Александър Рибалка
Много често в масонските среди може да се чуе: „Ние сме регулярни“! „Не, ние сме регулярни! Ние сме признати от еди-кого си! За това пък ние сме признати от еди-кого си!
Нерядко, дори членовете на ложите имат доста смътни понятия за това какво означава терминът „регулярност“ и какво терминът „признаване“.
Нека да започнем с понятието „регулярност“. Думата означава само едно: следване на определени ландмарки (правила, изисквания на „масонската конституция“), приети в дадена среда.
Всяка ложа е „регулярна вътре в самата себе си“. Тоест, тя може да се придържа и към най – абсурдните правила – вътре в нея ще действат вътрешните правила и закони. Разбира се, останалите ложи (или дори всички останали ложи) може и да не я признават – но ако това положение устройва членовете на самата ложа, то ложата съществува и ще продължи да съществува.
„Признаване“, означава обмен на документи между ложите, регулиращи нормите при които членовете на една ложа могат да посещават работите на друга ложа.
Преди всичко „регулярни“ се наричат ложите от англосаксонската система, признати от Обединената Велика Ложа на Англия. Това обаче не е съвсем правилно. Съществуват много други масонски обединения, членовете на които признават себе си за „регулярни“.
Да бъде разбрана идеята на ландмарките (правилата), може да се случи по примера на законите, признати като задължителни за членовете на Световната Асоциация на Египетското Послушание:
- Всеки египетски масон вярва във Върховния Архитект на Вселената и безсмъртието на душата;
Изискването е разбираемо – от масона се изисква да вярва в Бога, създал Вселената. Това може да бъде вяра в Аллах, Брахма или някой друг – няма значение. Същото изискване се съдържа и в англосаксонската система на ложите. По отношение на това изискване ние с тях сме „регулярни“. Но Великият Изток на Франция например допуска в своите редове атеисти, което е недопустимо както в Египетското, така и в англосаксонското масонство. В това отношение във ВВФ и Световното асоциация не може да има взаимна регулярност.
- На олтара в Египетската ложа (квадратен или триъгълен) трябва да бъде поставена Книгата на закона (има се предвид свещената книга – А.Р.). Това може да бъде Библията или която и да е друга свещена книга, в зависимост от общата насоченост на ложата;
Същата картина можем да видим и в ложите по цял свят. Наистина, в ложите на Великия Изток на Франция понякога на олтарите се срещат и т.нар. „бели книги“ – с празни страници, символизиращи абстрактната книга, която за всеки конкретен член на ложата има морално значение.
- Египетските масонски ложи следва да имат легален чартър и да следват една от линиите на приемственост, водеща към Маркони или Бедарид;
Чартърът – това е документ за основаване. Масонската ложа следва да бъде създадена именно като масонска ложа, а не като търговска организация или търговска компания. Същото това правило действа и в англосаксонските ложи – разликата е само в това, че в ложите на Египетското масонство терминът „правилно създаване“ има значително по – голямо значение.
Първата англосаксонска Велика Ложа на Лондон е била създадена през 1717 година. Масонски ложи и преди това са съществували, но обикновено се е получавало така, че те извършвали своите работи в един и същи ден, и така членовете на една ложа нямали възможност да отидат на гости на работите в друга ложа. Великата ложа на Лондон (с някои уговорки тя може да се приеме за предшественица на Обединената Велика Ложа на Англия) е била създадена с чисто бюрократична цел – да регулира работите на лондонските ложи. Тоест, тя е нямало какво да им предаде освен собствените разработени правила.
Египетското масонство счита себе си за приемник на Сен-Жермен и Калиостро, т.е. на хора, притежаващи свръхестествени способности. Затова е и особено важно веригата на приемственост да не се прекъсва. За основатели на съвременните устави на Египетското масонство се считат: Мемфис – Маркони (баща и син) и братя Бедарид (уставът Мизраим), макар, че на практика за създаването на тези изключително сложни масонски системи са се трудили немалко велики масонски умове.
Впрочем, ложа може да бъде създадена и „самостоятелно“. Такава ложа се нарича „дива“. Впоследствие тя може да се присъедини към някоя от масонските системи или да продължи да работи самостоятелно – ако нейните членове нямат намерение да посещават работите на други ложи. В нормалните, нетоталитарни държави не съществуват никакви възможности да се забрани на хората да се събират и да провеждат масонски работи.
- Всички египетски масони следва да бъдат инициирани в символичните степени на масонството (чирак – калфа – майстор) и запознати с легендата за Хирам;
Символичните степени във всички устави се отличават много малко един от друг. Навсякъде ще видите едни и същи знаци и пароли. В Египетското масонство съществуват неголеми добавки, свързващи, както се приема, съвременното масонство с неговите древноегипетски оперативни предшественици.
