Езотерично масонство

Откъде се е сдобил Пелевин с „масонските крака“?

Александър Рибалка

         В творчеството на всеки писател настъпва такъв момент, в който му се налага да смени темата. При това да успее да направи това съвсем навреме.

         Много години Пелевин пише за будизма, споделяйки по тази тема всичко възможно на практика. Първото будистко произведение на Пелевин, романът „Чапаев и пустотата“ било посрещнато с ентусиазъм от четящата публика. Романи обаче се пишели непрекъснато, но парадигмата не се променяла.

         И тогава, няколко години по – късно Пелевин открил за себе си масонството –веднага се появява двутомникът „Наблюдател“. Може би това е една от най – добрите творби на Пелевин (като се има предвид изключително високото му качество като писател). За хората, които са запознати и разбират езотеричното масонство, това произведение може да се приеме като документално – за всички останали това е мистична фантастика. Като продължение на „Наблюдател“ и по – точно на масонската тема в творчеството на Пелевин може да се приема повестта „Храмлаг“. Тя, макар, че изглежда документална, всъщност е измислица на самия автор.

         В „Храмлаг“ се разказва за това, че Съветската власт залавя масоните и ги депортира в Новата земя – там в специален масонски лагер (наричан го „Храмлаг“) братята да имат възможност да извършат Велико деяние. Великото деяние било извършено, само, че съветското правителство не харесало резултатите от него… И тогава над масонския лагер била хвърлена Бомбата – Цар (1961 год., 100 мегатона).

         В сборника „Лампата на Мафусаил“, където влиза и повестта „Храмлаг“ могат да бъдат идентифицирани будистките следи – да кажем, от кожата на главния героя (точно от нея ли?) била направена лампа, преминавайки през нея светлината оставяла сенки по стените – текстове от лагерния вестник „Вой през виелицата“…

         Романът „Тайните видове в планината Фуджи“, издаден не донесъл нови лаври за писателя. Реакцията на читателите по – скоро била кисела: „Е, колко още може да се пише за будизма?“

В новия сборник „Изкуството на леките докосвания“ Пелевин обаче отново се върнал към масонската тема. Тук ще си позволя малък спойлер: оказва се, че масоните от „Храмлаг“ не са загинали! Те са се спасили и играят в „Изкуството на леките докосвания“ важна роля.

Следва да споменем, че и самият автор е изминал немалък път в масонството. Ако в „Наблюдател“, той като, че ли наблюдава масоните отстрани, то в „ИЛД“ вече на въпроса: „Защо два рога?“ отговаря с примери, разбираеми за хора с минимум степен калфа и съвършено очевидни за старите масони „със стаж“ зад гърба.

„Изкуството на леките докосвания“ описва вече не просто ритуалната масонска работа, а масонското задкулисие, което е видно само за професионалистите – включително масонските пътувания, където главният герой Голготски  („Якето ми е скъсано в малка степен“ – иронизира той), а също така създаването на химери.   Без да издаваме подробности от самия роман, за да не провалим удоволствието за читателите, ще разясним няколко тънкости, понятни само за тесен кръг хора.    

Главният герой на романа, изследователят  Голготски (той вече се е появявал в кратките повести на Пелевин „Некромант“ и в „Храмлаг“)  съставен от образите на двама човека – философа Димитри Евгениевич Галковски (по едно време той силно се интересува от масонска тематика и даже се снимал с регалии за 18 степен) и публициста Константин Крилов. Галковски има теория, че целият свят или поне Русия се управлява тайно от британците. Тази версия, под иронична форма се изказва и от Крилов.   

Крилов е забележителен полемист и много от неговите риторически прийоми се използват в „Изкуството на леките докосвания“. При това, Крилов изобщо не се интересува от масонството за разлика от Галковски. Философът и журналиста успяват да се слеят в абсолютно блестящ хибрид (бих казал даже химера) – Константин Голготски. Голготски разследва убийството на генерала от Държавното разузнавателно управление, който живее в съседната вила – и неочаквано се натъква на следи от древна окултна практика, която  води директно от Древен Египет в наши дни.  

