За нас Светът на езотеричното масонство

История на Йерофанията на устава Мемфис – Мизраим

„Във всички древни мистерии, както и в церемониите по посвещаване, същността им се явява еволюция на небесните тела и плодотворното им влияние на Земята. Церемониалът има също така предвид различните начини за пречистване на душата по времето през което тя преминава през планетарните сфери, където придобива по – чисто тяло, приближавайки се към източника на светлина. Йерофантите проповядващи посвещение, помагат на душата да се адаптира и да придобие определени качества, съответстващи на всяка планета по пътя и на преминаване през планетарните сфери; постепенно душата след смърта на адепта преминава в категорията божествена светлина”.

         Това е написала Анна Безант в книгата си „Езотеричното християнство”. Тя е потвърдила, че всички велики учители са преминали през посвещаването в тайните и мнозина от тях са били Йерофанти. Серж Кайе на свой ред потвърждава: „Въпросът за Великата световна йерофания или Националните Йерофанти винаги е вълнувал Египетското масонство след смъртта на първия Велик Йерофант – Жак Етиен Маркони де Негре през 1868 год.“

         Титлата Йерофант се е появила в масонските ордени отдавна – започвайки с прекрасните дни на Регентството (1717-1723), когато във Франция действала парамасонската организация, създадена от господин де Шомоно под името „Орден на кавалерите и нимфите на розата”. Събранията се председателствали от двама офицера от различен пол, единият от които носел титлата Йерофант, а другият – Върховна Жрица.

         Нека да разгледаме историята на Йерофанията в Египетското масонство.

         Уставът Мизраим се оглавявал от избран Велик Президент. Първоначално тази длъжност е била заемана от Ле Шанже, а след него по наследство е предадена на тритата братя Бедарид, докато и последният от тях не починал.

         На 21 януари 1816 год. за Велик Йерофант на ордена бил избран Габриел Маркони.

На 7 юли 1838 год. тази длъжност по наследство е била получена от Жан Етиен Маркони де Негре (де Негре е била фамилията на неговата майка. Маркони добавил към нея своята фамилия, за да използва дворцовата приставка „де”).

През 1842-ра год. Маркони публикува книгата „Светилището на Мемфис или Хермес. Пълно развитие на масонските тайни”. В книгата се разказва, че Великият Йерофант регулира дейността на пет Върховни консула. По това време уставът включва 92 степени.

През 1856-та год. Маркони заминава за САЩ, където на 9-ти ноември в Ню Йорк е назначен за Суверенен Генерален Консул 94-та степен.

В същата тази година в Александрия е основан Върховният Съвет на Ордена начело с братята Жосеф де Бюрежар (Joseph de Beauregard) в качеството му на Велик Майстор.

През юли 1862-ра год. Маркони назначава американския военен моряк Хари Сеймур за Национален Йерофант на САЩ. Създадено е Суверенното Светилище на Съединените Щати за устава Мемфис.

След смърта на Жан Етиен Маркони де Негре през 1868-ма год. ръководството на Ордена изцяло  преминава към Върховния съвет, намиращ се в Египет. Длъжността на Велик Йерофант (без да е встъпил в нея) се изпълнява от Великия Майстор Жозеф де Бюрежар, който през 1874-та год. предава пълномощията си на брат Салваторе Золя.

По този начин, ролята на Велик Йерофант се изпълнявала от брат Салваторе Золя, италиански масон. През 1876 год. той назначава Джузепе Гарибалди за почетен Велик Майстор пожизнено.

         През септември 1881 год. след дълги преговори, в които участват Националните и Суверенни Светилища на Мемфис и Мизраим от Франция, Великобритания, САЩ и Румъния е създаден Съединеният Устав на Мемфис и Мизраим. Негов Велик Йерофант става Джузепе Гарибалди, получил 97-ма степен.

На фото: Джузеппе Гарибальди

През юни 1882 год. Джузепе Гарибалди умира. Светилището в Египет се поема от неговия приемник Салваторе Золя, като пряк приемник на Жозеф де Бюжерар. В същото това време в Италия за Велик Йерофант е избран Джанбатисто Песина, един от организаторите на обединенията на уставите.

