Александър Рибалка
Предговор
Когато ученици и кандидати започнаха да ме питат: „А къде може да се прочете за Египетското масонство?” – аз с удивление открих, че нищо не мога да им предложа.
Причината е, че някои вече издадени книги открито подозират създателите на Египетския устав – и Сен Жермен, и Калиостро, и Маркони, и братя Бедарид – в мошеничество. Авторите на подобни съчинение не разбират, че езотеричното масонство е ограничен кръг за много умни хора. След първия опит да ги измами аферистът просто ще бъде изключен от този кръг. А създателите на устава, освен всичко са написали сериозни книги, които се преиздават до момента. Създадените от тях устави вече функционират повече от стотина години. За това, ако авторът на някои съчинения нарича Калиостро „аферист” – тази книга веднага се изхвърля от мен на боклука. Името на Граф Калиостро се помни вече повече от 220 години, а Вие, с извинение кой бяхте?
Други автори безотговорно вярват на всичко, написано от „бащите – основатели”, без да се опитват да направят сериозен анализ и без да отчетат варианта, че на хората им е свойствено да украсяват ситуациите. Да кажем, ако майсторът на ложата е посветил 60 човека, то обикновено той гордо разказва: „При мен в ложата има 60 човека”, дори и ако на работите при него се събират не повече от 30. Нито един уважаващ себе си масон обаче няма да каже: „При мен в ложата има 70 човека”, ако той е посветил едва 50.
Освен това, не всички автори разбират, каква дата да приемат за отправна по отношение основаването на устава. Кога е бил образуван един или друг устав? Когато идеята за създаването на нова система за посвещаване е дошла в главата на автора? Или тогава, когато създателят на устава сам (понякога заедно с група братя) сяда на писмения стол и започва да пише проект – имена на степените, видове работи, да рисува дизайна на регалиите…Или тогава, когато в ръкописа е поставена последната точка?
Да кажем, един от братята Бедарид е написал, че е бил посветен в устава Мизраим през 1803 година. Струва ни се, че това е абсолютно невъзможно – най – ранната дата на създаване на устава се отнася към 1805 година. Възможно ли е още през 1803 год. вече да са започнали някакви обсъждания, които две години по – късно са довели до създаването на устава…
Накрая, най – добрата книга на тази тема – „Египетското масонство” на Серж Кайе – по мое мнение, изключително подробна и непредназначена за начинаещите. Ученикът веднага ще потъне в море от факти и фамилии, значението на които е разбираемо за опитен в масонството човек.
За това аз реших да напиша неголяма брошура, която да се превърне в несложно въведение в много сложния свят на езотеричното масонство. Несъмнено, за знаещите тя ще се окаже повърхностна – както на професора по математика учебникът по аритметика за първи клас ще се стори елементарен.
Аз имам огромен практически опит в масонството. Налагало ми се е да създавам ложи от нулата и да участвам в управлението както на малки ложи, така и на крупни ордени. За това на първо място, при избора на една или друга версия от многото варианти на историята аз гледам: „До колко тя е достоверна? Знам как работят ложите – могат ли да се случат при мен подобни събития?”
За това от всички варианти на историята аз избрах най – достоверния според мен.
Много от това, което е написано в тази книга се основава на уставните традиции. Забележете, че повечето масонски документи или са съществували в единствен екземпляр, или са били публикувани в извънредно малки тиражи. А през 18-ти, 19-ти и 20-ти век, когато се е появило и развивало езотеричното масонство, Франция и Италия са преживели революция, войните на Наполеон, множество държавни преврати, а след това, в миналите век две световни войни. Освен това, нацистите в Европа целенасочено са унищожавали масонски документи.
За това и основното, което е останало при нас, това е традицията. Аз ще Ви я разкажа така, както са я разказвали и на мен. Пропуските ще запълня със свои собствени размисли – цар Соломон нерядко е казвал, че „няма нищо ново под слънцето”. Аз виждам, как работи езотеричното масонство сега, предполагам, че така е било и по – рано.
Откъде са дошли масонските ложи
Предшествениците на съвременните масонски ложи са били бригадите от специалисти – строители в Древния Египет. Те са били неголеми – по 20 – 30 човека и всяка от тях е имала свое име. Например „Великият Нил” и др. („Великият Нил” е име на конкретна ложа).
Тристепенната структура на символичното масонство отразява структурата на оперативното строителство в Древен Египет.
Учениците са аналог на робите – военнопленници, които изпълнявали най – неквалифицираните дейности. От тук идва и разбирането, че „ученикът няма език и мълчи”, ученикът не може да говори в ложата – по същата причина по която и военнопленниците – роби често не са знаели древноегипетския език, тъй като са принадлежали към други народи и племена.
Калфите – на техните позиции са работили държавните селяни, които половината от времето си работили в селското стопанство, а другата половина – на държавна работа, получавайки за това заплащане. Те владеели езика, но нямали някакви специални квалификации. Сложните, специализирани работи се изпълнявали от свободни зидари – професионални строителни бригади с неголяма численост, всяка от които била специализирана в извършването на определен вид работа. Всяка от тези бригади била оглавявана от избран бригадир. За свой небесен покровител бригадите „свободни каменоделци” приемали бог Птах (Пта) – защото той сътворил света от безформения хаос. На по – късен етап Птах станал покровител на всички занаятчийски гилдии. Птах, както може да се прецени бил наричан и Велик Архитект на Вселената, а неговият върховен жрец носел титлата „Покровител на всички занаятчии”.
Както може да разбере всеки човек, който се е сблъсквал със строителството, ложите на египетските оперативни масови били специализирани – макар, че аз мисля, че тогава „всички са умеели всичко”. Но е трябвало да съществуват ложи, които били специализирани в склуптура, които били специализирани в астрономия (защото постройките, особено храмовете се ориентирали по посоките на света). Някои били специализирани в геометрия и математика (правели планове и изготвяли чертежите), а някои ложи били специализирани в химия (при приготвяли боите, мазилката и прототипа на цимента по онова време). От тук произтичат и строгите изисквания към „регулярноста” – всички членове на ложата следвало да бъдат обучени унифицирано, в противен случай новаците е можело да развалят боята или да приготвят блокове с неправилен размер, които след това нямало да се поберат в стената.
Царството на Горния и Долния Египет било разделено на 14 нома – области. Може би според броя на частите, на които е бил разчленен Озирис. Възможно е и обратното – Озирис е бил разделен на 14 части, защото в Египет е имало 14 нома. Всеки ном е имал своята „Велика ложа” – или т.нар. „строителен тръст”. От тук произлиза и изискването, достигнало и до наши дни – всяка призната територия може да има не повече от една регулярна Велика Ложа. Подобно на това, както в Древен Египет на 1 ном отговаряла една Велика Ложа (строителен тръст), призната от Великия Йерофант на бог Птах.