При това Пелевин правилно отбелязва, че древноегипетската линия на съвременното масонство води своето начало не от изначалния, а от елинистичния Египет. И много добре показва дейността на т.нар. „масонски конференции“, където се събират почти само масони – но могат да присъстват и поканени гости. Отличен пример за това е ежегодната конференция в Канонбери, до Лондон, посветена на историята на масонството. За съжаление тя вече не се провежда – но не е изключено,  там (или на подобни конференции) да е присъствал и Пелевин. Едва ли ще чуете някакви особени тайни на тези конференции, но ще получите възможност отблизо да си пообщувате с масони.

От масонската конференция Голготски се вглежда в тайните лаборатории на Държавното разузнавателно управление (или някакъв друг загадъчен офис) и дори хвърля вътрешно око на тайните операции на „Аненербе“. И всичко това е съпроводено с лекичко подшушване – понякога се хващам на мисълта, че Крилов напълно сам би могъл да напише такава книга и без участието на Пелевин…

В „Изкуството на леките докосвания“, както споменава авторът са съкратени множество дълги и мудни отстъпления – „полемики с лица, повечето от които са починали още в XIX век“. Можем да предположим, че отклоненията принадлежат на перото на Галковски – философ известен с малко тежък научен стил и яростна полемика с лица, за които масовият читател дори и не знаем.     

В края на книгата се изяснява, че главозамайващата интрига е била оформена от „един от старите масони“. Не е ли това Мафусаил? „Храмлаг“ ни съобщава, че „Мафусаил умира от скорбут през 1956 го, без да доживее за два седмици XX век, но трябва да разбираме, че това го пише авторът от лицето на Голготски  – а той черпи сведения в закритите архиви на ФСБ и може да се направи погрешен извод. Скоро, през 1956 год. агентурните съобщения от „Храмлаг“ просто престанали да постъпват.  

Между другото, тук се проявява още един прототип на Голготски – историкът Андрей Никитин. Този изследовател успява да събере в архивите на КГБ материали, посветени на съществуващия в 30-те години на миналия век в СССР езотерически парамасонски орден. По материали от архивните изследвания били издадени и книгите на Никитин: „Езотеричното масонство в Съветска Русия“, „Розенкройцерството в Съветска Русия“, „Легенди за руските темплиери“…

Има идея, по какъв начин Пелевин би могъл да е влязъл в контакт с тази традиция – не от книги, а лично. През 80-те години архивите на един от парамасонските ордени – „езотеричното масонство на Белюстин“, ако трябва да бъда точен – попадат в сътрудниците на списание „Наука и религия“. Някои от тези служители, силно заинтригувани от един от аспектите на списанието, а именно религията, се запознават с Мария Дорогова, последната пазителка на „руското езотерично масонство“, което тя предава под името „Орден на Изтока“. След смъртта на Дорогова през 1986 год. част от нейния архив попада в сейфа на списание „Наука и религия“, където с него би могъл да се е запознал Пелевин, който през 80-те години активно сътрудничи със списанието.

Бил ли е Пелевин или не в някоя от ложите? Не може нито да се потвърди, нито да се опровергае този факт. „За“ говори дълбокото познаване и разбиране на темата за масонството от негова страна. „Против“ – това, че никой от руско езичните масони не е пресичал масонския си път с него…

Ще си позволя да изкажа още една хипотеза – Пелевин, много способен по отношение на езиците, може да е бил приет в някоя от ложите в Източна Европа. Например, в Чехия. Там, разбира се, са знаели, че техният брат е руски писател, но не са и подозирали за реалните мащаби на неговата популярност. 

Като цяло, „Изкуството на леките докосвания“ е безусловна изключително интересна и интригуваща книга. Нас, масоните, книгата ще ни застави да се замислим много за смисъла на материята, а редовите читатели – просто щастливо ще въздъхнат: „Ех, колко още загадъчност има по света!“ И не, че сериозно планират да отидат там…

Стоп, това вече го е имало в книгата „Чапаев и пустотата“. А за сега авторът е преминал на ново ниво. Какво означава „да бъде на нивото“ на масоните се разбира и така, а на останалите просто се предлага да се поровят в „Храмлаг“.