Бецалел Ариел Ложа „Гръмотевичен камък № 1“, град Москва
Преминаващите посвещаване в масонството произнасят два вида клетви. На първо място, те се задължават да помогнат на своите братя при необходимост, да ги обичат и уважават. На второ място, масоните се кълнат да скриват от профаните (всички, които не са преминали обреда на посвещаване) тайните на своя орден.
В мнозина може да възникне въпросът: какъв е смисълът на тези клетви и защо са нужни те? Този въпрос се изостря особено много след като кандидатът чуе за суровите наказания, очакващи го, ако наруши клетвите.
Клетвите, свързани с братските отношения и взаимопомощ не е сложно да бъдат разбрани – в края на краищата, именно на тези братски връзки се държи и целият масонски орден. Случват се ситуации, когато естествените, добри отношения може да не стигат за това да се помогне на ближния – още повече, че не всички са склонни да изпитват симпатии един към друг. И тогава именно дадените тържествени обещания могат да се превърнат в протегната ръка от брат за брата в решаващ момент или да се избегне възможен конфликт.
В далеч по – голямо объркване могат да бъдат потопени посветените с клетвата да пазят мълчание и да не разгласяват масонските тайни. Действително ли сред тези кратки фрагменти със знания предавани по време на ритуала има нещо, разкритието на което може да нанесе вреда? Защо е нужно толкова настойчиво да се изисква символите, паролите, ритуалните изпитания и др. да не стават достояние на широката публика? Именно с тези въпроси ще се заемем в настоящата статия.
Исторически контекст
Преди да отговорим на нашия главен въпрос за необходимостта от клетви, следва да разберем какво именно посветените масони са задължени да скриват от профаните. Границата между това, което е позволено (а може би даже следва) да се говори на всички хора и това, което е позволено да се предава само на истинските и законни братя – зидари, в различно време и при различните автори се е тълкувало нееднозначно. Като цяло може да кажем, че клетвата да се крие се отнася основно на първо място до знака на степента, паролите и особеното ръкостискане, а на второ място – до конкретното съдържание на ритуала на посвещаване, това как той протича и какво се прави в него. Що се отнася до различните масонски символи въобще (например, значението на пергела и правия ъгъл и др.), видно е, че не всички авторитети в масонството ги считат за забранени за разгласяване. И още повече, че няма смисъл да се крият основните духовни и морални идеи на масонството, ако те имат универсална стойност и могат да бъдат изразени с думи, разбираеми за миряните – например значението на милостта, вярата във Върховния Архитект на Вселената и т.нат.
Защо паролите и ръкостискането, елементи, неносещи по моему някаква важна информация се оказват толкова важни и внимателно съхранявани тайни? Първият отговор на този въпрос ще ни помогне да хвърлим поглед в исторически контекст върху формирането и развитието на масонството.
Днес, в XXI век правото на хората свободно да се обединяват в съюзи, да се срещат и обсъждат всякакви теми, да се учат един от друг и да се занимават със съвместни проекти практически не се отрича от никого. И понякога е определено трудно да си представим, че не винаги е било така. Преди триста години (в 1717 год.), когато масонството за първи път гръмко обявило за себе си, създавайки Великата Ложа на Англия подобен обрат не е бил по вкуса на всички. Католическата църква, която в продължение на много векове се е отнасяла с нетърпимост към проявите на свобода на мисълта, бързо започнала преследване на масоните. Някои представители на светските власти също така започнали да виждат в братството потенциална заплаха за стабилността и обявили масоните извън закона.
В частност, във Франция първите ложи възникнали през 1725 год., а вече в 1732 год. полицейското управление на парижкия окръг Шатл забранил дейността на всички масонски организации. На 28 април 1738 год. римският папа Климент XII издал була, с която отлъчил масоните от църквата и обявил наказанието им – смърт. Този закон бил обновен от друг папа – папа Бенедикт XIV през 1751 год. в булата „Providas Romanorum Pontificum”.
През 1740 год., следвайки папската була, испанският крал Филип V обявил преследване на масоните в своето кралство. Крал Фернандо VI потвърдил този указ през 1751 год., приравнявайки масонството към държавна измяна (данните са взети от книгата „История на масонската символика” на А. Черчвард, където може да се намери допълнителна информация по темата). Независимо от века на просвещението и тенденциите към хуманизъм, католическата инквизиция не преставала да изпраща хората на смърт по обвинения в ерес или вещерство. Последният екзекутиран (доколкото е известно без да има отношение към масонството) бил учителят К.Рипол, който бил обесен на 26-и юли 1826 година. По този начин, масоните имало от кого да се защитават и от кого да пазят своите тайни.