Историята за напускането на Египет
В Петокнижието се говори за това, че египтяните са заставили евреите да правят множество кирпичени тухли (от глина със слама) . В коментарите даже е посочена нормата – 600 кирпичени тухли на ден на глава. Но защо на египтяните били нужни толкова много кирпичени тухли, ако основното строителство при тях се правело от камък? Учените – историци са разработили версия, засягаща периода на управление на фараона Ехнатон. Ехнатон се опитал да наложи в Египет монотеизма, заповядвайки на жителите на Египет да се покланят само на един бог – Атон. Зидарите, обидени от подобно презрение към техния покровител – бог Птах, отказали да работят за Ехнатон. И когато Ехнатон решил да построи нов град, наложило му се да го построи … от тухли! На работа принудително били наети както държавните селяни, така и групи, които по – рано не били привличани към подобни дейности – в това число и еврейските скотовъдни племена.
Периодът на управлението на Ехнатон е и този по времето на който са се провеждали „египетските екзекуции”. Напускането на Египет се случило по време на управлението на фараона Тутанкамон. След Тутанкамон Египет за около 500 години се върнал към почитането на бог Птах и останалите традиционни египетски божества.
Структурата на ложите и тайното масонско знание
Откъде древните египтяни са имали толкова щателно разработена структура на ложите? Съществуват различни мнения. Моля, обърнете внимание, че по най – скромни сметки, тази цивилизация, която наричаме древноегипетска е съществувата от 3 до 5 хиляди години. Египтяните на практика са можели сами да измислят всичко. Ако се вярва на легендата на ордена AMORC (Древният Мистичен Орден на Розенкройцерите), то цивилизацията на Древния Египет е била развивана от „атлантите” – жителите на континент, потънал в Атлантическия океан. Платон наричал този континент Атлантида, но разбираемо е, че той не си е измислил името.
Съвременното масонство не е поток от някаква езотерическа, магическа или друга традиция. Да кажем, ритуалното масонство в по – голямата си част (но не 100%) е наследник на дейността на свободните зидари или простичко казано, строителите. Египетското масонство е продължение не само на древните египетски ложи на строителите, но и на розенкройцерските ордени, както и на научните кръгове на средновековна Европа. Първата инициативна организация, обявила открито себе си за „египетска” е Египетският Орден на Озирис (или Ордена на Озирис Египетски), създаден от маркиз Раймундо де Сан-Северо в Неапол през 1747 год. Самият маркиз де Сан-Северо е бил Велик Майстор на неаполитанската ложа, но бил ли е създаденият от него орден масонски – ние не знаем. Ритуалите на ордена не са се съхранили. Съдейки по всичко, очевидно е ставало въпрос за онзи вид религия на Древен Египет, който е бил познат на съвременниците на Сан-Северо от книгите на древноегипетските и римките историци.
През 1767 год. в Неапол пристига Калиостро… Може да се предположи, че примерно по същото време (може би малко по – рано или малко по – късно) граф Сен-Жермен пише своята знаменита „Триъгълна книга”, която е била разшифрована на първо ниво едва през 2012-та година, а на дълбоко, кабалистично ниво – едва в края на 2013 година. Така, че ние нямаме ритуалите на Египетския орден на Озирис (въпреки, че не изключвам възможноста някой ден те все пак да бъдат намерени).
Традиционно, за един от основателите на Египетското масонство се счита Сен-Жермен – и както се оказва, не напразно. След Сен-Жермен са останали две съчинения – „Пресветата Тринософия” (тя е широко достъпна на всички езици), и така наречената “триъгълна книга”. „Триъгълнта книга” е била наречена така, защото имала триъгълна форма. Съдържанието и е било абсолютно непонятно, тъй като всички страници бяха написани с шифър, който не се среща никъде другаде. Книгата „Пресветата Тринософия” говори за ритуала на посвещението – но не директно, а в загадъчна алегорична форма от типа на „тогава преплувах езерото за една седмица“ или „останах на острова, където прекарах месец“. Разбираемо е, че това следва да се възприема в преносен смисъл. Класикът на масонството Менли Хол се опитва да коментира текста на „Тринософия”, но не успява да постигне пълна яснота. През 2012-та година френският учен успява да разшифрова текста на „триъгълната книга”. И какво виждаме там? Текстът на ритуала изключително много напомня на тези, употребявани в степените Arcana Arcanorum на египетското масонство!
Книгата започва така: „Това е свещенна магия, открита от Мойсей в египетските монументи, и съхранена внимателно в Азия под знака на крилатия дракон”. По – нататък текстът на ритула говори за това, как да бъдат призовавани ангелите за постигане на дълголетие и увеличаване на жизнената сила. Всъщност този текст има втори шифрован слой – имената на Бога и на ангелите, които се произнасят в хода на ритуала, те също били закодирани. За човек, знаеш древноеврейски език и основите на Кабала, подобно кодиране ще му се стори просто. Например, думата YANODA, която често се среща в текста – това е написано по закона на иврит (отдясно наляво) имена на Бог „Адонай”, което означава „Господин”. Имената на ангелите в повечето случаи са представени само чрез няколко букви – за познавачите на иврит не представлява особен проблем да се определи какви. Днес текстът на „триъгълната книга” се използва в ритуала на Ордена на тайните.
Кой е създал тази книга? Графът сам или един от неговите ученици? Да се установи това е невъзможно до момента. Но може да се каже много точно – текстът на „триъгълната книга” се е превърнал в един от източниците на египетското масонство.
Градът на изцелението
Вече видяхме ордена, който работи по „египетските“ ритуали – това е Египетският Орден на Озирис, създаден от Сан Северо. Вече видяхме и ритуала от „триъгълната книга“ – в днешно време се приема, че той е създаден от Сен Жермен за така наречения Орден на мистериите. Между другото, историята е записала присъствието на така наречените „Ложи на Сен Жермен“ – те са работили в Австрия и са се занимавали с окултизъм. В тези ложи са изучавали астрология, алхимия и спиритизъм … „Ложите на Сен Жермен” работили от 11 до 6 часа сутринта. Понастоящем „Орденът на тайните” предпочита да работи през нощта – разбира се, до 6 сутринта, не се остава твърде дълго…
Но всички тези ордени и ложи не са били „масонски“, а „за масоните“. Тоест, те официално не влизали в никакви масонски структури. Първият орден, който се обявява за „масонска египетска ложа“ е „Орденът на африканските архитекти“, известен още като „Кралския орден на мълчанието“.
В този случай думата „африкански“ трябва да се разбира като „египетски“. Орденът е създаден в Берлин от Кеппен и Химан приблизително през 1767 година. Липсват автентичните ритуали на ордена, но през 1770 год. „африканските архитекти” издадоха книгата „Крата репоа”, която оказа голямо влияние върху целия масонски свят. Между другото, „Крата Репоа” беше първата книга за масонството, преведена на руски език. „Крата репоа” описва – понякога в алегорийна форма – ритуалът на посвещаването при египетските жреци. По форма, това повече напомня градеж на тема „Моите чувства при посвещаването”, отколкото реален работен ритуал. Да кажем, на посвещавания се налага по няколко седмици, а понякога и месец да стои в специално оборудвани пещери…
Изразът „Крата репоа “ изглежда на изкривен еврейски означава „карта рефуа“, „град“ (или „крепост“) на изцелението. Ритуалът се състои от седем степени, а в края неофитът получава степента „Цафнат панеах“. Думите „Цафнат панеах“ са изречени от Йосиф Праведния, когато той получава длъжността личен съветник на фараона. Семитският израз „Цафнат панеах“ може да бъде преведен още като „пророк-предсказател“ (коренът е еврейският глагол „лезапот“, за да се внимава; Safed, като град, разположен на планината под формата на застава). Братя от израелската ложа на Ордена на мистериите се опитаха да възстановят ритуалите на африканските архитекти, базирани на Крата Репоа. Трудно е да се каже доколко те съответстват на първоначалните ритуали, но фактът е факт, че участниците в ритуала получават незабравими усещания.