         През 1883 год. Салваторе Золя се отказва от по – нататъшното изпълнение на масонските си задължения и назначава за свой приемник Франческо Фердинанд делла Оди. 

         Едва на 30-ти март 1900 год. Великият Майстор на египетското национално светилище Фердинанд Франсоа делла Оди е бил признат за Велик Йерофант на суверенните светилища на САЩ, Англия, Ирландия, Румъния, Италия, Испания и Египет.

         През месец май 1902 год. Оди напуска поста си заради преклонна възраст. Нов Йерофант става Джон Яркър, един от създателите на Съединения Устав Мемфис – Мизраим. Но това не е било одобрено от Националното Светилище на Египет и през 1903-та година Оди предава своята титла Велик Йерофант на Идрис Бей Рагиб. 

На фото: Идрис Бей Рагиб (Раджиб)

Идрис Бей Рагиб е син на египетския премиер – министър Исмаил Паша Рагиб, а също така съдия и член на парламента, както и основател на партията „Млад Египет”. До 1930-та година той изпълнява своите задължения в Египет и Близкия Изток без какъвто и да е контакт с останалите национални светилища от устава Мемфис – Мизраим.

         В Европа и Америка Суверенното Светилище е оглавявано от Джон Яркър, съставил общ план за работа на Ордена. Книгите на Джон Яркър и днес служат като пътеводна звезда в работата на езотеричното масонство.

         След смърта на Яркър на 20 март 1913 год. Орденът отново се разцепва. Част от масоните признали за Велик Йерофант Теодор Ройс, Националния Йерофант на Германия, докато друга част – Жерар Енкос (Папюс), Националния Йерофант на Франция.

         През август 1914 год. започва Първата световна война и естествено вече не може да става и дума за взаимното признаване на братята от Франция и Германия.

         По това време Папюс назначава за Национален Йерофант на Испания Люсиен – Франсоа Жан – Мейн, а през 1916 год. умира от туберколоза.

         През 1923-та година умира Теодор Ройс без да остави свой приемник. Орденът известно време остава без единно ръководство. Накрая, на 21 януари 1929 год. в Лион се състои Конвент на Ордена, който провъзгласява за Велик майстор Жан Брико. Брико обаче не приема нито титлата, нито степента на Велик Йерофант.

         През 1933 год. за Суверенен Йерофант на САЩ е назначен брат Флетчър с присъдената му 99-та степен. До този момент за най-висока степен се е приемала 97-ма и тя е можело да бъде притежание само на един човек – Великия Йерофант.

         През 1933 год. Националният конвент на устава Мемфис – Мизраим избира за Велик Йерофант брата от Аржентина Херино Тройло, с присъдената му 98-ма степен.

На снимката: Херино Тройло

В Брюксел през 1934-та год. се състои Световният конвент на който е било решено да бъде одобрена структура на Устава в 100 степени. Стотната степен следва да принадлежи на Великия архитект на Вселената и на Великия Генерален Йерофант, който следва да стане духовен ръководител на ордена. 99-та степен била запазена за Великите неизвестни, а действащият Велик Йерофант получил 98-ма степен.

         Тройло отхвърля идеята за „Великите неизвестни”, мотивирайки се с това, че в 20-ти век е невъзможно нещо да бъде запазено в тайна дълго време и имената на „Великите неизвестни” скоро ще станат известни на всички. По този начин 100-та степен в резултат на редукция се превърнала ва 99-та и била получена от френския езотерик Артур Ромбо, а Великият Йерофант Тройло получил 98-ма степен. След година Ромбо, отличаващ се с особено труден характер върнал на ордена своята диплома и се отказал от 99-та си степен.

         През февруари 1934 год. Жорж Лагрез заявил, че е получил от Яркер титлата „Велик Йерофант”.

На снимката: Жорж Боже де Лагрез

Тук е моментът да направим малко отстъпление, за да обясним позицията Велик Йерофант и израза, който се крие зад думата „Йерофания”.

         Ложите на оперативните зидари са съществували винаги, още по времето на Древен Египет – може би заради това, че сам няма как да построиш дори и неголям дом, да не говорим за някое по – значимо съоръжение.

