Езотерично масонство

Някои аспекти на древноегипетското наследство на масонството

Ритуалите и обичаите на масоните винаги са имали сходство с обредите и обичаите на древните египтяни. Техните философи не искали да откриват на простосмъртните тайните на политиката и философията, и ги замаскирали, скрили ги под особени йероглифни фигури, знаци и символи, значението на които се разкривало само на посветените.

         Ние чуваме тайните думи дори и в началните етапи на нашия занаят. Колко от нас обаче отиват по – далеч и осъзнават, че практикуваме своите мистерии върху основа, поставена преди хиляди години? Какви са тези ритуали, какви са тези обичаи? Откъде са дошли тези философи или магьосници? Произлизат ли те от онова, което смътно наричаме „школа на мистериите на Древен Египет“?

         „Както великолепното Слънце изгрява на Изток, за да открие и освети деня, така и Достопочтенният Майстор стои на Изток…”

         Възможно ли е нашите особени философски принципи да произлизат от Ехнатон, еретическия Крал – Слънце, който се опитал да се отърве от угнетяващите обряди в почит на Амон, тъмното божество и да замени поклонението пред слънчевия диск като представа за единствения Жив Бог и по този начин, да се превърне в първия монотеист в записаната история?

         За да разберем този първоначален начин на  живот следва да отхвърлим и забравим собствения си начин на мислене. Трябва да забравим, че животът ни е строго контролиран от часовника, че пътуваме с коли по асфалтирани пътища, че босите ни крака вече не докосват голата земя… Да се върнем към ерата, когато дейноста ни се e управлявала от годишните времена, от изгрева и залеза на Слънцето, когато сме имали възможност цяла нощ да лежим по гръб, гледайки звездите с часове.

Както древните египтяни са виждали животинските форми на съзвездията, така и ние виждаме как Слънцето, родено на Изток прогресира до пълното величие на своята сила и умира на Запад, за да се възроди на следващия ден. С течение на времето наблюдаваме как семената покълват, превръщайки се във възрастно растение. Виждаме семенцето, което покълнва и се превръща в ново растение. То се е преродило, възкръснало е и отново се е превъплътило в своята собствена форма. Виждаме, че животът е поредица от безкрайни цикли. Ако животът на растенията може да се прероди, тогава защо не се преродим на тази земя – може би в духовния свят?

Първото усещане на завършеност е дошло. Някои от нашите братя с усърдно мислене са се събрали и са записали тези мисли – първо на камък, а по-късно и на папирус; и са ги събрали в първата библиотека. Пазителите на тези наблюдения изучавали и свързвали тези мисли. Появиха се първите философи, магьосници и мъдреци. Но какво е нашето положение в материален план на този етап? Ние не се различаваме от мъжете и жените, които са предопределени да ни следват.

Притежаваме същите основни инстинкти на надежда, страх, радост жажда за живот в този физически план. Физическата смърт не е проблем за нас. Знаем, че нашето „ба” (душа на древноегипетски език) ще съществува. По-късните поколения ще открият нашите надгробни паметници, ще наблюдават стилизираното ни изкуство и някои ще стигнат до извода, че винаги сме позирали в религиозни пози. Това обаче не е така.

Ние имаме пропорционален брой мислители от горната, долна и средна класа. Имаме своите божествени фараони или царе. Ние обаче се различаваме в друго различно и съществено отношение. Нашите мъдреци започнаха да мислят върху някои външни въпроси. Защо сме на тази земя? Откъде сме дошли? Къде отиваме, когато завършим срока, който ни е даден на тази земя?

Нашите мъдреци ни разказват, че в началото е бил Птах (заклинанието). Този Велик Архитект на нашата Земя произнесъл думата и нашата Земя се образувала от първичното яйце, приютило се в средата на лотоса. Сегашните „градове – държави” в Европа много приличали на „номи” в древния Египет.

Първобитната религия на хората е била анимизъм. Боговете били представяни във вид на статуи или други земни предмети. Преди всичко статуята се изобразявала с човешко тяло и глава на едно или друго божество.

Да кажем, че чакалите свършват добра работа по почистването на остатъците от органичен живот след смъртта. Следователно, поставяйки главата на чакала върху човешкото тяло, древните египтяни използвали за да представят Бога на смъртта под името Анубис.

Бабуинът изглеждал мъдър. За това и главата му била поставена върху раменете на писаря в съдебната зала, къде претегляли и преценявали човешкото – върху противоположната страна на везната поставяли щраусово перо, изобразяващо „Маат“ или „Истина“. Той получил името „Тот“. От множеството номи (области), разпръснати в долината на Нил, се появили изображения на свещени крокодили, котки, крави и т.н.

Накрая дойде Озирис, добрият и мъдър цар, който научи хората на изкуството на посева и жътвата, както и на секретите за наторяването с алувиална почва, периодично изхвърляна при наводненията на Нил. Неговата сестра (жена) била Изида. От техния съюз се родил синът им Гор. Така била образувана първата троица – баща, майка и син.