Великият Копт
Основател на съвременното египетско масонство е граф Алесандро Калиостро. Съмнително е, имал ли е той графска титла, но не бива да се бърка Калиостро и Джузепе Балзамо. Точен признак за това, че човек нищо не разбира от египетското масонство е фактът: че нерядко се считало, че Калиостро и Балзамо са един и същи човек. Алесандро Калиостро се родил през 1974 година в Тунис, в семейство на италиански търговци. Той получил блестящо окултно образование, владеел е множество езици, в това число древноеврейски и арабски. Неговата жена – красавица произвеждала умопомрачително впечатлене на висшия свят по това време, в това число и на княз Потьомкин; била приятелка и с императрица Мария – Антоанета.
Джузепе Балзамо е родeн през 1743 год. в Палермо, в небогато семейство. Възможно е да е някакъв далечен родственик на Калиостро. Балзамо говорил само на италиянски със силен сицилиански акцент, европейските езици много лошо, буквално на ниво няколко десетки фрази. Древноеврейски и арабски изобщо не знаел. Неговата спътница била немлада и много слаба жена, която с никого не общувала (съдейки по всички, тя въобще не говорела езици освен италиански). Балзамо имал документи на името на Джузепе Балзамо, пояснявайки, че Калиостро е негов псевдоним.
Със сигурност моите читатели са запознати с феномена „двойници“ – когато фалшивите „Верка Сердучка”, „Мираж” и „Ласкавият май” пътуваха из страната. И всичко това – по време на съществуването на телевизия, вестници и дори интернет. Въпреки факта, че хората все още си представят как трябва да изглежда ансамбълът „Мираж” и какво да правят. Същият такъв „двойник“ бил измамникът Джузепе Балзамо. Той пристигнал в града, представяйки се за „великия магьосник Алесандро Калиостро“ и събирал пари от лековерните граждани. Разбира се, той не успял да заблуди аристократите – но имал достатъчно от това, което събирал от търговци и бургмайстори. Между другото, сигурен съм – думите, че „Калиостро е получил ръкописа на ритуалите на египетското масонство от някой си Джоузеф Костън (или Кофтон)“, принадлежали на него, а не на самия граф.
Три източника и три съставни части
И така, какви учения са залегнали в основата на Египетския устав на Калиостро? На първо място – практическата Кабала, която той получил от „Баал-Шема от Лондон”, равин Фалка. След него останали дневници, дневници (далеч по – големи и обемни) оставил и неговият секретар Цви- Гирш от Калиша. Това е класическата Кабала в нейната източноевропейска форма.
В Лондон Калиостро се запознал със Сведенборг. Самият Сведенборг не е бил масон, но охотно поделял своите духовни опити и мистични размисли с „братята”. В числото на източниците може да се добави още съчинението от 15-и век „Хермес Египетски”, в което се правят паралели между египетските и античните богове; общуването в Неапол с членовете на Египетския орден на Озирис на маркиз Сан – Северо; общуването в Малта с рицарите на ордена на йоанитите (Калиостро разказвал, че него лично го е обучавал Пинто де Фонсека, Магистър на ордена). Ал-Тотас, легендарният учител на Калиостро, по-скоро е колективен образ на суфиски учители, експерти по Кабала и други мъдреци, с които Калиостро се е срещал по време на пътуванията си из страните от Изтока. Нищо чудно, че думата „Ал-Тотас“ може да се преведе като „всички“ с ориенталски акцент. Всичко, което Калиостро е чул и е било умно и интересно за него, той вложил в устата на Ал Тотас и разбира се в „Крата репоа” или брошурите на розенкройцерите. Но Калиостро, очевидно, не е бил запознат с работата на Кирхер „Едип Египетски“, т.е. Кирхер е нямал ефект върху графа.
Така през 1777 год. Калиостро в Лондон се присъединява към масонската ложа на Есперанса. През 1778 год. той обявява създадената от самия него „система на Египетското масонство”. Провежда и първите индивидуални посвещения в Хага, а след това в други градове из Европа, където Калиостро се прибирал по пътя си към Русия, спирайки в Митава (Митау, Елгава). Там, в дома на херцога Калиостро създава първата ложа на Египетското масонство. Днес, този замък още съществува и там е разположен университет. През 1779 – 1780 год. Калиостро работи в Петербург, опитвайки се да създаде още една ложа, но безуспешно, тъй като предизвиква гнева на императрицата. По – късно ще поговорим за това, от какво била провокирана тази ярост. През 1780 год. графът напуска столицата на Руската империя и през Страсбург отива в Лион, където през 1784 год. създава т.нар. „ложа – майка” на Египетското масонство – „Триумфална мъдрост”.
През 1791 год. Калиостро отива в Рим, където открива ложа на Египетското масонство там. Графът обаче бил арестуван от инквизицията, осъден на изгаряне и едва след настойчивите молби на европейската аристокрация смъртното му наказание било заменено с доживотен затвор. Аутодафето било заменено с изгаряне на архива (трудно е да се повярва, че идиотите, служили във Ватикана, били готови да изгорят документите на човек, който е бил член на кралските дворове на Европа). Калиостро бил затворен в крепост, където през 1795 год. умира, вероятно от пневмония. Това е официалната версия. Нека се опитаме да разгледаме нещата извън тези сухи дати.
Египетският устав на Калиостро
Противно на общоприетото схващане, създаденият от Калиостро египетски устав не включва 90-та степен. В Устава има само 7 степени и това е „надстройка“ над символичните градуси. Човек, който вече има 3-та (майсторска) степен от обикновеното символично масонство, може да получи в реда, създаден от Калиостро степените на „египетски чирак“, „египетски калфа“ и „египетски майстор“. Също така, на някои членовете от ордена, Калиостро предава системата „Arcana Arcanorum” (макар да го нарича „Secreto Secretorum”). И двата израза означават „мистерия на тайните“. Тази система (наричана още „неаполитанско стълбище“) се състои от 4 степени и символизира 4-те етапа на алхимичния процес – създаването на „философския камък”.