Покровител на строителите, както и на всички останали занаятчии бил бог Птах, който, съгласно митологията на древните египтяни, създал целия материален свят. „Велик Йерофант” (думата „йерофант” има гръцки произход) наричали върховния жрец на Птах, който представлявал пред божеството всички занаятчийски гилдии. Под израза „йерофания” се имало предвид инструкциите за медитация, които следвал да изпълнява Великият Йерофант за поддържането на егрегора (или както пишат в линията Бертие „голема”) на ордена.

Подобни текстове получавал Люсиен – Франсоа Жан-Мейн от Папюс. Съдейки по всички, за техен източник е послужил ритуала „Аркана Арканорум”, който на свой ред бил заимстван от италианските академии на натурфилософите и християнските кабалисти, такива като Пика де Мирандол и Райхлин. Те открили тези ритуали в книги по практическа Кабала.

През март 1936 год. конвентът на светилищата на устава назначил за Велик йерофант Констан Шевийон, но неговото назначение не било прието от Източния конвент на светилищата на устава. Очевидно се е имало предвид египетските и близкоизточните масонски ложи.

По това време било решено, че максималното количество степени в устава Мемфис – Мизраим ще бъдат 99, при това тази степен ще бъде запазена за „Великия Невидим Йерофант”. Великият Йерофант на света следва да има 96-та степен; отделно следва да бъде назначен Велик Йерофант за смесените (мъжки и женски) ложи.

След като Франция през 1940 год. била окупирана от нацистка Германия, на 13 август 1940 год. бил подписан закон за разпускането на всички тайни общества. Вече на 19 август маршал Петен със специален указ разпуснал Великия Изток на Франция и Великата Ложа на Франция. Уставът Мемфис – Мизраим бил разпуснат по – късно – с указ от 27 февруари 1941 год. Орденът потънал в сън (макар, че Робер Амбелен да твърдял, че понякога тайни работи все пак са се провеждали в домовете на членове на братството).

         През 1944 год. Констан Шевийон бил разстрелян както се предполага от колаборационистката фашистка милиция. На 25-ти март 1944 год. той бил изведен от дома си от познати хора, представили се за „полицаи”. Изплашените му другари даже не поискали от полицаите да се легитимират. Късно вечерта същият ден тялото на Шевийон с многочислени огнестрелни рани било намерено в предградията на Лион. Полиция, разследвайки престъплението казала, че официална заповед за арест (и присъда) изобщо не съществувала.

         Още един брат, претендиращ за поста Велик Йерофант, Раул Фруктус бил арестуван от немците и изпратен в концлагер Берген – Белзен, където на 26 февруари 1945 год. умира от тиф. От февруари 1945 год. за условен носител на поста Велик Йерофант във Франция се приема Анри – Шарл Дюпон. През 1956 год. на конвент в Брюксел за Велик Йерофант бил избран Жан-Анри Прост-Бирабен.

На снимката: Жан-Анри Пробст-Бирабен

Не всички обаче признали този избор и на 4-ти октомври 1958 год. в Лиеж за Велик Йерофант бил избран Марсел Клод.

На снимката: Марсел Клод

През 1990 год. Робер Амбелен пише на Жерар Клопел: „Що се отнася до титлата Велик Йерофант на света, то аз първи Ви обърнах внимание на плеонастичния (прекомерен)  характер на този израз. Великият Йерофант може да бъде само глобален и Вие ще станете напълно такъв, когато Ви предам другите два аркана (в реалноста съществуват само три) освен този, който Ви доверих по време на инаугурацията, а именно Египетския оракул. Аз се извинявам за това, че го запазих в тайна от Вас до момента. Египетският оракул се споменава в писмото на Лагрезе от 1945 год. и аз ще Ви го предам. Неговият произход е от Розенкройцерския орден на изтока (той бил свързан с Лагрезе в Кайро до Първата световна война). Това е божествена психическа работа (церемония) без използването на каквито и да е аксесоари”.

На 6 февруари 1998 год. Жерар Клопел пише в писмо до Шейхна Сил, който искал да назначи за свой приемник: „Радвам се да се обърна към Вас с това писмо преди назначаването Ви на поста Заместник на Великия Магистър на света. Регуляризацията на съответната степен ще се проведе на 14-ти март в Лион”.

