Светът на езотеричното масонство

Крайъгълният камък на храма на цар Соломон

Текстът е съставен от ложата „Четиримата короновани“, 1985 год.

Ритуалът се провежда в присъствието на „непосветените“ в масонското братство.

Превод: Александър Рибалка

         Най – накрая настъпи денят в който цар Соломон трябваше да постави крайъгълният камък на своя Храм. Още в ранно утро, храмовите свещеници извършили жертвоприношения и по цялата страна били създадени масонски ложи, за да може всеки масон, в съответствие със своята степен да посети своята ложа. Войниците в своите великолепни униформи, а също така и хората от всички съсловия и професии се тълпяха по улиците. Никога на улиците в Йерусалим не се било събирало такова голямо множество от хора, радостни и мирни, очакващи славното събитие.

Час преди обяд цар Соломон и гостът му Хирам, царят на Тир се отправили към планината Мория, придружавани от дворцовата стража. Достигайки подножието на планината, двамата владетели слезли от конете си и понечили да продължат пеша. В този момент към тях се приближил великият майстор Хирам Абиф, приветствайки ги като Велики Магистри на масонството. Двамата облекли престилки от овча кожа.

Съгласно масонската традиция, Втората Велика ложа или Свещената ложа била основата на Святата земя в планината Мория под ръководството на Великите майстори – цар Соломон, Хирам Абиф и Хирам, царят на Тир.

Легендата разказва, че горе в планината Мория бил създаден Адам.

По – късно планината Мория станала собственост на двама братя. Веднъж един от братята вечерта казал на жена си:

  • Моят по – малък брат не се справя с работата на своя участък. Ще му прехвърля няколко вече събрани снопа – нека да му бъде по – лесно!

По – малкият брат, все още несемеен, се замислил:

  • Моят по – голям брат има семейство и дълг пред него. Ще му прехвърля няколко снопа!

Така и направили двамата, но на сутринта видели, че общият брой снопове не се е променил! Историята се повторила няколко поредни дни, докато в един момент през нощта двамата брата не се срещнали докато прехвърляли сноповете един на друг. От този момент нататък планината Мория (Храмовата планина) станала символ на братската любов и алтруизъм.

         Но, нека се върнем обратно към церемонията по полагането на крайъгълния камък. Дългото шествие от масони се отделило от тълпата и водено от тримата Велики майстори се отправило към върха на планината. В североизточния ъгъл на площадката те се приближили до бронзова платформа, на която седели трима занаятчии. Масоните се подредили по специален начин – най – близко застаналите образували триъгълник, следващите – кръг, а най – далечните – квадрат. Всички заедно покривали цялата площ на Храма. Хирам Абиф стоял в геометричния център.

         След тържествена пауза Хирам Абиф казал на цар Соломон:

  • Вече е обяд!

След тези думи цар Соломон вдигнал дясната си ръка с която стискал чук от абанос и слонова кост и нанесъл три удара по камъка, лежащ пред него. Възцарила се тишина, толкова дълбока, все едно в Храмовата планина не съществувал никакъв живот. Но, ето, че се разнесли нови удари на чука. Майсторите от най – близките ложи чули сигнала на цар Соломон. По този начин, сигналът се предавал все по – далече и по – далече, от долина в долина. Навсякъде, където биели свободните сърца на масоните и където присъствала братската любов.

Ударът с чук достигнал до самия Ливан, където били отсечени кедрите и издълбани камъните от скалите, от които построили Храма впоследствие. Звучал и докато се превозвали камъните.

Тези удари с чук се чуват и в наши дни. Майсторът на ложата отговаря на удара с чук на цар Соломон и с негова помощ ни призовава към масонска работа.