Въпреки че Калиостро силно подчертава необходимостта от създаване на масонство за жени, ложите му не са смесени. Отделно са били създадени ложи за мъже начело с Калиостро (той носи титлата „Великият копт“, тоест „Великият египтянин“), отделно – дамски ложи, които се управляват от Лоренца (тя носи титлата „Савска царица“). Дори мъжките и женските престилки били различни. Мъжете носили престилка с червени тонове, жените – сини. Това съответства на обичайната алхимична символика. В Кабала символиката е различна: червеният цвят символизира Гевура, тежест, света на женското, компресия, ограничение. Синият цвят в Кабала е символ на Тиферет (Красота), Грейс, мъжкия принцип, разпространението. Ритуалите на Египетския устав са изключително прости, конкретни и почти не съдържат алегории. Всичко е казано в тях с точни инструкции. Калиостро говори за изкуството да общува с ангели пазители, за пророчеството и за използването на спагирична алхимия (изкуството на билкарите) за подобряване на здравето и удължаване на човешкия живот. В ложата на Египетския устав по същото време могат да работят не повече от 13 човека. Главата на ложата носи символичното име „Александър“ (може би защото Серапис покровителства това име), а членовете на ложата избират имената на старозаветните пророци. След като всички имена на пророците са заети, се налага да се отвори нова ложа. Самият Калиостро, в допълнение към титлата „Велик копт“, носи символичното име „Александър I“. Главата на ложата на майката в Лион носи символичното име „Александър II“ и т.н. Членовете на женските ложи от Египетския устав избирали за себе си името Сивилл.
Гневът на императрицата
Известно е, че в Санкт Петербург Калиостро не успява да създаде ложа с египетски устав, въпреки, че посвещава на това много време. Графът предизвиква яростния гняв на императрица Катрин. Чрез своите съветници тя настоятелно предложила на Калиостро да напусне Русия от която „от четирите страни“ иска … Самата императрица написва цели три комедии, подигравайки се на Калиостро и заповядва те да бъдат поставени в театъра. Две от трите комедии са написани след заминаването на графа от Русия. Гневът на императрицата е толкова голям, че дори седем години по-късно, в кореспонденция с един от европейските й събеседници, тя се интересува каква е съдбата на Калиостро и се оплаква, че „той е толкова отвратителен измамник, че трябва да бъде обесен“. Но от какво би могъл да е предизвикан този безграничен гняв, още повече, че…което е и най – странното, императрицата и Калиостро никога не са се виждали? Историците се опитват да обяснят това с факта, че княз Потьомкин е бил силно увлечен от Лоренца, съпругата на графа. Дори и това да е било така, то е непонятно, защо императрицата насочва своята ярост срещу Калиостро, а не против Лоренца или „предателя” Потьомкин. Впрочем, тази версия не издържа на никаква критика – към момента на посещението на Калиостро в Петербург Екатерина и Потьомкин отдавна вече са престанали да бъдат любовници. При това на императрицата не било познато чувството на ревност – известно е било, че Потьомкин е имал много любовници (една от тях, която той представял за „своя племенница”, даже няколко години живяла с него в двореца). Императрицата охотно протежирала всички приятелки на Потьомкин, предоставяйки им места на придворни дами и други подобни, и едва ли е истина това, че императрицата би ревнувала от омъжена чужденка от чужда вяра при това. Съдейки по всичко, причините за омразата на императрицата са били далеч по – сериозни.
По време на посвещаването му в Египетското масонство кандидатът следва да даде клетва за „безпрекословно подчинение” на главата на устата – Великия Копт (това е Калиостро и неговите приемници винаги ще бъдат приемани за такива). Списъкът от хора, посветени от Калиостро в Египетското масонство в Санкт Петербург е неизвестен. Но можем със сигурност да кажем, че в него навярно са влизали Елагин и Потьомкин. Кой още е пожелал да бъде посветен от Калиостро? С вероятност 99% може да бъде посочен Никита Панин, истински фанатик по отношение на масонството. „Предан на масонството до глупост” – шегували се с него петербургци. А Панин бил най – добрият приятел и наставник на … наследствения принц Павел, който в бъдеще трябвало да стане император Павел I. Разбира се, ако Павел е получил посвещение в Египетския устав на Калиостро и за това е узнала императрицата, то гневът и със сигурност е щял да бъде ужасен. Получава се така, че наследникът на престола е дал клетва за „строго послушание” на чужденец. Това би сринало самата идея за самодържавността.
Не е изненадващо, че императрицата до смъртта си продължава да следи съдбата на Калиостро, проклинайки го по всякакъв възможен начин. Самият граф напуска Петербург, както го съветват пратениците на императрицата едновременно „от четирите страни“. Казано по-простичко, в определен ден от четири гранични градски пункта, водещи към различни посоки на света пристигат сведения, че граф Калиостро е напуснал Санкт Петербург. Разбира се, в това нямало никакъв трик – графът просто помолил трима приятели да му помогнат в елегантното измъкване. Когато императрицата била уведомена, че Калиостро е напуснал града едновременно през четирите пункта на града, тя още повече се настроила отрицателно срещу Великия копт.
От Египет към Мизраим
В Санкт Петербург ритуалните работи на ложата се провеждали в двореца Елагински, а алхимичните – в мазето, върху което сега е изградена така наречената „Ротонда“ (наричана още „Беседката със знамето“). Разбира се, на това място преди е имало някаква друга постройка, която е била преустроена през 1825г.
През 1780 год. Калиостро, както вече написах, напуска Русия и се връща в Европа. През 1784 год. в Лион той създава ложа, която трябва да се превърне в „ложа – майка“ за всички национални ложи на устава. Тогава се случва нещо, което се оказва от изключителна важност за по-нататъшното развитие на египетските устави в масонството.
През 1788 год. група хора решават да открият масонска ложа във Венеция. За чартирането и се обръщат към Калиостро. Как се е случило чартирането – днес вече е неизвестно. Пристигнал ли е Калиостро във Венеция? Или инициативната група е отишла при него? Самите чартъри по-късно са изчезнали (което не било изненада в града, заливан всяко година от наводнение), но фактът на отваряне на ложата се потвърждава от много хора.
Калиостро дава на венецианците чартър за работа в символична ложа (за която той всъщност няма права), за работа в три египетски степени на своя устав – но Secreto Secretorum (или Arcana Arcanorum) по някаква причина не им прехвърля, очевидно, разчитайки на това, че за получаването на по – високите степени братята ще се явяват лично при него. През 1791 год. Калиостро отива в Рим, където е арестуван от инквизицията и хвърлен в тъмница – и през 1795 год. Великият копт умира в тъмницата.
След смърта на Калиостро втори Велик Копт става Франсоа де Шефдебен д’Армисан. Неговият баща е виден масон, основател на Устава на Филаделфия. Френските ложи от устава работят (с променлив успех) до 1814 год., когато д’Армисан умира. Успява ли той да предаде на някого своята масонска титла е неизвестно. Но още в следващата година в Монтабон е бил създаден Уставът на Мемфис. Във Венеция ложата е работила минимум до 1805 год. – в дълбока секретност, разбираемо, както е прието сред ложите от египетското масонство. Откъде ние знаем за 1805 година?
През 1801 г. от разпръснатите степени, които днес познаваме като Шотландския устав е създаден Върховният съвет, който включва 33 степени – 3 символични и 30 „шотландски“. 33-та степен, която днес е толкова високо оценена от „редовните“ масони, всъщност е била само административна надстройка над устава на нейното ръководство.
Струва си да се помни, че повечето от така наречените „шотландски“ степени са били създадени във Франция, а „Шотландия“, за която става дума в тях, е мистична страна каквато е „Египет“ за египетското масонство.