Клопел дал своите и нареждания в случай на собствената си внезапна смърт, но преживял още 10 години… „Ако аз изчезна, то Катрин ще Ви предаде плик, в който се намира Великата Йерофания на устава, изхождаща от нашите знаменити предшественици Жорж Боже де Лагрез и Робер Амбелен. Може да Ви ги предаде и Мишел Кифер, но все пак се надявам, че на 14-ти март аз още ще бъда жив…”

На 5-ти май 1998 год. брат Шейхна Сил бива назначен за Вселенски Велик майстор на древния и изначален устав Мемфис – Мизраим (99 степен по линията на Амбелен). В същия този ден Жеар Клопел обявява прекратяването на своята масонска дейност. За това се говори и в писмото на Жерар Клопел, макар, че цялата церемония се състои на 20-ти май в дома на Клопел в Кустелет.

Шейхна Сил е гражданин на Брега на слоновата кост (Кот дАвоар), притежаващ едновременно давоарско и френско гражданство. С какво той се е прославил в масонството, по каква причина Клопел решава да му предаде ръководството на устава не се е удало да се разбере. Това решение предизвикало недоумение в много от членовете на ордена.

         В продължение на цялата 1018-та година брат Сила се намира в Абиджан (Кот дАвоар) и изцяло обръща гръб на масонството, занимавайки се изключително с изучаването на суфизма.

Вече на 5-ти май 1999 год. Жерар Клопел в писмо до един от братята с тревога пише, че „работата на масонството е замразена и във връзка с дадените от мен клетви съм принуден да възобновя работата си в рамките на устава”.

         На 2-ри март 2000 година Клопел пише писмо за това, че е принуден да си върен поста Велик Магистър във връзка с липсата на работа от страна на брат Шейхна Сил. Решено било, че орденът ще се оглави от триумвират от братя, всеки от които ще получи един от елементите на Великата Йерофания.

През 2005 год., на 30-ти септември Шейхна Сил обявява за назначаването на белгийския брат Вили Ремейкър за „Заместник на Великия Магистър”. На практика, това назначение нямало никакъв смисъл, тъй като сам Сил бил лишен от титлата Велик Магистър още през 2000-а година.

На 12 май 2006 год. Вели Ремейкър обявил себе си за Велик Йерофант на устава. Това обаче не било признато от никого, освен от няколко ложи в Белгия и в Мадагаскар – доколкото все още в този момент Жерар Клопел бил жив.

Един от най – важните персонажи в историята на устава, който пръв публично обявил Йерофания бил Жорж Бозе де Лагрез. Той се родил в Дижон през 1882 година. През 1904 год. постъпва във Великия Изток на Франция. Също така е член на ложата „Хуманидад”, която била ръководена от Папюс и Тедер. През 1927 год. получава 94-та степен от Жан Брико, а през 1934 год. е назначен за Заместник на Великия Йерофант и Велик Магистър на света, 97-ма степен.

         Както вече споменахме, във времената на нацистката окупация масонските ложи не са работили. Но Робер Амбелен твърди, че при него, в квартирата се е събирала ложа „Александрия Египетска”, която била посещавана от Жорж Лагрез и там той предал на Амбелен високите степени. Естествено, никакви протоколни работи на тази ложа не са били водени – ако ги откриели нацистите това означавало за членовете на ложата смъртен заговор.

          През 1944 год. след неочакваното убийство на Шевийон, Лагрез автоматично става Велик Йерофант на устава. Със съгласието на Амбелен Лагрез го назначава за заместник на Великия Йерофант.

         На 27 април 1946 год. Жорж Лагрез умира в град Анже и неговата титла по наследство следва да премине в Робърт Амбелен. Но не всички били съгласни с този развой на събитията. Едва на 13 август 1946 год. Шарл-Анри Дюпон в присъствието на Филип Енкос назначил Робърт Амбелен за представител на устава в Лионското светилище, а също така и за приемник на устава Мемфис – Мизраим във Франция. Това се случило в дома на Дюпон в Кутанеси (Долна Нормандия).