За историята на Мемфис–Мизраим в частност като най – ярък пример може да послужи граф Алесандро Калиостро, който в стремежа си да утвърди ложата на египетството масонство в Рим, през 1789 год. бил заловен от инквизицията. След продължителен съдебен процес смъртната му присъда била заменена с доживотен затвор, в който той починал няколко години по – късно.
Естествено, в условията на лова на масони от страна на инквизицията или структурите на власта били нужни знаци, които да позволят на братята незабележимо да се разпознават един друг, без да разкриват на потенциалните си врагове своята съпричастност към занаята. Съобщаването на паролата или тайното ръкостискане лесно можело да доведе до проникване в ложата на врагове и да постави под заплаха физическото оцеляване на масонството. Няма нищо удивително в строгостта с която звучи клетвата, изискваща да се пазят тайните. На практика, нарушаването и може да стане причина за смърта на десетки или стотици хора, обещали си един на други да се обичат като братя!
Въпреки, че от средата на XIX век политическият и религиозен климат в повечето страни става по – мек и сериозните заплахи се разпръсват, още много пъти секретността помага на масоните. Например, в нацистка Германия да се обявиш открито за масон било абсолютно немислимо, тъй като създаването на всякакви тайни или езотерични общества било абсолютно забранено. По подобие на Германия, и в Съветския съюз властите не проявявали снизходителност, ако в ръцете им попаднели свободни зидари. В някои страни по света и в днешно време са съхранени репресивните режими и никой не знае какво ни готви утрешният ден!
От всичко казано до тук, не е сложно да се разбере например, защо още на първа степен в системата Мемфис–Мизраим на посветения се предават два вида ръкостискане и две пароли. Обикновената масонска парола и прилаганото към нея ръкостискане се използват във всички масонски устави. Откакто те са били въведени вече има немалко хора, които непосредствено след посвещаването са нарушавали клетвата и са разкривали сведения и бидейки профани не са опазвали тайната и са я доверявали на други хора. Макар, че широката публика, незаинтересована от въпросната тема, остава в неведение по отношение на тези пароли и знаци, на повечето изследователи няма да им коства особено големи усилия да потърсят информация и да намерят всичко, което им е нужно в книгите.
Може да се каже, че тази парола и ръкостискането отдавна вече са престанали да бъдат тайни в най – строгия смисъл на думата. Затова в Мемфис–Мизраим на ученика се дава още едно, особено „розенкройцерско” ръкостискане, което е далеч по – незабележимо за страничния наблюдател и почти не е известно за масоните от другите устави. Във времената на гонения и преследвания тази тайна можела да спаси живот там, където обичайното масонско ръкостискане бързо се разконспирирало.
Братската помощ
Разгледаното по – горе представлява първата и исторически най – важната причина за опазване в тайна на знаците, паролите и ръкостисканията. Впрочем, съществува и друга причина, близка до тази. За масоните е било изключително важно да имат опознавателни знаци, за да може навреме да научат ако брат се нуждае от помощ. Ако те бъдат разгласени от тях може да се възползва всеки профан. Той ще привлече нашата помощ към себе си, без да има намерение да заплати със същата монета на нас самите. Най – общо, ако тези знаци престанат да бъдат тайни и по тях няма възможност да бъдат разпознавани свободните зидари (тъй като разпознаването на практика е необходимо), то в този случай ще се появят нови знаци, които отново ще бъдат секретни.
Тази мисъл в директен текст изразява известният масонски автор Алберт Пайк в книгата си „Морал и догма” (глава 4 – „Тайният майстор”). Той пише следното:
«Умението да пази тайната е необходимо на масона от всяка степен. Това е главният и фактически единственият урок на степента ученик. Тържественото обещание, което дава всеки от масоните на земята и което изисква от нас оказване на помощ на тези, които ние не познаваме и е възможно никога да не опознаем, но които търсят помощ от нас, и ние сме длъжни да им я предоставим дори с риск за собствения си живот… това задължение ни учи в каква дръзка постъпка би се превърнало предателството на нашите тайни на тези, които не са свързани с нас с общи задължения; и ако в този случай ситуацията изисква незабавно решение и ние нямаме време за щателна проверка, то ще се окаже, че по силата на нашата тържествена обвързаност, братската помощ ще бъде оказана на самозванец”.
