Артуро де Хойос, 33 степен, Велик Архивист и Велик Историк на Шотландския устав
Превод: Александър Рибалка
Езотерично ли е масонството или не? Кратките отговори са: „Да; Не; Може би”. За езотерична може да се приеме всяка тема, предназначена и понятна само за определена, неголяма група хора със специални знания и интереси. Това, безусловно се отнася и за масонството. На далеч по – дълбоко ниво и в масонския контекст с думата „езотеричен” обикновено се обозначава, че нашите церемонии и ритуали са насочени към търсенето на истината, не се възприемат с обикновени чувства и имат духовна съставка в себе си.
Терминът не се възприема от всички, защото „езотеричното масонство” не бива изцяло да се възприема или отхвърля. Подобно на луковица, всеки езотеричен слой последоватено се развива върху предходния. Всички можем да се съгласим с идеята, че масонството е предназначено да бъде разбрано от малцина и че това е много специално знание. Но тук възниква въпросът: „Какво е това специално знание?“ и „Дали то наистина е тайно?“
В зависимост от наклонностите степента на майстора масон се е тълкувала различно от различните хора. За някои това е история за вярност, за други – надеждата за безсмъртието на душата. Някои пък са възприемали историята за майстор Хирам като урок по алхимия.
Въпреки това трябва да избягваме да определяме само едно от тълкуванията като „единственото вярно“. От 1717 год. насам са създадени повече от хиляда различни ритуала за масонски степени. Най-популярните от тях са запазени и са включени в много обряди, ордени и системи, които познаваме и днес. Подобно на храната, всяка степен е толкова добра, колкото е и нейният създател. Една рецепта може да включва много съставки, но вкусът ще бъде напълно различен. Предпочитанията на създателя на ритуала за дадената степен влияе на съдържанието на ритуала по същия начин, както и вкусовите рецептори на готвача. Всеки, който е посещавал различни ложи, знае, че дори „ароматът“ на символичните степени може да варира значително в зависимост от състоянието. Особено ако говорим за Шотландския устав, Йоркския устав, Шведския устав и др. В по-високите степени разликите са още по-драматични. Някои от степените са философски алегории, други са тип – разсъждения на символични или исторически теми. В Шотландския устав, различните степени могат да имат различно съдържание в зависимост от юрисдикцията (например, в северната юрисдикция 20-та степен е напълно различна от ритуала на същата 20-та степен в южната юрисдикция).
Когато някой описва себе си като „езотеричен масон”, това обикновено означава, че той изучава аспектите на това, което се нарича „Западна езотерична традиция” – т.е. близоста до символиката на херметизма, гностицизма, неоплатонизма, Кабалата и др. Масонството е еклективна организация и в различно време ние сме заимствали езика и символите му от други традиции.
Въпросът за това, действително ли нашите ритуали представят нещата като реалност или те са предназначени само за стимулиране на мисленето? Или и двата отговора са верни?
Както се говори в ритуала за 30-та степен (рицар Кадош) – ние не трябва да бъркаме символа с това, което символизира. В някои случаи обаче това се е случило.
Някои отричат всякакви езотерични влияния въобще, други приемат езотериката за основно съдържание на масонството. Нека да опитаме да хвърлим светлина по този въпрос…
Много символи на масонството са били използвани много преди появата на самото братство в съвременния му вид (до 1717 год.). Да разгледаме например гравюрата на Габриел Роленхаген, на която жена държи квадрат, придружен с мотото: „Спазвай мярката!“ Тази гравюра е създадена през 1615 год. и е публикувана в книгата „Избрани емблеми: Божествена и морална, антична и модерна“, публикувана през 1732 год. в Лондон.
Още един пример – книгата „Новата иконология” на Чезаре Рипи, издадена в Падуа (Италия) през 1618 година. Тя изобразява човек, държащ пергел и прав ъгъл като символ на съвършенната работа. Надписът на гравюрата гласи: „Подреденост и справедливост”. В тази книга са намерени също така рисунки на жени, държащи в ръцете си пергел и прав ъгъл.
Моралната символика на тези работни инструменти постепенно е била въведена в масонския ритуал. Подобни книги навярно са били познати на членовете на първоначалната Велика ложа и те се вдъхновявали от техния символизъм.
Спомнете си, колко пъти сте виждали в холивудските филми пергелът с триъгълника или Всевиждащото око – защото те изглеждат много „готино”. По същия начин някои, стари символи са успели да попаднат в нашето братство.
Има и директни заемки от езотерични текстове. Например, версията за 14-та степен, използвана в южната юрисдикция на Шотландския устав (Върховния съвет на Чарлстън) от 1801 до 1822 год., използва лекцията за еврейската нумерология или хематрия, заимствана от „Окултната философия“ на Хенрих Корнелий Агрипа. Ако ме попитат, дали тази степен е езотерична, бих казал „да“. Относно по-късната му версия, приета от Върховния съвет, бих казал „не“. Така че и двете версии имат своите аргументи. Ако се интересувате от езотериката, тогава ще я намерите в изобилие в масонството. Ако не, покрай нея има какво да изследвате. Личната ми библиотека разполага с достатъчно материали и от двете страни, за да оправдае всяка гледна точка. Но преди да посегнете към звездите, уверете се, че краката ви са здраво на земята. Ето три книги, които бих могъл да Ви препоръчам:
(1) Harry Carr, World of Freemasonry; Хари Кар, «Светът на масонството»
(2) Bernard E. Jones, Freemasons Guide and Compendium; Бернард Джоунс, «Пътеводител във франкмасонството и сборник с основни сведения».
(3) David Stevenson, The Origins of Freemasonry: Scotland’s Century 1590–1710 Дейвид Стивънсън «Източниците на франкмасонството: Шотландия през 1590-1710 год.».
Когато можете компетентно да говорите за старите устави (готическите конституции), ранното масонство в Шотландия, образуването на първата Велика ложа, създаването на степени – тогава хората ще ви слушат добре, когато започнете да говорите и за по-екзотични неща. Учете се добре и ще можете да аргументирате отлично и двете страни на спора.