На снимката: Шарл-Анри Дюпон

В продължение на 30 години (от 1960-та година) Робърт Амбелен  изпълнява ролята на Велик Йерофант на устава Мемфис-Мизраим.

Паралелно с него по същото време на Хаити действал още един Велик Йерофант – Люсиен-Франсоа Жан-Мейн, водещ своята линия на приемственост непосредствено от Папюс. Той се върнал на Хаити от Франция, по едни данни в 1914 год. (веднага след началото на Първата световна война), а според други – в 20-те години на миналия век. Люсиен-Франсоа Жан-Мейн на Хаити живеел в град Леоган (Leogane). Следва да се знае,   че Жан-Мейн не е била истинската му фамилия, а псевдоним. Истинската фамилия на Жан-Мейн била Жефрар и той се явявал потомък на един от президентите на Хаити Фабр Жефрар (Fabre Gefrard). Това обяснява и факта, откъде простият хаитянин е имал средства да се образова в Париж и да пътешества из Европа.

         В Хаити на Люсиен-Франсоа се родил син Хектор-Франсоа, на който той предал традицията заедно с всички линии на приемственост – Гностичната църква Мемфис-Мизраим, „Орденът на черната змия”, „Орденът на червената змия” и Древният орден на тамплиерите от Източния обряд (OTOA).

         През 1948 год. Люсиен-Франсоа предал на своя син Хектор-Франсоа и Великата Йерофания заедно със записаната традиция и правото на управление на устава. Люсиен-Франсоа починал на границата на 1959 и 1960 год.

През 1964 год. в Хаити пристигнал Майкъл Бертие в търсене на древни езотерични традиции. Там той се запознал с Хектор-Франсоа и получил от него посвещение.

За да завършим историята за устава Мемфис-Мизраим в Хаити, ще кажем, че работите там са се провеждали до август 1983 год., когато Хектор – Франсоа починал. Никакви протоколи за работата на ложата не се водили, тъй като по времето на диктатора Дювалие (Папа Док) това е било смъртно опасно.

През 1975 год. Хектор-Франсоа предал на Майкъл Бертие званието „Велик Йерофант – Хранител” на устава.

На снимката: Майкъл (Мишел) Бертие.

В същото това време в Италия през 1973 год. пристигнал Франческо Брунели, назначен от Робърт Амбелен за Национален Йерофант на Италия. Брунели, крупен италиански езотерик се заселва в Триест, където по това време живее младият езотерик Джанфранко Перили. В 1980 год. Перили, известен по – късно под псевдониа Франк Рипел получава посвещение от Брунели. В същата година, няколко месеца по – късно Брунели посещава Рим и посвещава в устава Мемфис – Мизраим младия масон Джанкарло Сери. След съгласие от страна на Сери, през 1982 год. Брунели го назначава за свой заместник.

         Във всички случаи не са се съхранили никакви документи за посвещаването, и ние знаем за тях само от думите на Перили и Сери. При Перили (Рипел) са се съхранили текстове на т.нар. „Египетски работи”, които той предал на носителите на 97-а степен (Заместник на Великия Йерофант по работата с езиковите групи).

         През 1999 год. Перили (вече известен по това време окултен писател под псевдонима Франк Рипел) започнал работа в собствен орден под името „Масонски Египетски Древен и Изначален Устав Мемфис-Мизраим”. За кратко време той успял да открие Национални светилища в Руската федерация и в Израел.

На снимката: Франк Рипел

През 2010 год. група масони молят Франк Рипел да приеме 100-на степен (съществува версия, че в 1947 год. стотната степен била актуализирана от наследника на Кроули Уилям Кроу, но достоверни документи за това няма запазени). Перили се съгласил и в продължение на пет години осъществявал активно управление на устава. През 2015 год. обаче във връзка с влошеното си здравословно състояние Джанфранко Перили се преселил в Доминиканската република и напълно се оттеглил от работите.