В частност, написаното особено може да се отнесе към знака за призива към помощ, който се предава при посвещаването в трета степен. Даже, съвременната история познава случаи, когато масон, оказал се сам на непознато място, без да знае какво да прави именно с помощта на този знак внезапно открива свои братя там, където най – малко очаква да ги срещне.
До момента, разговорът вървеше за значението на масонските знаци, пароли и ръкостискания. В съвременния свят нерядко те са заменени с разпечатани дипломи или масонски пластмасови паспорти с магнитна лента и вложена система за защита. Очевидно, значението на традиционните знаци в днешно време не е вече толкова голямо, както преди, но въпреки това те все още се използват активно. Нека да преминем сега към разглеждането на ритуалите за посвещаване и свързаните с тях тайнства.
Ритуалите на посвещаване
Всеки ритуал за посвещаване има за цел не само да запознае кандидата с новите символи и легенди, но и в крайна сметка да се превърне в особено лично преживяване, докосващо най – дълбоките пластове на нашето съзнание. Изпитанията през които посвещаваното лице преминава, когато за първи път е приет в ордена трябва да предизвика неговата собствена воля и смелост. Дори и той да осъзнава, че няма да му бъде нанесена сериозна вреда, тези процедури ще поставят пред самия него въпроса, защо е направил тази стъпка в живота си и какво е готов самият той да направи в името на по – висшата цел. Те също така ще пречистят финото му тяло – астралния двойник, за който се споменава в ритуала.
В крайна сметка случва ли се подобно пречистване наистина или това е само и единствено поетичен образ? Масонското посвещение може да бъде разглеждано като форма на церемониална магия и ако ритуалът е проведен качествено, тя е способна да издигне духа на посвещаваното лице и да предизвика истинска реакция в астралното му тяло. Постигнатото състояние по – нататък, в бъдеще ще изчезне и човек отново ще се върне на нивото, на което е свикнал да функционира, но отпечатъкът от получения опит ще бъде съхранен и ще остане. Той може да се превърне в ориентир за последваща индивидуална работа и като посеяно семе бавно да расте в продължение на целия масонски път.
Едно от условията, позволяващи да се направи този опит за посвещаване дълбок и пълен със съдържание е неговата неочакваност. Именно, когато кандидатът предварително не знае през какво му предстои да премине, той е в максимална готовност да възприеме всичко чисто и непосредствено.
Ако Вие предварително имате възможност да прочетете текста на ритуала или да го наблюдавате как прочита той отстрани, ще си създадете определено впечатление. Ще изтълкувате всички елементи на ритуала от позицията на собственото си мнения и знания. По – нататък, това предварително придобито впечатление и направената интерпретация ще се превърнат в завеса, през която светлината на посвещението трудно би достигнала до Вашата душа.
Човекът е така устроен, че предварителното познаване на определен процес или ситуация му дава усещането за относителен контрол върху нея. В този случай, той може да си позволи да съди, оценява, да се съгласява или отхвърля. Всичко това е пречка за усещанията и преживяванията, които ритуалът на посвещението е призван да посее в душата на масона. Стъпвайки върху това ние достигаме до още едно разбиране на това, защо ритуалът за всяка степен следва да бъде държан в тайна дори и от самите наши братя, ако те още не са постигнали съответната степен. Това помага на душата, която ще бъде посветена в решаващия момент да бъде открита и обнадеждена, лишена от защитния скепсис и в резултат на това готова да възприеме и запази дълбокия отпечатък от всичко, което се случва с нея.
В някои степени ритуалът включва въпроси към посвещавания, на които той има право да даде всякакви отговори. Неправилни варианти тук няма – отговорът може да бъде какъвто иска, но трябва да бъде собствен и максимално искрен. Нерядко кандидатът сам дава своя отговор в момента, в който го произнася. И тъй като въпросът има дълбоко философско значение за неговия живот, в този момент за него, кандидата ще се изясни и нещо важно, за което той преди това не е мислил.
