Езотерично масонство

Наполеон и масонството

Александър Рибалка
Превод: Elena G.

Бил ли е Наполеон Бонапарт иницииран масон? Каквото и да твърдят многочислените хипотези в случая, да се открият факти, доказващи инициацията на Бонапарт не се е случило до момента – нито във Валенсия, нито в Марсилия, нито в Нанси (говори се, че той е бил посветен в ложа „Свети Йоан Йерусалимски” на 3 декември 1797 год.), нито в Малта, нито в Египет.

На снимката: Диплома от масонската ложа „Бонапарт”, 1810 година

Няма съмнение, че по време на Египетската кампания, членовете на експедицията, командвана от Наполеон са донесли масонството на брега на Нил. Генерал Клебер основал в Кайро ложата „Изида”. Битува мнение, че Наполеон е бил един от съучредителите на тази ложа. Съществува традиция, която говори за това, че в мистериите на Египетското масонство Наполеон е бил посветен в 1799 год. Яфо.

         Сред активните масони, участвали в Египетската кампания се споменават имената на Гаспар Монж (член на военната ложа „Идеален съюз”) и на Доминик Виван Денон, един от основателите на Ордена на Софицианците (един от ордените, работещи по египетския устав).

         След преврата на 18 брюмер масонството преживява 15 необикновени години, умножавайки броя на ложите и на братята. Първият Консул, разбирайки изгодата, която може да извлече от масонството изпратил в него най – доверените си хора, очаквайки на свой ред безусловна преданост от масонството.

Франкмасонството в периода на Консулството

Когато Наполеон идва на власт, вече на 22 юни 1799 год. е бил подписан съюза между Великата Ложа на Франция и Великия Изток на Франция. Текстът на договора предвижда събирането на архивите на двете обединения, отменянето на привилегиите на майсторите на парижките ложи, несменяемост на Достопочтенните майстори и налагането на системата за избор на офицери. Но, някои ложи, практикуващи шотландските ритуали се отказали от това обединение.

         През 1801 год. в Париж брат Жан Портал (ложа „Дружба”) активно участва в преговорите за конкордата със Светия Престол и в разработването на Гражданския кодекс. В същото време, на 31 май в Чарлстон (щата Каролина) се открива нов етап в историята на масонството. Там, полковник Джон Митчъл (търговец, родил се в Ирландия) и лекарят Фредерик Далчо (родом от Лондон, прусак по произход) откриват „Върховния Съвет 33 степен за Съединените Американски Щати”. Това е първият Върховен Съвет 33 степен, който във Франция приема името „Древен Приет Шотландски Устав”. Той обявява за своето съществуване с писмо, адресирано на 1 януари 1803 год. до „двете полукълба”.

Във Върховния Съвет право имали да встъпват само майстори – масони от двете велики съпернически системи – „съвременната“ и „древната“ – независимо от религиите, които изповядвали. Видно е, че оттук идва и думата „приет“ в Шотландския устав.

Върховният съвет приел мотото «Ordo ab Chao», „Ред от Хаоса“. В организационен план това мото свидетелствало за желанието да се приведе в ред системата от степени и да се сложи край на хаотичното присвояване на високи степени.

Уставът, всички степени на който са френски по произход целял да организира дейността на разпръснатите Шотландски ложи за самоусъвършенстване, а също така и на разпръснатите структури, като например: Съвета на рицарите от Изтока, Ордена на шотландските тринитарии, Ордена на изгарящата звезда на барон Чоуди и някои други масонски послушания, в които се практикували отделни степени на Шотландския устав.

Универсалността на ДПШУ се основава на постоянния инициаторски характер на неговите 33 степени, всяка от които изхожда от предходната и се явява подготвителна степен за следващата. При преминаването си по инициативната стълбица масонът се запознава с всички източници на духовност в Западния и Близкоизточния свят. За това е невъзможно да бъде следван ДПШУ без да се придържа човек към инициативната му специфика и без да се доверява на последователността на постепенната и еволюция.