И тогава заговори цар Соломон:

-Ние сме се събрали тук в името на Великия архитект на Вселената, за да засвидетелстваме, че изобилието и талантите, с които ни е надарил той използваме, за да му служим. Ние сме се събрали, за да поставим крайъгълния камък на Великия Храм, който ще издигнем в негова прослава. Прието е, при поставянето на камъка върху него да бъдат издълбавани имената на строителите. Хирам Абиф предложи да бъде издълбано името на царя. А аз предложих да издълбаем името на архитекта. Когато обсъждахме тази идея, цар Хирам Тирски предложи да издълбаем името на Всевишния. Но, братя мои, Бог вече е написал своето име върху небето, планинските склонове и в руслото на реките. Той е поставил своя знак върху зверовете и птиците, а най – главното: в сърцата на хората. Затова Великият Архитект на Вселената не се нуждае от това да издълбаем името му и върху крайъгълния камък. А каква дата да издълбаем на камъка? – Годината на управлението на царя, – каза Хирам Абиф. – Годината на строителството, предложих аз. Най – накрая, мъдрият Хирам Тирски предложи да бъде издълбана небесната дата. Но кое е числото в момента в небето? За това решихме да оставим камъка без дата.

А какво да скрием в камъка? Кесия пълна със златни монети? Но цялото злато в света принадлежи на Всевишния. Човешка статуя направена от скъпоценни метали? Но всички хора принадлежат на Бог. Той благославя праведниците, докато нечестивците стоят отчаяни и в изолация.

Трябва ли да скрием в камъка свещени писания? Но тогава ще се получи така, че само тези, които дойдат да разрушат Храма, ще получат достъп до истината. Който крие истината, той и задържа разпространяването на мъдростта.

Трябва ли да скрием в камъка документите за масонството? Но те още не съществуват! Ние предричаме бъдещи велики и славни събития, както и началото на грандиозна ера за човечеството. Но за сега все още самите ние сме новородени и с празни ръце.

Братя, за този велик Храм ние ще заложим празен крайъгълен камък без дата и имена!

След това Соломон се отпуснал на колене и помолил за Божествена благословия за неговия народ и за всички масони. Докато звучала музиката и хилядогласния хор, масоните поставили крайъгълния камък на неговото място.

Цар Соломон предал нивелира на Великия майстор Хирам Тирски, а отвеса на Великия майстор Хирам Абиф. При предаването той им казал:

  • Пазете тези инструменти и ги използвайте за завършване на строителството, докато не изпратя някой за тях.

С помощта на правия ъгъл цар Соломон огледал ъглите на всеки камък и обръщайки се към всяко едно от четирите направления, обявил, че камъкът е квадратен. След това Хирам Тирски проверил камъка с голямо внимание и обявил, че той е съвършено равен. Приближавайки се към камъка цар Соломон го поръсил със зърно, изричайки:

  • Да пребъде изобилието в тази страна за моя народ и за всички верни членове на братството!

А братята отговорили:

  • Да бъде така!

В същото време, в което царят изсипвал зърното, това правили и майсторите на най – близките ложи, а по този начин съобщението се разпространило в целия свят. И отговорът на братята бил такъв, че даже моряците  по целия свят се ослушали.

След това към камъка се приближи царят Тирски, поля го с вино и изрекъл:

  • Да бъде и пребъде щастието с всеки от Вас. Нека Всемогъщият обедини всички хора с дружба и братска любов, за да може да управлява света.

И братята на висок глас възкликнали:

  • Да бъде така!

И скоро виното заискрило във всяка ложа, близка и далечна.

След това към камъка се приближил Хирам Строителят, налял малко благовонно масло и изрекъл:

  • Да бъде мир от Изток на Запад, от Юг на Север. Нека братята защитават вдовиците, синовете на вдовиците и всички тези, върху които съдбата е упражнила жестоката си сила. Нека доброто заеме мястото на злото във всички страни в света.

И братята възкликнали:

  • Да бъде така!

И благовонното масло се разляло във всички ложи където се събирали зидарите. Отговорът на братята отеквал като глас от звездите.

След това Соломон се помолил, обръщайки се на Запад, където залязвало Слънцето. Той тържествено нанесъл три удара с чука по камъка и тези удари били повторени във всички ложи. Когато царската ръка докоснала камъка, сърцето на всеки зидар като, че ли било докоснато от разливаща се вълна.

И днес нашите майстори продължават да нанасят този Соломонов удар, а тяхната свещена клетва никога няма да умре.