Езотерично масонство

Златният брат, сребърният брат

Александър Рибалка

         От цялата художествена литература, посветена на масонството особено забележима е работата на Виктор Пелевин. Сред прочетените негови книги особено ми се прииска да отделя повеста „Храмлаг”, публикувана в сборника „Лампата на Мафусаил”.

Веднага ще кажа, че за масоните, тази книга е просто задължителна за прочитане. За тези, които още не са прочели „Храмлаг” накратко ще преразкажа сюжета (опитвайки се все пак да съхраня интригата, за да не загуби интереса си потенциалният читател). Сюжетът на повеста се развива от 1917-та до 1961-ва година. Болшевиките, завзели власта на територията на руската империя, решават да се избавят от масоните, които възприемат като потенциални конкуренти. И ги изпращат възможно най – далеч – на остров Нова земя.

Въпреки това, в нечовешките условия, в които са поставени и в които никой от затворниците не преживява повече от 3 до 5 години, масоните продължават своите работи.

Резултатите се публикуват в лагерния вестник под мотивиращото име „Вой през виелицата”. И тъй като хартията на остров „Нова земя” е особено дефицитна, то всяко поредно издание на вестника се татуира директно на кожата на поредния затворник. В неговата задача влиза и това, да отиде до всеки затворен брат и да го запознае с поредния протокол на ложата  – за това и тя така се нарича „Ложа на обречените”.

Целта на работите, които се провеждат в храма на остров „Нова земя” е да бъде привлечен Божествения свят. Работите е можело да се провеждат и по – бързо, но както вече споменах, твърде често се сменяли поколенията затворници… Всъщност, ние научаваме тази история от думите на единствения живял дълго в Храмлаг, когото наричали Мафусаил. А „лампата на Мафусаил”, на която е кръстен сборникът  – това е абажурът, от опънатата кожа на брата – затворник, върху който е бил татуиран поредният номер на вестника „Вой през виелицата”.

Ако в лампата внесем лампичка (която всъщност е нашето читателско внимание), то на стената ще видим сенки. Това е разказът на Мафусаил за Храмлаг, или номерът на вестника – едно и също е на практика. Лампата на Мафусаил – това не е Мафусаил, починал отдавна на остров „Нова земя”. Това сте Вие, уважаеми читатели.

Впоследствие, лампата е била предадена като подарък на английските масони, но те не оценили подаръка по достойноство веднага…

Впрочем, няма да преразказвам на потенциалните читатели събитията в книгата, а ще се върнем в Храмлаг.

Любителите на езотеричното масонство ще бъдат особено привлечени от това, че „събранията на масоните в Храмлаг са протичали по устава Мемфис–Мизраим” – пише Пелевин. „Това ти се струва някак неочаквано, но напълно възможно”.

На практика, в царска Русия уставът Мемфис–Мизраим не получава широко разпространение или, обратно, получава, но само във високите кръгове, недостъпни за обикновените хора. Известно е например, че цар Николай II нееднократно е посещавал Жерар Енкос (Папюс), бившия по това време Национален йерофант на устава Мемфис–Мизраим във Франция.

Съществува мнение, че в Царско село е била открита ложа, където са влезли и Императорът, и неговият дядо Николай Николаевич, Върховният Главнокомандващ. Но дали е била масонска тази ложа или мартиниска, за сега не се отдава да бъде установено.

През 1906 година в Санкт Петербург пристига полякът Чеслав Чински, получил наскоро от Папюс диплома за представител в Русия на ордена на мартинистите. Известно е също така, че Чински е бил носител на висша степен от устава на Мемфис-Мизраим, а през октомври 1910-та година се е срещал с Николай II. По – нататък името на Чински нееднократно ще фигурира на процесите по времето на големия терор (той успява да посвети немалко хора в Русия), но само остава окултист и умира през 1932-ра година.

В Храмлаг (в който за късмет не успява да попадне Чински, но се оказват много негови ученици) масонските регалии се шият от кожи на местни животни:

Ученик – проста престилка от кожата на морж;

Чирак – престилка от козина;

Майстор – престилка от козина с три розетки от лисица;

Надзирател и съдия – престилка от кожата на морски заяк;

Управител на сградите – престилка с кантове от кожа на лисица;

Княз Йерусалимски – престилка и лента от лисица.

         Както виждаме, това са всички градуси на СПШУ (Стария и приет Шотландски устав). И това е напълно логично – за 3 до 5 години пребиваване в Храмлаг, никой не успявал да постигне високи градуси (степента майстор реално се получавала след година, а до 5 години започвало и вдигането в степен по Шотландския устав).

         В масонската йерархия на Храмлаг той (Мафусаил – А.Р.) се издигнал до ниво „Херметически философ” (17 градус четвърта степен от устава на Мемфис–Мизраим). Мафусаил умира през 1956 година, преживявайки в Храмлаг близо 20 години.

Сега ще се опитаме да разберем неговата степен. Пелевин го нарича не по номера (например 33-та степен), а по името на степента „Херметически философ”. Такава степен наистина има в устава Мемфис–Мизраим и тя има номер – 44–ти. За тези, които внимателно следят творчеството на Пелевин това число говори много. Нека да си спомним романа „Числа”, посветен на числото 34. С това число отъждествява сам себе си главният герой, който Ванга (в книгата сляпата пророчица Бинга) нарича „слънчевия брат”. Това има и своята предистория – героят на романа приема за свещенна думата „САН – 34”.

Той има антагонист – лунният брат, който се идентифицира с Луната и числото 43. Между тях са налице всички възможни разлики и дори малко повече. Въпреки това, сборът на “слънчевия брат ” и “лунния брат” винаги съставлява 77 – точно толкова, колкото са градусите първоначално в устава на Мизраим … Именно съединяването на „слънчевото” и „лунното”, на черното и бялото представлява единството в масонския храм.

Разбира се, за 20 години в масонството могат да бъдат достигнати и по – високи степени отколкото 43-та, но тогава няма да има препратки към „лунния брат” в романа „Числа”…

Лунният брат се появява в книга още веднъж – в последната повест „Подвигът на Капустин”, където брат Месец е инструктиран от генерал от руските спецслужби…

Историята на Храмлаг официално завършва на 30-ти октомври 1961 година, когато съветските власти, отчаяни не от това, че не могат да се справят с масоните, а от това, че не могат да установят с тях контакт, пускат термоядрена бомба на „Нова земя”. Между впрочем, което се оказва напразна загуба на пари. Масоните преживяват и „Царят – бомба”, и Съветската власт, и ще живеят докато остане и един читател, който включва „лампата на Мафусаил”.

Политика конфиденциальности

Наш сайт использует файлы cookies, чтобы улучшить работу и повысить эффективность сайта. Продолжая работу с сайтом, вы соглашаетесь с использованием нами cookies и политикой конфиденциальности.

Принять