„Въздигнато към Бог и посветено на св. Йоан”… Тази фраза е позната на всички масони. Аз съм задавал въпроси, каква е символиката на тези двамата светии – Йоан Кръстител и Йоан Богослов в масонството.
На моите въпроси отговаряха, че това се покровителите на масонството. Но любопитството ми се увеличи, когато научих, че масоните – нехристияни също почитат тези светии. И ако масонството практикува универсалност на религиите, то какво е значението на тези персонажи тогава?
В Евангелието на Лука се говори, че Йоан се ражда приблизително шест месеца преди Исус. За това празникът на Йоан Кръстител се чества на 24-ти юни, шест месеца преди Рождество Христово. Денят 24-ти юни се отбелязва от християните по цял свят с използването на вода (Това е свързано с церемонията „кръщаване”, т.е. потапяне в миква – „твила” – А.Р.).
Празникът се отбелязва в знака на Рак, водният знак, когато Слънцето в северното полукълбо извървява най – дългия си път. В същото време празникът на Йоан Богослов се отбелязва на 27-ми декември, няколко дни след като Слънцето залязва в знака на Козирога. Апостол Йоан е бил историческа личност, един от стълбовете на Йерусалимската църква след смърта на Исус. Той е бил един от 12-те първи апостоли на Исус и единственият, който успява да доживее до дълбока старост.
В звездата на Давид или хексаграмата, която също така представлява квадрат и компас, Йоан Кръстител е представен като обърната пирамида, насочена надолу. Това е алхимичният знак на водата, символизиращ емоционалната любов, контролирана от Луната. Тя се явява движещата сила и волята за действие. Заедно, те символизират идеалния баланс на тъмнината и светлината, живота и смърта, страста и сдържаността, волята и емоциите, лятото и зимата, Рака и Козирога.
Масонската символика на Слънцето
Специален масонски символ е окръжноста с точка в центъра, разположена между две паралелни допирателни линии. Тези допирателни сами по себе си представляват двамата светци Йоан. За да допълним символизма, можем да кажем, че кръгът представлява годишния цикъл на Слънцето през Зодиака, където точката е Слънцето, а кръгът – Зодиака. Освен това, астрономическият знак за Слънцето е кръг с точка в центъра.
Двете паралелни линии – това са допирателните към окръжността в точките на Слънцестоенето, в знаците на Рака и Козирога. Те представляват ограничителните точки, отвъд които слънцето никога не може да излезе в равнината на еклиптиката. Тези точки са символите на двамата Йоана.
В „Морал и догма” на Албърт Пайк се говори: „През тези порти (точките на слънцестоене) душите трябва да се прехвърлят на Земята и да се възнесат на небето. Едната точка се нарича Портата на хората, другата – Портата на боговете. Ракът беше първият, защото през него душите се спуснаха на Земята. Козирогът – последният, защото през него душите се издигнаха и станаха богове.“
По този начин тайната наука и тайнствените символи на посвещението са свързани с небето, сферите и съзвездията и тази връзка трябва да се изучава от онези, които искат да опознаят и разберат древния ум, за да имат възможност да тълкуват алегориите и да изследва значенията на символите“.
В нашата западна традиция гърците описват „деградацията (принизяването) на поколенията“ чрез прераждането, чрез тропика на Рака и възкачването на душата към Бога чрез тропика на Козирога, когато душата достига духовното ниво на планетарните сфери. Освен това, традиционната символика на Божиите порти на север в Козирог и портите на човека на юг в Рак е истинската физическа астрономия на тропическия Зодиак, която символизира зимното и лятно слънцестоене.
По традиция, портата на човека е сферата на зодиака, където душата преди раждането и отреждането на съдбата си за земно въплъщение се спускала в лунната сфера в очакване на прераждането. Портите на Слънцето са онзи зодиакален дом, в който човешката душа след смъртта се изкачва до планетарни сфери извън сферата на Луната, за да остане в духовните светове и да се срещне с Бог.
След живота на Земята човешката душа излиза през портите на Слънцето в Козирог и започва своето пътуване след смъртта. След като се върне от небесните сфери, човешката душа отново влиза в земната сфера за прераждане през портите на Човека в знака на Рак.
Древната Мъдрост учи, че душата след смъртта първо пътува през сферите на Луната – Меркурий – Венера – Слънцето по пътя си навън. По време на този възходящ етап душата „плаща“ за греховете на миналия си живот. Този възходящ етап завършва с така наречената „космическа полунощ“.
След това започва втората половина от пътешествието на душата, в която душата преминава през същите сфери по низходящия си път, както и преминава през портите на Човека, за да влезе в сферата на Луната, където да изчака завръщането си (прераждането) заедно с милиони други души. Докато през първата половина на пътуването душата е мислила и страдала за греховете на миналия си живот, през втората половина душата приема силите, необходими за създаването на астрално, ефирно и физическо тяло. Тези сили включват в себе си както подготовката на цялата бъдеща карма, така и изучаването на мъдростта, преподавана от духовете, живеещи в различните планетарни сфери.