През 1805 г. в Милано е сформиран Върховният съвет. По някаква причина Лешанже не е бил отведен там (понякога е изписван като Льо Шанже), както и някои други местни масони от френски произход. Съдейки по всичко, Върховният съвет е бил формиран от местни жители, тоест от италианци, а масоните, на които е отказано участие, са били до един френски експатри, живеещи в Милано.
„А, така ли!“, възкликнал Лешанже. – „Тогава ние ще създадем такъв устав, какъвто още не съществува в масонския свят! Вие пред нас на колене ще пълзите и ще молите да бъдете приети!“
Нещо такова се е получило. Новата система е била наречена „Устав Мизраим” и включвала в себе си първоначално 77 степени. Действително, масонският свят до момента не бил виждал толкова висока стълба от степени. За чартирането се обърнали към Венеция, към ложа, основана от самия Калиостро. И, както се казва, получили са го. Трудно е да се каже дали това наистина е вярно – самото чартиране не било видяно от никого. Съдейки по всичко, уставът Мизраим е бил съставен от хора, които отлично са били запознати с юдаизма и Кабалата. Може да се предположи, че сред френските еспатисти в Милано е имало евреи (по фамилни имена е невъзможно да се определи това, тъй като френските евреи имат обикновени френски фамилни имена). Думата „Мизраим” в превод от древноеврейски означава „Египет”. Самите египтяни са наричали своята страна „Мизр”. „Мизрите” били два – долен и горен, и фараонът носил сдвоена корона – червен и бял цвят, като обединение на Горния и Долния Египет. Окончанието „-аим” на иврит означава двойно число, двойка. „Мизр-аим”, „Два Египета”, или по – точно „Сдвоеният Египет”. Сред степените на устава Мизраим били и такива като „Принц Хасид”, „Принц Талмуда”, „Рицар на Ханука”. Разбира се, за един ден няма как да напишеш ритуали за 77 степени. Но масонският свят, дочул за въвеждането на новия, невиждан ритуал се развълнувал.
90 градуса
Особено значение в масонството има понятие „90 градуса”. Когато показваме знака за 1-ва степен, то правим стъпка под ъгъл от 90 градуса. Големият палец отклоняваме под ъгъл 90 градуса. Да, и на още много места ще се срещаме с 90-те градуса…
Уставът Мизраим от 77 степени получил широко разпространение в Италия. Следва да отбележим обаче, че най – старият документ, достигнал до наше време – това е дипломата на ложа „Съгласие”, издаден през 1811 година. В този документ фигурират и Лешанже (заемащ пост Велик Секретар) и Пиер Ласал в качеството му на „Велик президент” на устава, а също така и един от братята Бедарид (в дипломата са споменати само инициалите – „М” – така, че не става ясно за кого се говори именно, за Мишел или за Марк). Ложата получила разпространение по цяла Италия, от Милано до Неапол. Съдейки по всичко, през 1811 година ръководството на устава Мизраим узнава от братята от Неапол за съществуването на четирите степени на „Аркана Арканорум”, практикувани от „Ордена на Озирис Египетски”, които получил и Калиостро. Решили да добавят към устава още 4 степени – получили се 81, нечетно число. След съветване, братята се замислили да увеличат числото на степените до 90. Още повече, както се спомена и по – горе, 90 градуса е четвърт окръжност и като понятие има особено значение в масонството. Допълнителните степени се съчинявали в продължение на три години, от 1811-та до 1813-та. Следва да признаем, че братята вече основателно изтощили своите фантазии, затова в качеството на степени започнали да се присъждат и масонски длъжности.
Доколкото ми стана известно, по – рано подобно нещо не се е практикувало, но тази практика се е съхранила в египетските устави и до момента. През 1813 год. пълната система от 90 степени била завършена, а през 1814-та година братя Бедарид – Марк, Мишел и Жозеф я закарали в Париж. На 21 май 1814 год. в Париж била учредена и първата масонска ложа по устава Мизраим в обем от 90 степени. Жозеф Бедарид встъпил в устава Мизраим през 1810 година, а Мишел Бедарид, основният „двигател” на устава във Франция, твърдял, че е във ордена от 1803 година – което безусловно е преувеличено като твърдение. Уставът веднага получил широко разпространение във Франция, където на всеки масон му се искало да се похвали пред своите братя с по – висок градус. А главното – в ложата на устава Мизраим постъпил Жан-Мари Рагон, крупен масонски историк и теоретик на масонството.
Бонапартисти и карбонарии
В ложите на устава Мизраим са се събирали най-напредналите хора на Франция по онова време. На първо място, уставът бил създаден от настроени пробонапартистки хора. На второ място, в Италия и във Франция, в ложите на устава Мизраим активно започнали да се присъединяват и карбонарии. Карбонарии е било тайно общество, създадено по образец на масонското, но с устойчиво политическо оцветяване. Членовете на карбонарните ложи, по-точно „вент“, „колиби“ – наричали себе си „добри братовчеди“. Братовчеди на кого? На масоните, разбира се!
По това време във Франция царувал монархичесткият режим. Кралската полиция била много обезпокоена от дейността на ложите по устава Мизраим. Тя с право вярвала, че враговете на монархията – бонапартистите и републиканците се събирали в ложите. Вярно, в ложите тези хора задоволявали копнежите си за тайни знания, а се биели с кралския режим на друго място и по друго време…
През 1822 год. в част от ложите и в домовете на ръководителите на устава били проведени обиски. Архивите на някои ложи били конфискувани, макар полицията да не намерила нищо осъдително в тях.
За да покаже, че действията на полицията не са напълно неоснователни, на 8 януари 1823 год. Марк Бедарид е осъден на глоба за нарушаване на член от Наказателния кодекс „за провеждане на незаконни събрания“. Според този член, на гражданите не се разрешанало да се събират над 20 души в една стая без специално разрешение за това. Можем да направим извод – в ложите Мизраим са се събирали не по – малко от 21 човека (според мен в действителност малко повече: 25-30 човека). И тъй като нито една ложа никога не обезпечавала 100%-на активност, може да се направи извод, че средната ложа включвала в себе си около 30-40 човека.
Кралският съд също така взел решение да разпусне „Ордена на Мизраим“ – затова до 1830 год. работите се провеждали в дълбока нелегалност. През 1830 год. във Франция е извършен преврат. Новият крал Луи Филип бил много по-либерален. Мишел Бедарид получава разрешение за работа на ложата непосредствено от министъра на вътрешните работи и орденът излиза от нелегалност. Но междувременно под него вече е заложена мина – през 1815 год. в малкия френски град Монтабон загадъчни хора започнали да създават устава Мемфис.
Уставът Мемфис — да се догони и изпревари Мизраим!
През пролетта на 1815 год. (някои дори посочват точната дата 30 април) двама души се събират в град Монтобан на адрес: ру Ла-Капел 70. Това били Габриел-Матие Маркони, местен търговец и госта от Кайро, Самуел Они. Французите пишат фамилното му име като Honis. Они е дума на иврит, означаваща „удоволствие” и често се среща в еврейските имена в граматическата форма „Бен-Они” или „Бар-Они” (Син на удоволствието). Тоест Самуел Они, съдейки по всичко е еврейски търговец от Кайро.
