Езотерично масонство

Престилка от агнешка кожа

Ори Шпигелман
Превод: Александър Рибалка

         Престилката се явява първоначалният подарък на кандидата да стане масон. Думата произлиза от френското «napron», което означава «тъкан». Постепенно тази дума е еволюирала в английското «apron» – престилка. Кандидатът носи този почетен отличителен знак през целия си масонски живот. Както виждаме, обрядът на посвещението символизира за кандидата новия живот – живот на разбиране и вътрешно пречистване.

В настоящата статия ще поговорим за историческите и оперативните източници по отношение на историята на престилката. От историческа гледна точка ще узнаем за инициативните и религиозни функции, които има тя.

Инициирането в древните ордени се е случвало по така наречения Път на посвещението, благодарение на който човек символично съзрявал от наивността и духовната тъмнина на младенеца към просветлението на възрастния. По този начин разумът и духът му се пречиствали.

Това „изкупление” или „регенерация” протичали в среда на особено човешко общуване, нравствени истини и духовна вяра.

Белите престилки били носени и при посвещаването в древните мистерии на Митра от еврейските секти на есеите и китайските тайни общества. Те били носени още от древните юдеи и първосвещенниците на друидите. Първоначално християните са ги носили при кръщаване (напомням, че кръщаването е юдейски обряд на потапяне в миква, ритуален басейн. Белите престилки били носени, за да се прикрие голотата – прим. превод).

         Персите са използвали престилката като национално знаме. Престилката е украсявала гръцките и египетските богове. Тя е била използвана от маите, инките, ацтеките и индианците хопи, както и от викингите, зулусите и англиканското духовенство.

         Доколкото мъжете са носили престилки като емблема на високия си пост или положение, във времето престилката е предобила в много култури аурата на авторитет и уважение.

От религиозна и мистична гледна точка, престилката се явява знак за чистота. Тя обхваща долната част на тялото, която се асоциира с нечистота и безнравственост. Поясът, с помощта на която престилката обхваща тялото, разделяйки го на горна и долна половина, ни напомня за функционалните приоритети на сърцето и разума.

Мистиците говоря за четери физически (земя, въздух, огън и вода) и три духовни (присъствие, знание и сила: признак на Божествата) понятия, съставляващи питагоровата „седморка”. Масоните по аналогичен образ разсъждават за символичното съвършенство на престилката (4 страни на престилката плюс три страници на капака). При носенето от страна на току що иницииран и посветен ученик „физическата” част на престилката е отделена от „духовната”  с повдигнат нагоре триъгълник.

         Докато новият свободен зидар се развива, преминавайки по стълбата на отделните степени, той се „просвещава”, а триъгълникът на неговата престилка се спуска надолу към нея, символизирайки единението на нейната духовна и физическа природа. Другото езотерично обяснение обхваща пентаграма, квадрата и триъгълника. Ако проследим очертанията на престилката за всяка степен, то ученикът има 5 страни, чиракът – 4 страни, а майсторът – 3 страни (подобна форма вече е остаряла). В това виждаме намек за 47-ата евклидова теорема. Открита от Питагор, тази теорема гласи, че квадратът на хипотенузата е сборът от квадратите на катетите. Това е коренът на геометрията, основата на математиката, която е била необходима за строителите на масонския храм.

         От оперативна гледна точка появата на престилката е имало практическо значение. Тя е била необходима принадлежност на средновековния зидар. На ученика се налагало да пренася тежки камъни, отломки и др. На него му е била нужна голяма престилка, изработена от твърда животинска кожа, за да се защитава от физически травми, а дрехите си от повреди и замърсяване. Калфата е бил по – нависоко в кариерната стълбица, но и на него му е била нужна престилка, за да се защитава от варовиковите отломки и каменния прах. Майсторът, който наблюдавал работата носел престилка с подгънат ъгъл, като знак за особения си авторитет. Престилката и другите дрехи като шапка, яка, нагръдник, ръкавици се превърнали в униформа, отличаваща членовете на една гилдия от членовете на друга гилдия. А масонската престилка се превърнала в специфичен отличителен знак.

Именно през 17-ти век, когато обемът на строителство на масивни сгради намалял, намаляла и числеността на членовете в гилдиите. По този начин били посети първите семена на съвременното спекулативно масонство. Нашите бащи – основатели заложили в престилката много символи. Нека да се запознаем с тях сега.

         Овча кожа. Тя символизира нежното и безобидно агънце. В древни времена агнето често се предлагало като жертва на боговете или като молба за изкупване на греховете. За това и образът на агънцето е свързан с изкуплението и пречистването. Белият цвят на агнето е древен символ на пречистване, невинност, съвест, добри нрави и дисциплина. Този цвят може да се приеме за „цвят на приемането”. Думата „кандидат” произлиза от латинската дума «кандидус», което означава «бял». Кандидатите за длъжност в древен Рим често носили бяло, за да подчертаят своите най – добри качества.

Масонският символ. Исторически престилката се приемала за знак, свързващ членовете на гилдията с тесните връзки на дружбата с другите членове на гилдията. Първоначално, престилката имала строго определени размери – 14 – 16 дюйма ширина, 12 – 14 дюйма дължина, ширина на капака 3 – 4 дюйма. Правилно било да се облича престилката над сакото или палтото, а не под тях. Орнаментите, кантовете, розетките и различните цветове се използвали като част от дизайна на Великата ложа, бившите майстори на ложата, а също така и за съпътстващите масонски отличия. При връчването на престилката за нея се казва: „Това е символ на Златното руно и римския орел”.

Орденът на Златното руно бил основан от херцог Филип Бургундски през 1429 год. в чест на брака му с инфантата Изабела Португалска. „Златното руно” бил символ на изгубения предмет, който търсили Язон и аргонавтите в гръцките митове. Това бил символ на триумфа на висшата духовна сила и чистота. Първоначално орденът бил създаден за защита на църквите и католическата вяра, но след това се разпространил и по отношение и на други вероизповедания. Орденът съществува и в наши дни. През 1985-та год. кралят на Испания Карлос, главата на испанското разклонение на ордена приел в него краля на Йордания Хюсеин.

Римският орел е бил възприет за символ на императорската власт в Рим в 1-ви век преди новата ера, по времето на втория консул Гай Мариус. Той разнасял славата и величието на миналото. По този начин орелът се превърнал в източник на морал за римските легионери.

По време на церемонията по връчване на престилката се казвало, че престилката е далеч „по – благородна и от звездата от Ордена на жартиера”. „Орденът на жартиера” е основан през 1349 год. от крал Едуард III и се е състоял от самия крал и 25 рицари. (Общото число е било 26, което съответствало на гематрията на неизреченото име на Бог – приблизително превод).

Рицарските ордени култивирали образа на аристокрацията, в същото време в което масонството било основавано изключително на базата на равенството, отхвърляйки съсловните ограничения.

Престилката от овча кожа, както се говори в ритуала, „постоянно ни напомня за чистотата на живота и поведението”, което се изисква от свободните зидари. Само тогава, когато ние можем да я носим достойно, ще бъдем допуснати в Небесната ложа, която се управлява от Великия Архитект на Вселената.

Политика конфиденциальности

Наш сайт использует файлы cookies, чтобы улучшить работу и повысить эффективность сайта. Продолжая работу с сайтом, вы соглашаетесь с использованием нами cookies и политикой конфиденциальности.

Принять