си форми за абстрактно размишляване (не религиозно задължително), медитация, молитва и контрол върху съзнанието, преход към възприемането на свръхменталната истина и просветлението на нисшия ум. Инструментите на трета степен са предназначени само за тези, чието създание започва да се издига над здравия смисъл и ежедневните събития. Тези хора познават плана за божественото творение, подобно на ангелите и възвисените хора.

Следователно, планът се явява най – висшият работен инструмент на нашата система (масонска).

Позволявам си да Ви запозная с една масонска история, илюстрираща моя разказ.

Един човек бил засечен да се разхожда в безлюден район и го попитали какво прави там. Човекът отговорил, че строи храм на много километри оттук.

  • Мислите ли, че е необходимо да присъствам там лично? – казал той – Нищо подобно, всичко се гради съгласно моите планове и чертежи!

Този човек бил майстор – зидар.

Днес тази история е съвсем реална – с помощта на телеграфа, телефона, безжичната връзка, а в бъдеще и кой знае как още, може би с помощта на телепатията и телекинезата, човек, изпозвайки естествената воля и повърхностния ум твори механични чудеса. Когато обаче висшите творчески сили, дремещи кротко в неговата душа се събудят, то той ще съумее да управлява космическата енергия и да я трансформира в строежа на нови небеса, нова земя и нов социален ред.

Предстоящите събития са хвърляли своите сенки и преди – отначало естествено, след това духовно. Еволюцията в днешно време се ускорява, отнема все по – малко време да се изобретят механични (естествени) неща. Но големите истини тепърва ще бъдат откривани – първо чрез масоните, а чрез тях и от целия свят като цяло.