През 1801 год. Ватиканът повторно забранява на свещениците да бъдат посвещавани за масони. Същата година излиза книгата „Регулатор на масона по Съвременния френски устав на Великия Изток на Франция“. Тя се позовава на някои аспекти от Шотландския устав от 1795 год. на Александър Луи Ротиер де Монтало. Този документ съответства на решенията взети през 1785 година. През 1796 год. Великият Изток на Франция дезактивира тази публикация, позовавайки се на това, че ритуалите следва да се предават само в ръкописен, а не в напечатан вид.

През 1801 год. започва кореспонденция между Жан-Батист Вилермоз (велик френски мистик, основател на Ревизирания шотландски устав), който живее в Лион и Клод-Франсоа Ашан, който живее в Марсилия. На двамата им отнема 5 години, за да завършат работата по ритуалите на Ревизирания Шотландски устав (RER).

През 1802 год., на 12 ноември циркулярно писмо от Великия Изток на Франция осъжда всички „така наречени шотландски ложи“ и призовава братята да се върнат към Френския устав, състоящ се от седем степени.

На снимката: Емблемата на Върховния Съвет на Франция, 1804 година

През 1804 год. в напрегнатата атмосфера, породена от циркулярното писмо на Великия Изток на Франция, граф Александър Грас-Тили се връща във Франция и учредява Върховния Съвет 33 степен за Франция. В него влизат тези ложи, които през 1799 год. се отказва да се слеят с Великия Изток на Франция. Велик Магистър на Върховния съвет става Луи Бонапарт, брата на Наполеон.

Опасявайки се, че Върховният Съвет ще разпростре своята власт над първите три степени, Великият Изток подписва конкордат с Великата Ложа на Шотландия. Това обаче не му дава власт над Шотландския устав, който остава запазен за Върховния Съвет.

Франкмасонството в периода на Империята

Именно през този период масонството преживява своя златен век. За 10 години количеството на ложите се увеличава с 300 до 1220 на  брой.

След провъзгласяването на империята Жозеф Бонапарт (иницииран в ложата „Съвършена искреност“ в Марсилия) става Велик майстор на Великия Изток на Франция. Той е изцяло предан на Наполеон и рядко критикува „шотландските ложи“, съхраняващи своята независимост. Отношенията между Наполеон и Великия Изток са повече от отлични, още повече, че Ротиер де Монтало обещава да изчисти ложите от антибонапартистите. Сред масоните са братът на Наполеон Луи Бонапарт, архиканцлерът на империята Жан-Жак Режи де Камбасер, маршалът от наполеоновата армия Андре Масен (той е посветен в ложата „Учениците на Минерва“ в Тулон през 1784 година), Йоаким Мюрат, Франсоа Келерман (ложа “Свети Наполеон“, Париж)…Списъкът с масони сред висшите чинове от наполеоновата армия е огромен. Може да се каже, че ако масоните тогава са влезли във властта, това не е било по окултен начин…

Въпреки това, самият Наполеон не се доверявал много на масонството, независимо от факта, че бюстът му стоял в ложите, а всеки протест срещу режима се възприемал за сериозно масонство прегрешение. Той инструктирал началника на тайната полиция Жозеф Фуше внимателно да следи масонските ложи, тъй като смятал, че някои от тях могат да използват наполеоновата символика за скриване на собствената си подривна роялистка дейност. В същото време в империята много силно се развиват военните ложи, тъй като Наполеон вижда в масонството мощно средство за обединяване на армията и инструмент в услуга на собствените си европейски амбиции (използвайки наднационалните чувства, обединяващи братството).

Що се отнася до адоптационните (женски) ложи, то техен Велик Майстор (Велик Магистър) e самата императрица Жозефина (парижките ложи “Франко-рицари“ и „Света Каролина“). Въпреки това, през 1808 год. адоптационните ложи били „приспани” като „противоречащи на масонските конституции“. Като цяло, практиката на адоптационните ложи през 19 век не просъществувала дълго време.

На снимката: Приемане на млада девойка в адоптационна ложа по времето на Първата Империя

По времето на Наполеон съществувал и компаньонаж – обединение на занаятчиите в гилдия на професионален принцип. Действали гилдии на работниците по покривите, на строителите – и което не е странно, на зидарите. Има се предвид именно оперативните строители. В тези компаньонажи съществували само 2 степени – чирак и калфа (за майстор се приемал „главата“ на ложата), но през 1804 год. гилдията на оперативните зидари „Дългът към свободата“ въвеждат при себе си трета, майсторска степен. Следва да се има предвид, че в случая говорим за работата на гилдиите, които са своего рода „синдикати“ – хора, обединени от общ занаят, в случая масоните.