От друга страна, липсата на посвещение в символичните степени не дава възможност на някоя ложа да носи името „масонска“. Тя няма да бъде призната от никого в света. Разбира се, хората могат да се събират да играят кегли например и да наричат себе си „масони“ – това няма как да бъде забранено – но „масони“ на практика те няма как да бъдат по същност, нито „настоящи“, нито „диви“ – никакви няма да бъдат. Базата на масонството – това са трите символични степени, които са практически универсални за целия свят.
- Степените за иницииране в 87 – 90 степен са запазени за ритуала „Аркана Арканорум“;
„Аркана Арканорум“ означава „тайна на тайните“. Този ритуал за първи път е бил въведен в Неапол през 18 век и както може да се разбере, води своите корени от юдео – християнската Кабала. Степените 87 – 90 по самата си същност представляват един ритуал, разделен на 4 части. Съществуват 2 версии на този ритуал – кабалистична и алхимична (отнасяща се към така наречената „вътрешна алхимия“). За по – правилно и двете версии се правят в APRMM. Но по принцип, съвременният устав Мемфис – Мизраим (както и уставът Мизраим) трябва да завършва с ритуала „Аркана Арканорум“.
- Основателят на Египетското масонство е граф Алесандро Калиостро, но неговите корени (на масонството) водят началото си от дълбока древност;
Това е аксиома. Същото приемат и останалите масонски системи (доволно позната е личността на граф Калиостро). Ако трябва да бъдем честни до края, то можем да предположим, че корените на спекулативната (инициативната) част на Египетското масонство се коренят не в Древен Египет, а в античността. Това са древноегипетските ритуали, гледани през очите на древните гърци и римляни.
- Всеки орден има пълна автономия и връзките между ордените и уставите свободно могат да бъдат изграждани в семейството на Египетското масонство;
Тук е моментът да уточним, че ако между два ордена съществуват отношения на взаимно признаване, то в своите действия те се съобразяват един с друг. Например, ако член на един орден е пристигнал в град, където действа другият орден, и между тях съществува взаимно признаване, то той може да участва в работите на другия орден. Разбира се, в съответствие с неговата степен. Да не бъде допуснат до работите на ложата е невъзможно да се случи. Но и обратното – ако ордените са свързани с взаимно признаване и някой от ордените изгони свой брат, в другите ордени са задължени да не го допускат до техните работи.
Важно е да се разбере, че взаимното признаване действа в рамките на паралелните структури. Тоест, Великите ложи се признават една друга (в първите символични степени), Шотландските устави – едни други, Египетските устави (степените 34 – 95) – един друг.
- Ложите на Египетското масонство могат да бъдат мъжки, женски или смесени. Ложите не могат да дискриминират кандидати на базата на раса, национална принадлежност или цвят;
Това отличава Египетското масонство от англосаксонското – там ложите могат да бъдат само мъжки. Известно е, че в берлинската ложа „Три глобуса“ в продължение на дълго време не са приемали евреи. Днес, в американската масонска система Принц-Хол приемат само афроамериканци. Египетското масонство не дискриминира своите кандидати (макар, че вече бе подчертано, че могат да съществуват чисто мъжки или чисто женски ложи).
- Всяка ложа при създаването си определя параметрите на членовете, които ще включва, т.е. ще бъде ли тя само мъжка ложа, само женска или смесена;
Това означава, че ако ложата е заявена като мъжка, то е безполезно жените да молят да бъдат приети там – да се промени статутът на ложата е невъзможно. Затова и най – често в съвременното Египетско масонство ложите се създават като смесени – независимо от това, че към момента на създаването примерно при тях членуват само братя или само сестри. Между впрочем, при Калиостро не е имало смесени ложи – той оглавявал мъжките ложи в Египетското масонство, а неговата съпруга Лоренца – женските.
- По време на инициацията в трета (майсторска) степен египетските ложи могат освен легендата за Хирам, да представят и предават и легендата за Озирис;
Както се разбира от настоящия ландмарк, легендата може и да не бъде предавана, за да не се отличава ложата от англосаксонските ложи. Просто може да се каже на ново произведения майстор: „А у дома прочети легендата за Озирис“. В устава Мемфис – Мизраим (APRMM) обикновено митът за Озирис се представя веднага, за да стане ясно неговото сходство с легендата за Хирам.
Това са базовите ландмарки на Египетското масонство, следването на които прави египетската ложа „регулярна“. Както е видно, практически те не се отличават от ландмарките на англосаксонското масонство. Основният водораздел (различие) идва от въпроса за членството на жени в масонските ложи.
Въпросите за взаимното признаване зависят само от отношенията между ордените. Напомням, че признаването дава само възможност за взаимно посещение на работите. А да се срещат членовете на масонските ложи, да пият кафе, да посещават различни отворени лекции или мероприятия, може и без всякакво признаване. Тук вече въпросът опира до лични отношения…