Маркони и Они решават да създадат такъв устав, който да отмени устава Мизраим. С какво са разполагали те? Очевидно, някакви тайни на „илюминатите от Авиньон“ и на други масонски устави, широко разпространени в южната част на Франция. Възможно е, Самуел Они да е получил масонско просвещение в някоя от походните ложи на наполеоновските офицери. Но всичко това са изключително мои размишления и догадки. По-късно Маркони-младши ще разкаже легендата, че основателят на устава е някой си Хормуз, свещеник от Серапис, преминал в християнството. А уставът по рождение се наричал „Орден на рицарите на Палестина“ или „Розата и кръстът на Изтока“. Между другото, степента „Розата и кръстът на Изтока“ съществува и днес.
Разбира се, това не е нищо повече от легенда. И така, двама приятели се захванали да правят стълба със степени до 92-ра степен. Смешното в случая е, че при съставянето на списъка от степени фантазията н авторите се изчерпила. 90-та степен носела името „Суверенният понтифик на Мемфис“, а 92-ра – „Суверенният понтифик на Маговете“. Що се отнася до 91-ва степен, те решили, че „ще измислят нещо за нея по – нататък”.
В същото време уставът на Мемфис се отличавал с по – голяма обмисленост и яснота спрямо устава Мизраим. Това се дължало на факта, че пред очите на създателите му стоял 10 – годишният опит в развитието на египетския устав и те са могли да отчетат неговите грешки и неточности. На 23 май 1815 год. започнала да работи първата (и дълго време и единствена) ложа от устава Мемфис под не особено оригиналното име „Последователи на Мемфис”. Членовете на ложата се събрали, след което потънали в сън, докато накрая през 1826 год. не се влели окончателно във Великия Изток на Франция. През цялото това време работата на устава продължавала от сина на Габриел, Жан-Етиен Маркони де Негре, както сам се наричал той. Жан-Етиен е роден в 1795 год. и може да се предположи, че той е вземал участие в работите на „Последователите на Мемфис” от самото начало. Той не бил нито чернокож, нито дори мургав човек, както пишат някои малко запознати автори, и дори не носел прякола „негър”. Майката на Жан-Етиен имала благородно потекло, даващо и право да използва префикса „де“ и носила фамилията „де Негре“. Затова във всички документи Жан-Етиен наричал себе си „Маркони де Негре“, като добавял към простото име на баща си (явно от италиански произход) благородното име на майка си. Към 1838 год. Жан-Етиен Маркони де Негре започнал да нарича себе си „Велики Йерофант на устава Мемфис“ (очевидно баща му е умрял по това време). Към момента инициативната стълбица на устава включва 95 степени и Маркони решил да започне разпространение на ордена в Париж.
Уставът започнал бързо да се разпространява, но заедно с това започнали и раздорите. Редовите масови започнали да бъркат уставите Мемфис и Мизраим. Започнали да се сипят обвинения в плагитство от единия към другия устав и обратно. Ръководството на всеки устав започнало да пише обявления и статии, че само в техния орден посветените могат да получат истинската „Египетска светлина”, а другите ордени са фалшиви. Уставът Мизраим бил разпространяван от граф Калиостро, а уставът на Мемфис показвал Самуел Они като препратка към настоящото, а не към древния Египет. В това време на власт дошъл Наполеон III. Нека да си спомним основните етапи – през 1848 год. Луи Наполеон бил избран за президент, през 1852 год. – извършил преврат, в резултат на което станал император.
Уставът Мизраим триумфирал – доколкото неговото ръководство се състояло основно от пламенни бонапартисти. На 23 декември 1851 год. Уставът на Мемфис бил забранен във Франция и членовете на ложите били принудени да се събират нелегално. До колко е можело да се разчита на покровителството на великия диктатор, какъвто всъщност се явявал Наполеон III? Успехът, както и неговата привързаност били твърде променливи…
Под власта на Втората империя
И така, през 1848 г. на власт идва Луи Наполеон, на когото му предстояло да стане Наполеон III и да възроди голямата империя. Уставът Мизраим, почти цялото ръководство на който се състояло от бонапартисти, очаквало от новия Наполеон „невиждана щедрост“. Още повече, че Наполеон I покровителствал масонството, неговият брат е Велик Магистър на Великия Изток на Франция, а първата му съпруга (императрица Жозефина) е ръководител на женската адаптивна ложа. Повечето маршали на Наполеон също са масони. При Наполеон III обаче всичко се обърква. Императорът копнее да командва не само Европа, но и целия свят. Почти едновременно той води войни в Крим, Мексико и Индокитай. Наполеон III събаря целия исторически център на Париж и нарежда да бъде възстановен отново – като достоен център на мира. Този Париж, на който се възхищаваме днес е рожба на Наполеон III и тогавашния кмет на Париж барон Осман. До тогава никакъв „прекрасен Париж“ не съществувал – налице е имало само доста занемарен средновековен град.
При такива глобални планове императорът просто не разполагал с време да се занимава с масонските проблеми. Но като всеки диктатор той обичал реда във всичко. Затова през 1862 год. императорът назначава маршал Бернар Манян на поста Велик магистър на Големия Изток на Франция, с цел маршалът да възстанови реда във френското масонство. Между другото, тук е моментът да отбележим, че обикновено братята за поста Велик Магистър се избирали, а не се назначавали от главата на държавата – но кой е можел да възроптае срещу Наполеон? На 30 април 1862 год. маршал Манян издава указ, с който нарежда на всички масонски послушания във Франция да се присъединят към Големия Изток. Уставът на Мизраим отказва да направи това, обиден от факта, че не е получил никакви изключителни права и привилегии от императора. За това пък от декрета пълноценно се възползват членовете на Устава на Мемфис, които до този момент работят нелегално. Маркони подава заявка за влизане в Големия Изток на Франция, комисията разглежда това заявление и през май 1862 год. Уставът на Мемфис е приет за пълноправен член на Големия Изток. Наистина, Маркони получава разрешение да работи само в първите три символични степени. Великият йерофант обаче прави противоположно предложение – да се преразгледа устава, така че в нея да останат само 33 степени и той да послужи като „египетски“ заместител на шотландския устав. Ръководството на Великия Изток на Франция се замислило…
Ще кажа, макар и малко изпреварващо, че системата от 33 „египетски” степени действа във Великия Изток на Франция и днес. Тя носи името „Велик Орден Египетски” и се оглавява от Кристиан Перотен. Междувременно 40 майстори от ордена Мизраим, недоволни от политиката на ръководството си се отделят в отделна ложа под името „Източен Мизраим” Това се случва през лятото на 1864 година. А през зимата на същата година те подават искане да се присъединят към Великия Изток на Франция. През февруари 1865 год. Великият Изток на Франция адаптира и тях – при условие само, че те ще порвеждат работи само в три символични степени. Ръководството на Великия Изток радостно потрива ръце – то смята, че е съумяло да обедини под своите криле всички действащи „египетски” послушания във Франция. Останал обаче все още независимият Мизраим (ще кажа веднага, че той съществува и до момента), а също така и Маркони де Негро, хитър като лисица, които и не били готови да се помирят и да приемат загубата на системата от високи степени.