         През 1804 год. в Безансон била възстановена системата на „Благочестивите Рицари от Светия Град“ (последна степен на ревизирания Шотландски устав или RER), която била „приспана“ по време на революцията.

През 1805 год. във Франция и Италия били разработени първите две серии от устава Мизраим (символични степени 1 – 33 степени и философските – от 33 до 66). Като източници за това послужили различните системи на високите степени от 18 век – обредът на Главите на Метрополията на Франция, устава на Императорите на Изтока и Запада, Устава на адонирамитите, устава на Великата Ложа на регулярните майстори от Лион, устава на Майчината шотландско ложа от Марсилия, устава на Темплиерското строго послушание (SOT), Ревизирания Шотландски устав (RER), Изначалния устав на Намюр, Устава на Философите шотландци от Авиньон, Уставите на Златните розенкройцери и Инициираните братя от Азия, а също така и от Египетския устав на Калиостро.  Заедно с тях били разработени и съвършено необикновени ритуали, такива, като например Класовете на Хаоса (49 – 50 степен).

През 1805 год. Шарл-Морис де Талейран-Перигор, министър на външните работи при Наполеон е иницииран в Императорската ложа на Франко-рицарите в Париж. Следва да споменем, че кариера там той не направил и останал ученик до края на живота си. През 1805 год. Великият Изток на Франция създава Велика директория на уставите, която започва да присъжда 33-та степен в нарушение със споразуменията с Върховния Съвет. Последният реагирал доста остро, възстановявайки Великата генерална ложа на Шотландия (Шотландския устав), и възстановявайки властта над ДПШУ. В крайна сметка имперската власт се намесила в полза на Големия Изток на Франция. Наполеон поискал подписването на конкордат за раздела, предоставящ власт на Великия Изток на Франция над първите 18 степени. Върховният Съвет на Франция бил задължен да се занимава със степените от 19-та до 33-та.

Въпреки желанието на Наполеон, във Франция както и преди, две масонски власти се конкурирали за контрола над Върховния Съвет. За да обезпечи контрол от своя страна, в следващата година Наполеон назначил там архиканцлера Жан-Жак Луи де Комбасер за Суверенен Велик Командор на мястото на Грас-Тили.

На снимката: Жан-Жак Луи де Камбасер, Велик Командор на ДПШУ във Франция от 1806 до 1821 год.

В следващото десетилетие Върховният Съвет се занимава с разработването на „Ръководството на свободните зидари“, което води своето начало от „шотландските ложи“. За първите три степени са били разработени „Тетрадки на трите символични степени на древния приет устав“.

         На 18 февруари 1806 год., два месеца след Аустерлиц Наполеон взема решение за строителството на Триумфалната арка. Този проект мобилизира няколко масони: брат Жан-Батист де Номпер де Пампан убеждава императора да избере място на площад Етоал: „Триумфалната арка ще бъде най – величественият и живописен образец, откриващ великолепна гледка към замъка Тюйлери. Тя ще буди възхищение сред пътешествениците, прииждащи в Париж. Тези, които напускат Париж, ще запазят спомени за неповторимата и красота. Без значение колко далеч е човек, той винаги ще вижда Триумфалната арка. Ваше Величество, ще надмине Малмасон, Сен-Жермен, Сен-Клу и дори Версай“. Брат Жан Шалгрин (ложа „Простите сърца на Полярната звезда“, Париж) изготвя строителните планове въз основа на материалите по първия проект, разработен от брат Шарл-Луи Балзак (ложа „Велик Сфинкс“, Париж). Скулптурите за арката били направени по време на Юлската монархия от братята Франсоа Руд и Жан-Пиер Корко.

         През 1806 год. в Италия започва работа Орденът на карбонариите. Приема се, че той е бил „отнесен“ там от Пиер-Жозеф Брио, администратор от рода Абруцо. Той е бил иницииран в „Тайното републиканско общество на филаделфийците“ в Безансон. Заедно с много от основателите на устава Мизраим той влиза в Ордена на Александър Велики.