Но не всичко било наред при Озирис. Неговият брат бил Сет (Сет – божеството от пустинята, коренно различен от Озирис, който се явявал покровител на селското стопанство и „цивилизования живот” – А.Р.). Сет завидял за това, че Озирис бил почитан от народа. Той устроил банкет на който представил кутия под формата на човешко тяло. След обилни словоизлияния, Сет предложил игра – голямата награда щяла да бъде за този, чието тяло точно съответствало на размерите на кутията.

Всички се опитали да влезнат в саркофага , но безуспешно, тъй като той съответствал само на размерите на Озирис. Когато Озирис легнал в саркофага, Сет плътно затворил саркофага, а неговото отваряне било невъзможно (напомня на руската легенда за богатира Святогор – А.Р.). Сет заповядал да хвърлят саркофага във вода, където той дълго плавал, докато не акостирал в корените на дърво (Според някои легенди дървото било акация, а саркофагът с Озирис доплувал до ливанския град Тир – А.Р.). Изида тръгнала да търси Озирис. В това време Сет намерил тялото на Озирис и го разчленил на 14 парчета, разхвърляйки ги по целия Египет (в Египет имало 14 области – номи – А.Р.). Изида успяла да събере частите на Озирис. Тя помахала над тях с крила …и вдъхнала живот в мъртвото тяло. Така Озирис се превърнал в божество, възкресено от мъртвите. Гор решил да отмъсти на Сет за Озирис. Той встъпил в битка с него, но загубил очите си.

Това съвсем накратко е теологията на Египет. Как се отнася към това масонството? Ние широко използваме символиката, голяма част от която е взета от „Папируса на Ании”, наричан още „Египетска книга на Мъртвите” (не я бъркайте, моля Ви с „Бардо Тедол” или „Тибетската книга на Мъртвите”).

Нека да се обърнем към символизма на масонството, разпръснато в нашите ученици от различни степени.

Озирис седнал на трона. Едната му ръка била по – къса от другата и образувала нещо като „квадрат”. Обичайно в краката му стояла змия – Озирис бил готов да я убие с един удар на копието си. Точката вътре в кръга представлява всевиждащото око на Хор. На египетските стенописи ще намерите също така триъгълник, изобразяващ Троицата. Кубът представлява самата стабилност; 4-те колони поддържащи небето, съответствали на „четирите ъгъла на земята“ и 4-те страни в ложата.

В „папирус Ании” Озирис моли главата му да не бъде отделяна от тялото, а неговите вътрешности да не бъдат унищожавани (при мумифициране вътрешностите обикновено се съхранявали в отделни съдове – А.Р.).

Традиционно се смятало, че мистериозните училища са открити от фараона Тутмос III в неговите лични покои и се предавала на посветените и Великите учители като Ехнатон. Ученията са били тайни дотолкова, доколкото те се предавали само на доверени хора след дълъг изпитателен срок. Мистериите изучавали вечните тайни на раждането, живота, смърта, възкръсването и прераждането. Защо това се е криело от широките народни маси? Явно по същата причина, по която нас ни учиха „да не хвърляме бисери сред свинете”. За да може тези бисери да бъдат видени само от тези, които могат да оценят красотата и истината им.

         Действително, нашите собствени обряди ни внушават, че ние идваме на този свят бедни, голи, слепи, страдащи. Ние преминаваме през нашето съществуване, опитвайки се да открием „скритите тайни на природата и науката”, след това, следвайте смъртта на нашите стари идеи се издигаме в светлината на по-голямото осъзнаване на всичко това.

Нарекох Ехнатон Кралят – Слънце първият монотеист. Той всъщност открил, че напредъкът се постига чрез еволюция, а не чрез революция.

Божеството известно като Ра или Амон Ра се явявало символ на Слънцето. Ехнатон направил и още една крачка. Слънчевият диск станал символ на Бог, чиито лъчи влияят на земния живот. Стенописите от този период изобразяват фараона, от слънчевия диск на който излизат лъчи, в центъра е изобразен Анкх – „кръстът на живота”.

Бог е един – единствен и няма други като него.

Един е Бог, който е сътворил всичко.

Бог е Дух, скрит Дух, Дух на Духа,

Великият Дух на Египет,

Божественият Дух.

Бог е от началото и той съществува от началото.

Това е част от „Химна на Атон”, написан в периода на царуването на Ехнатон. Звучи познато, прилича на 104-я псалом на цар Давид. Но тези редове са били написани преди 3000 години.

А сега нека обсъдим древната символика…

Политика конфиденциальности

Наш сайт использует файлы cookies, чтобы улучшить работу и повысить эффективность сайта. Продолжая работу с сайтом, вы соглашаетесь с использованием нами cookies и политикой конфиденциальности.

Принять