Египетските устави в Новата светлина
Уставът Мизраим по някаква причина не получил широко разпространение в САЩ, а Мемфис там се наложил. Възможно е това да е било свързано с факта, че жителите на новия континент искали да притежават най – големите неща… Естествено много масони поискали да имат най – големия масонски устав. Отделни ложи на Мемфис възникнали из различните щати на Америка.
През 1860 и 1861 година с Маркони де Негро, Велик Йерофант започва кореспонденция с някой си Хари Сиймур от САЩ, моряк в оставка, съдейки по всички – бивш офицер от ВМС на САЩ. Той предложил на Маркони да оптимизира работата на ложите в Новия свят, създавайки Национално светилище и обединявайки под своята власт всички разпръснати групи, работещи по устава Мемфис. Но какво точно е предложил Сиймур? 95-та степен по това време вече не е рядкост – във Франция висшата степен от устава е достигната от мнозина, както и в САЩ…
Междувременно Маркони решава да разшири стълбата. За себе си той запазва 97-а степен – Велик Йерофант. 96-та степен е предоставена на главите на Националните светилища. През 1862 година Сиймур посещава Париж, където получава от Маркони патент за провото да създава американско светилище, а също така и 96-та степен. Ще кажа веднага, че първият документ, където фигурира 97-ма степен датира приблизително от 1861 година – в него Маркони се подписва като Велик Йерофант 95:.96:.97. Единственото писмото, в което Маркони се подписва в качеството си на Велик Йеофант 97 степен датира от 1867 година. Всички тези важни подробности, ще изиграят своята роля по – нататък. Сиймур развива бурна дейност в САЩ, което разярява регулярните масони. Особено недоволен е Албърт Пайк, развиващ Древния приет Шотлански устав. Проблемът е в това, че първите 34 степени от устава Мемфис изцяло заменят Древния приет шотлански устав – а колко още степени има по – нагоре в устава Мемфис. Представителите на регулярните американски ложи се свързват с Великия Изток на Франция, за да разберат, до колко законно е притежаването от Маркони на висшите степени. Великият Изток е вбесен – Маркони им е обещал, че ще работи само в три степени! В краен случай – в 33! А той не само намалява, а напротив, увеличава количеството степени! Великият Изток на Франция прогонва Маркони, но на него му е все едно. Работата е свършена – уставът Мемфис е разпространен по целия свят. През 1868 год. Маркони умира от старост.
През 1881 год. Великият Изток на Франция, който е започнал да приема в редовете си атеисти е бил изгонен от масонското общество. В САЩ указът за това е подписан от Албърт Пайк, подписан като Велик Командор на Древния приет Шотлански устав и като … Велик Йеронафт на устава Мемфис в САЩ. При това указани са и следните степени – 33° 90° 97°. Научих това от кореспонденцията на Жана Брико и полковник Улич, Национален Йерофант на Румъния. Разговорът в писмата се водел не за Пайк, а за това, на какво основание Улич се подписва като притежател на 97-ма степен. Улич отговаря, че е получил тази степен в 1911 год. (очевидно от Яркер) и я носи в качеството си на екс-Йерофант на устава в Румъния. В същото време румънските ложи от устава Мемфис били неактивни. Като примери за използването на 97-ма степен от Националните йерофанти той посочва Албърт Пайк (което само по себе си е достатъчно странно) и главата на Националното светилище на Неапол Джанбатист Песина. Песина, между впрочем става и един от основателите на Обединения устав Мемфис и Мизраим.
Ресните на масонството
И така, починали са основателите на египетските устави – и братята Бедарид, и Маркони де Негро….Но уставите живеят и се развиват. Във Великобритания в същото време работят няколко ложи по устава Мемфис и Мизраим. Ложите преимуществено се състоят от френски експатри – отчасти бягащи от режима на Наполеон, отчасти търговци, чиито кантори се намират в Лондон. Тези ложи често се посещават и от англичани… Един от най – активните посетители на тези ложи е Джон Яркер. Яркер постъпва в ложата още през 1854 год. в Манчестър. Той бързо получава степента майстор, след това преминава степените на Шотландския устав – но регулярното масонство не го задоволява. Яркер постъпва в ложата по устава Мизраим (в 1870 год. в Лондон е учреден Върховен Генерален Съвет по устава Мизраим), и в 1871 год. заема поста Велик Майстор на устава Мизраим в Англия. Паралелно Яркер постъпва в устава Мемфис (кога и къде – неизвестно), а през 1872 год. Гари Сиймур издава на Яркер патент за основаването на Националното Светилище на Мемфис в Англия и Ирландия. При това Яркер получава 96-та степен. Така в едни и същи ръце за първи път се обединява власта над двата египетски устава.
За любителите на историческите куриози ще кажа, че през 1877 год. Яркер посвещава Блаватска в устава Мемфис – Мизраим, давайки и титлата „Венценосната Принцеса” (запазен е диплом за това). А във Франция към устава Мемфис принадлежал легендарният социалист Луи Блан – следва да кажа, че от членството на „пламенния революционер” в ложата братята са имали немалко проблеми…Освен това, ярък масон, член на устава Мемфис и устава Мизраим бил и Джузепе Гарибалди, обединителят на Италия. Яркер се увлича от това, което в руския превод се нарича „маргинално масонство” (абсолютно неправилно), а в оригинал – «fringle masonry». Думата fringle се превежда от английски като «ресни». Ако се преведе по смисъл – това се допълнителните степени на масонството, носещи в себе си допълнителен урок – и носещи исторически окултно съдържание. Заедно със своите колеги – Макензи и Ирвин – Яркер разработва няколко ордена, части от които съществуват и до момента. Нека да кажем, това са Орденът на червения клон на Ери, Орденът на светлината (известен още като Sat-Bhai), Уставът на Исмаил, в който, ако се вярва на наличните документи е имало 40 степени… Яркер също така се занимава с устава на Сведенборг, основан върху идеите на великия шведски духовник (заслужава си да припомним, че самият Сведенборг не е бил масон). Основната идея на Яркер са уставите Мемфис и Мизраим. Той систематизира описанията на степените, съставя легенди към повечето степени и предава чартъра на устава в Германия, където започва да работи Теодор Ройс. Яркер води активна преписка с главата на Неаполитанското светилище – Джанбатиста Песина. Заедно те решават, че тъй като уставите частично се дублират един друг, то най – добре е те да бъдат обединени. Още повече, че в много от ложите уставите се изпълняват от едни и същи хора. Кой обаче да оглави обединеният устав Мемфис и Мизраим? Яркер и Песина успяват да намерят идеалният кандидат. Това е Джузепе Гарибалди, който бил масон и по устава Мемфис, и по устава Мизраим. В масонството Гарибалди е приет още в Уругвай, когато му се налага да замине за Латинска Америка.