         В италианските ложи влиза Филипо Буанароти, френски революционер с италиански произход, стар приятел на Граф Бабеф. В продължение на 30 години той ще използва ложата, особено своята собствена организация („Възвишени съвършени майстори“, работещи под ръководството на „Великия Небосвод“) за налагането на идеите на утопичния комунизъм. Това обърквано лутане между масонството и идеите на карбонарството скоро води до политизиране на ложата.

         През същата 1806 год. „заспива“ „Строгото Темплиерско Послушание“ (SOT), не успявайки да преживее ентусиазма на своя водач Шарл Хесе-Касел по мистичните и магически търсения.

Великият Изток на Франция не взема под внимание андерсеновските конституции от 1723 година. В уставите, публикувани през 1806 год., се посочва фактът, че „масонският орден във Франция се състои само от масони, признати за такива, и събиращи се в регулярно създадените работилници навсякъде“. Отново през 1806 год. в Тулуза археологът Александър дю Меж създава още един египетски устав – „Суверенната Пирамида на Приятелите на Пустинята“. „Приятелите на пустинята“ встъпва в контакт със съседната ложа „Наполеоман“, членовете на която събуждат якобитския шотландски обред на „верните шотландци“. Този обред на якобитите е бил донесен в Тулуза през 1747 год. от Джордж Локхарт, помощник на Чарлз-Едуард Стюарт, претендент за шотландския престол. Този обред, изпълнен с източен окултизъм, през 1812 год. бил отхвърлен от Великата директория на уставите на Великия Изток на Франция.

През 1808 год. брат Микеланджело де Мангури, велик офицер от  Философския Шотландски устав (през 1794 год. той е министър на външните работи в правителството на Конвента) възобновява адаптивното масонство за дамите и то работи до 1830 година. Работите включват в себе си „клас на избор“ (масон-неофит и таен компаньон), две степени за усъвършенстване или „велики мистерии“ и две високи степени (историко – философски).

В неаполитанското кралство, крал на което става Йоаким Мюрат, на базата на френско-италианските военни ложи широко се развива устава Мизраим. През 1811 год. Мюрат обединява Великия Изток и Върховния Съвет на Неапол, назначавайки себе си за Велик Командор. Вероятно именно към тази епоха се отнасят и първите опити за налагането на устава Мизраим във Франция.  Постепенно уставът развива така наречената „трета серия от степени“ („мистичните степени“ от 67-ма до 77-ма). Последната серия степени (78-90) е била въведена около 1812 год. в Неапол.

През 1809 год. Папа Пий VII е бил арестуван по заповед на Наполеон в отговор на неговото отлъчване от църквата. Отлъчването било предизвикано от превземането на Рим и разграбването на папската държава. На свой ред, императорът се възползва от Великия Изток на Франция, за да въведе в ложата елементи на антиклерикализъм. А Папата за в бъдеще няма да забрави подкрепата, оказана на Наполеон от масоните.

         През 1810 год. във Франция започва преследване на републиканските тайни общества от типа на карбонариите. В областа Безансон движението на карбонариите толкова много се разраства, че започва да се опитва да проникне в ложите, надявайки се да вербува масони за участие в републиканското движение. Карбонариите били организирани във „венти“ (тази дума се превежда като „колиба“) от по 12 човека. «Колибите» се координирали от „Високата колиба“ (по аналог с Великата ложа). В една от „вентите“ влиза и маркиз де Лафайет, който между другото е бил Достопочтен майстор на ложата „Приятели на истината“ и член на Върховния Съвет). В другия край на политическия спектър е граф Вердинант де Бертие, организирал „Орденът на Рицарите на вярата“ („Обединение на знамената“), ултрароялистко политическо движение, основано на опита на средновековните ордени. Орденът има пет степени: адютант на милосърдието, оръженосец, рицар, рицар – хоспиталиер, рицар на вярата.

         През 1811 год. се случват няколко важни масонски събития. Брат Жан-Батист Жюл Бернадот, маршал на империята, наследствен принц на Швеция, реформира Шведския устав. Тази система от 12 степени съществува още и в 21-ви век. Шведският устав като масонска система е предназначена изключително за християните.