            Джанкарло Сери открива работи на Ордена на древния и приет устав Мемфис-Мизраим през 1985 год. във Великия Изток на Италия. Великият Изток на Италия влиза в системата на англосаксонското масонство, макар и да не е признат от Обединената Велика Ложа на Англия. При това Великият Изток на Италия успява да инсталира ложи по устава в две Велики ложи, признати ОВЛА – в Русия и в Румъния. Титлата „Велик Йерофант” обаче Сери никога не получава, независимо, че наследява не Робърт Амбелен, а Франческо Брунели.

          През 1994 год. Майкъл Бертие, Велик Йерофант – Пазител на устава отделя от ордена Древният и приет устав Мемфис – Мизраим за Европа и френскоезичните страни, работите по който се оглавяват от известния френски писател – окултист Джоел Дуез. Дуез открива множество ложи и Национални светилища в Европа. През 2013 год. заради преклонната си възраст той предава Великата Йерофания на Националния Йерофант на светилищата на държавата Израел Александър Рибалка. Тържествената церемония се състои през нощта в гората Бейт-Шемеш до Йерусалим, на гроба на библейския герой Самсон.

На снимката: Предаване на Великата Йерофания от Джоел Дуез на Александър Рибалка в Израел на гроба на Самсон. Май 2013 год.

През 1998 год. Жерар Клопел почуствал влошаване на здравословното си състояние и предал пълномощията си, включително и часта за Великата Йерофания на родения в Кот дАвоар (Бряг на Слоновата кост) Шейхне Сил. Година по – късно Клопел обърнал внимание на това, че Сил не върши никаква масонска работа и през 2000 год. оттеглил указа си за предаване на поста на Велик Йерофант.

         През 2005 год., пет години след като бил смъкнат от поста Сил издава указ за назначаването на белгийския масон Вили Ремейкър за Заместник на Великия световен магистър. Следва да отбележим обаче, че това се случва след като самият Сил никакъв пост вече не е заемал.

         На 12 май 2006 год. Вили Ремейкър се обявява за Велик Йерофант на устава. Трябва да отбележим обаче, че постът по това време се заема от Жерар Клопел.

Няколко думи за Жерар Клопел:

Клопел е роден на 5 март 1940 год. в град Пюто (департамент О-де-Сен). По образование е доктор по психология, психотерапевт. На 13 март 1963 года Клопел постъпва в масонската ложа «Папюс» №719 в източен Париж. Ложата е част от Великата Ложа на Франция. По-късно той се мести в ложа «Хермес», работеща по устава Мемфис-Мизраим. През 1976 год. получава 33-та степен по Шотландския устав.

На 29 октомври 1984 год. Робер Амбелен обявява, че му предава линията на приемственост и на 31 декември 1984 год. е предадена Великата Йерофания. На 5 октомвир 2008 год. Жерар Клопел умира в Шатуренар (Прованс).

На снимката: Жерар Клопел с братята. Крайният отляво – Анри Марти, бивш Велик Копт на Всемирната Асоциация на Египетските Послушания. Редом с него (вторият отляво – неговият брат, Великият Магистър на Регулярната френска ложа на египетските устави).

Доколкото смъртта на Клопел била съвършенно неочаквана, за приемственоста на поста Велик Йерофант веднага били обявени няколко човека – Жозеф Кастели, негов близък приятел (Кастели организирал погребението на Клопел), Мишел дьо Соланж, френски адвокат, ръководител на една от ложите, и Жерар Харел, също майстор на една от ложите.

         Съгласно потвърждение от страна на дьо Соланж, Клопел му предава поста на Велик Йеронафт през 2007 год., година преди смърта си. Кастели също така се обявява за приемник на Клопел. Харел, управляващ един от ордените на устана, тясно си сътрудничи с Клопел и в последните няколко години се оттегля от работите по здравословни причини.

През юли 2019 год. Майкъл Бертие изпраща личния си представител Марк дьо Жарден в Израел за предаване правата за управление на ордена на Древния и Изначален устав Мемфис-Мизраим за Европа и френскоговорящите страни. Марк дьо Жарден предава  на Великия Йерофант на ордена APRMM-Europe and FLC Александър Рибалка Великата Йерофания, вклъчваща в себе си писмени и устни инструкции за ръководене на ордена.

На снимката: Предаване на патента за управление на устава Мемфис – Мизраим (линията Бертие) на Александър Рибалка