Съединяването на двата устава се получава през 1881 година. Обединеният устав Мемфис – Мизраим влючва в себе си повече степени от Мемфис отколкото от Мизраим, тъй като първият обряд там е много сложен и специфичен. Окончателно било взето решението, че в устава ще има 97 степени, като 97-ма степен ще бъде притежание само на Великия Йерофант на устава, който разполагал с огромни пълномощия.
Неизвестно е, успял ли е Гарибалди поне веднъж в качеството си на Велик Йерофант да участва в работите на съединения устав – здравето на „героя на двата свята” било силно засегнато от многото десетилетия войни. В 1882 година Джузепе Гарибалди умира.
Кралят на Патагония
Кой оглавява съединеният устав Мемфис и Мизраим след смърта на Гарибалди? Естествено, ръководителите на устава искали, Новият Йерофант да бъде успешен и известен човек. В 1860 година френският търсач на приключения Ореал Антоан де Тунан посещава южния край на Латинска Америка. Там той съумява да се договори с вождовете на индианското племе мапуче за това, че те ще придобият независимост, а де Тунан ще стане техен крал. Новосъздаденото образувание получило името „Кралство Араукания и Патагония”. Според плановете, то следвало да се помещава на по – добрата половина от територията на Чили и Аржентина. Естествено, властите на двете страни не стояли да чакат по – нататъшния развой на събитията – те арестували де Тунана, разгонили парламента на индианците в град Перкенко, а организатора на сепаратисткото кралство обявили за луд и изгонили от страната. Всъщност, и от двете страни – от Чили и от Аржентина. Де Тунан бил масон от Великия Изток на Франция (това е налично като сведение). Латиноамериканската афера силно сринала неговото здраве, както и финансовото му състояние, за това той продал правото на „наследство на престола” на друг авантюрист – търговеца на шампанско Густав Лавард. Лавард наричал себе си „маркиз Ахилес Лавардие” и бил член както на устава Мемфис, така и на устава Мизраим, и въобще доста активен масон.
През 1878 год. де Тунан заминал към Вечния изток, а „маркиз Лавардие” под името „Крал Ахилес Първи” заема „арауканския и патагонски престол”. На него, както говорят, принадлежала идеята да изкове „стоманената корона на арауканското кралство” (тя съществува и до момента). В 1882 год., след смърта на Гарибалди възниква идеята да бъде назначен „крал Ахилес” за нов Велик Йерофант на съединения устав Мемфис – Мизраим. Това било и направено, а на краля била присъдена 97-ма степен. Няма как да се гарантира, че „кралят”, който бил много, много богат човек, не субсидирал по някакъв начин своето избиране…За това може да напише прекрасно племенникът на „крал Ахилес”, великият писател Морис Дрюон, но за съжаление той много малко се интересувал от масонството.
Ахилес Лавардие управлявал Араукания и Патагония (а също така и устава Мемфис-Мизраим) до 1902 год., когато заминал към Вечния Изток.
Съединеният устав се изправя на крака
„Крал Ахилес” заемал поста Велик Йерофант в продължение на 20 години. Маркиз Лавардие провеждал пищни церемонии, посещавал различни ложи от Египетските устави (неизменно изисквал, винаги да бъде настаняван на Изток)…Но следва да признаем, чо той не бил теоретик. А уставът в определен момент се нуждаел от сериозна преработка. Лавардие получил потвърждение за своята 97-ма степен от Джанбатисто Песини; той специално при създаването на „кралството на Араукания и Патагония“ инсталирал „Южното светилище на Мемфис-Мизраимския устав. През 1902 год. кралят умира от инсулт. А реалната власт в устава отдавна била прехвърлена на английския масон Джон Яркер.
Яркер се родил в Уесторленд (Англия) в 1833 год. и когато бил на 21 години станал масон. През дългия му живот (Яркер живял 80 години) достопочтенният брат възродил огромно количество степени и устави, както и създал нови…Но нас ни интересува основната му дейност на ниво Египетско масонство. По време на визитата си в САЩ Яркер бил инсталиран в устава Мемфис и го пренесъл във Великобритания. Пътьом, той получил посвещение от някой от посветените в устава Мизраим. По – нататък, през 1871 год. Яркер станал Абсолютен Суверенен Велик Майстор на устава Мизраим с 90° степен (този пост той заема до своята смърт през 1913 год.). През 1872 год. Яркер получава поста „Инсталиран Велик Майстор” на устава Мемфис 96° степен…
Интересно е да се отбележи, че по времето на Яркер е имало периоди, в които Обединената Велика Ложа на Англия признавала устава Мемфис-Мизраим – при условие, че първите три символични степени неговите членове ще получават в рамките на ОВЛА. По – късно Яркер получава висшата, 9-та степен на Херметичното Братство на Луксор, 5-та степен – под странното име „Корона на Кетер”, каквото и да значи „Корона на Кетер” – „Орденът на светлината”, чартър от Папюс за провеждане на работите на ордена на мартинистите и пр., и пр. Но основно негово занимание станало развиването на устава Мемфис-Мизраим. Яркер написал книга „Школата на Арканите” (за предаването на древната мистична традиция – тя може да бъде прочетена в наши дни на руски език), а също така и книгата „Лекции за устава Мемфис-Мизраим”.
Той, до колкото било по възможностите му привел в ред системата от степени, съставяйки кратко обяснение и регулиризация на паролите за всяка степен. Веднага след смърта на маркиз Лавардие на 11 ноември 1902 год. Джон Яркер бил избран за Имперски Велик Йерофант на устава Мемфис-Мизраим с 97° степен. Разбира се, по това време и самият Яркер вече не бил в добро здравословно състояние, но въпреки това не престанал да се труди и да развива устава в Европа и по света. Днешният устав Мемфис-Мизраим в голяма степен е изключителна заслуга на Яркер. Именно Яркер предава устава на Теодор Ройс, правейки го Национален Йерофант на Германия.
От тогава до сега членове на египетските устави са били много знаменити хора, водещи езотерици в света. Струва си да си спомним Жерар Енкос (Папюс), Рудолф Щайнер (оглавил Националното светилище на Германия), Роберт Амбелен…
За съжаление, езотеричното масонство и въобще масонството е понесло огромни загуби по времето на Втората световна война. Нацистите са избивали масоните навсякъде, в специализираната литература съществува дори терминът „масонски холокост”. В Европа са загинали около 80 000 масона (преброени са само тези, които са били умъртвени от нацистите за принадлежността им към братството), разграбени са ценни архиви. Много масони попадат в концлагери, масонските храмове са били унищожени.
След Втората световна война масонството в Европа започнало да се възражда благодарение на старанията на Роберт Амбелен и неголяма група братя. В същото това време езотеричното масонство продължава да съществува в Латинска Америка и в САЩ. Египетското масонство успяла да преживее войната в Италия – макар Мусолини да забранява дейността на масонските ложи, самите масони той не преследвал.
Днес, Египетското езотерично масонство се възражда по целия свят. Това е свързано с развитието на съвременния човек. Хората вече не намират удовлетворение в опростените ритуали на регулярното масонство, предназначено някога за работниците в строителните ложи. Езотеричното масонство дава възможност на посветените да се потопят в дълбоката мистика на всички световни традиции, в тайните звания, произлизащи от дълбока древност.