         Великата провинциална ложа на Хамбург приема обряда, разработен от брата на Фридрих Лудвиг Шредер. Уставът на Шредер е вдъхновен от древното „тамплиерско“ масонство, и понастоящем се практикува в някои ложи на Германия, Австрия, Унгария и Швейцария. В Египет парижката ложа – майка на Философския Шотландски устав отваря ложите: в Кайро – „Рицарите на пирамидата“, в Александрия – „Приятели на съгласието“. В Испания граф де Грас-Тили основава Върховния испански съвет.

         През 1813 год. уставът Мизраим има вече 90 разработени степени. Те са ръководени от Шарл Лешанже, Теодорик Цербс и братята Марк, Мишел и Жозеф Бедарид.

         Ако говорим за степените на „Аркана Арканорум“, т.нар. „неаполитанска стълбица“, те, най – вероятно са били въведени в устава от Пиер де Ласал, Велик Магистър на ордена Мизраим в Неапол. В същото това време в Неапол е била основана окултната ложа „Командори на планината Тавор“, свързана със Шотландския философски устав. Продължава и работата на ложата по Египетски устав на Калиостро „Вигеланца“. Тя съществува независимо от дейността на устава Мизраим.

         През 1813 год. половин век след началото на конфликта между „древните“ и „съвременните“ масони (под „съвременни“ в този конфликт се приемат тези, които водят своето основаване от Великата Ложа на Лондон от 1717 година) бил подписан Акт за съюзяване на базата на устава Емулация (Емулейшън) от който били изключени всички споменавания на християнството.

След първата абдикация на Наполеон и неговото изгнание на остров Елба, Великият Изток на Франция незабавно подкрепил Луи XVIII, заявявайки, че Империята е просто тирания. Това принудило много от масоните да напуснат ложите на Великия Изток, особено след като Наполеон се върнал на власт за сто дни и Великият Изток отново променил решението си.

         С битката при Ватерлоо се сложил краят както на Първата империя, така и на великата епоха на военните ложи. Масоните започнали да се сражават един срещу друг. От една страна били маршал Ней (иницииран през 1801 год. в ложа „Свети Йоан Йерусалимски“ в Нанси и след това член на военната ложа „Откровенност“ към 6-ти корпус на Великата армия), Пиер Камброн и Емануел де Груши (ложите „Героизъм“ в Бов и „Откровеност“ в Страсбург). От другата страна – Артур Уелсли де Уелингтън („Фамилна ложа Уелсли“ №494, Трим, Ирландия) и Хебард Леберехт де Блюхер (ложа „Архимед“, Алтенбург). Ако повечето от маршалите в империята били масони, то масони били и техните противници – британският вицеадмирал Хорацио Нелсън („Обединена ложа на Йорк“ №331), фелдмаршал Михаил Иларионович Кутузов (ложа „Три ключа“, Регенсбург) и генерал Жан-Виктор Мари Моро.

         Сред известните масони на Империята можем да споменем още принц Жером Бонапарт (той става масон на 17 години в тулонската ложа „Мир“, а след това Велик магистър на Великата ложа – майка на Вестфалия), принц Евгени де Богарне, вицекраля на Италия (основател на Великия Изток и Върховния Съвет на Италия), принц-маршала Жозеф-Антоан Понятовски (ложа „Братя-поляци за единство“, Варшава), а също така практически цялото висше общество на Първата империя. Сред хората на изкуството може да назовем актьора Талма, който помагал на Наполеон при постановката по церемонията на коронация (ложа „Съюз“, Париж), а също така композиторът Луиджи Черубини (ложа „Свети Йоан Палестински“, Великият Изток на Франция). Сред учените, най – известният масон бил астрономът Пиер-Симон де Лаплас.

Падането на Наполеон в значителна степен повлекло зад себе си падането и на масонството. Когато Луи XVIII се върнал на власт, „белият терор“ в който участвали „Рицарите на вярата“ унищожил военните ложи. Генерал Ели Деказе, префект на полицията и член на Върховния Съвет на Франция с труд удържал нападките срещу масоните.

Наложило се да се чака Втората Империя, за да преживее масонството във Франция своя втори „Златен век“.

Политика конфиденциальности

Наш сайт использует файлы cookies, чтобы улучшить работу и повысить эффективность сайта. Продолжая работу с сайтом, вы соглашаетесь с использованием нами cookies и политикой конфиденциальности.

Принять