Когато ни задават такива въпроси в ежедневния живот, нерядко даваме различни отговори и нито един от тях не възприемаме сериозно. Сега, в ритуална обстановка, когато този въпрос ни е зададен като стъпка по пътя на посвещаването, отговорът изплува от дълбините на съзнанието ни – от там, където при всеки се крие неговото собствено „АЗ“. Ако кандидатът предварително знае какви въпроси ще му бъдат зададени, той евентуално би помислил и би разработил варианти на своя отговор, отчитайки всички аспекти на въпроса. Но в този случай мястото на истинското „АЗ“ като отговор ще бъде заето от нещо внимателно преценено, красиво формулирано, но лъжливо като отговор. Именно изненадата ни позволява да извлечем от дълбините на душата си това, което всъщност е скрито в нея.
Понякога се наблюдава, как хората, преминаващи през ритуал на посвещаване, включващ философски въпроси към посветените са объркани какво да отговорят. Малко вероятно е подобни въпроси да възникват пред тях за първи път в живота им и объркването в което изпадат показва основното – мислите, които са преминали в главите им по тези теми в миналото не са се превърнали в техен личен отговор. Може би това изобщо не са били техни собствени мисли, а такива, пасивно получени от обществото. И едва сега, изправени по време на ритуала лице в лице с това предизвикателство, се е появил шансът да чуят най – накрая самите себе си и да разберат какво представлява лично за тях поставеният въпрос.
Тайната на магията
Ако продължим да разглеждаме масонските ритуали от гледна точка на магията ще открием още един смисъл в мълчанието. Всеки, който малко или много е запознат с това изкуство знае, че опазването на тайната е съществено условие за успеха на самата магия. Сфинксът, който за нас представлява синтетичното лице на древен Египет се разглежда от окултистите (и в това число и от посветените в Мемфис – Мизраим) като съвкупност от четири същества от колесницата на Ихезкел (пророка Йезекил) – лъв, бик, орел и човек. В окултната традиция на тях съответстват четирите добродетели или главните принципи, които са длъжни да следват посветените: Да се осмеля. Да пожелая. Да зная. Да запазя мълчание.
Без смелост, човек няма да посмее да направи и една крачка към новото и непознатото. Ако в него не гори желание, той няма да може да застави самия себе си да работи, без бясно знание опитите му ще бъдат направени на случаен принцип и целите няма да бъдат постигнати. Изглежда, че точно тези три принципа са особено важни за всеки човек във всяко едно отношение. Но в нашето изкуство към тях може да бъде добавен още един – мълчанието. Този, който разкрива тайните на магията, на практика премахва защитната покривка, скриваща я до този момент от очите на околните. Астралната плоскост в която действат магичните сили е подобна на океан с множество течения, създавани от мислите и намеренията на хората и другите същества. Да се премахне покрова с тайни върху работата, означава да се пуснат хаотичните енергии и течения от този океан и те лесно да унищожат желания резултат.
Един от основоположниците на окултизма Г. К. Агрипа в своята книга „Окултна философия“ (ч. 3, гл. 2) дава насоки и наставления по този важен въпрос:
„Веднага Ви предупреждавам, че точно както божествените сили не понасят гласността и невежеството, а обичат тайната, така и всяко магично дело не понася гласността, търси къде да се скрие, укрепва се от мълчанието, но се разрушава от разкриването без да успее да достигне пълнотата на своите собствени действия. Цялата магическа сила намалява, когато се влива в празни и невярващи умове. Следователно, магьосникът следва, ако иска да получи плодовете на своето изкуство, да пази в тайна и да не споделя с никого целите на своята работа, нито мястото, нито времето, нито желанието – освен на учителя, другаря или приятеля, който трябва да е верен и искрен, да пази мълчания и да бъде достоен по своята природа и образование“.
По същия начин и ние, ако искаме ритуалите ни да не останат само празна формалност и да донесат силата, която да подпомогне духовете ни да се издигнат към света на Великия архитект, следва да разкриваме тяхното съдържание „само на партньор или приятел“, тоест посветен заедно с нас брат – масон. В същата глава, Агрипа изброява много примери за скриване и опазване на тайните, с които великите учители в миналото са обграждали своята мъдрост и които са били практикувани в древните мистерии.
Ние разгледахме няколко причини за клетвите, които кандидатът изрича по време на своето посвещение. Те се отнасят както към първоначалната необходимост масонският орден да крие дейността си от външни преследвачи, така и от условията за възвръщането на духовните сили вътре в самата ложа, в нейните ритуали и практики. Тази информация ще помогне на новопосветените да развият вярно и точно отношение към това през което са преминали, както и да продължат по – нататък.
